Quantcast
Неравенствата в училище се оказаха трудна тема за партиите | СЕГА
facebook
twitter

Просвета

Неравенствата в училище се оказаха трудна тема за партиите

Според БСП и ДБ учениците трябва да се профилират в 10 клас, според ПП - в 7 клас, както досега
566
 Архив / СЕГА
Сегрегацията в образованието според БСП ще се преодолее с безплатни градини и учебници, според ДБ - с промяна в нагласите, а според ПП - ако осигуряваме качествено образование на всяко дете, независимо къде учи то

Как да се повиши качеството на образованието, как децата да са по-щастливи в училище, трябват ли промени в изпитите и как да се преодолеят образователните неравенства - това бяха част от въпросите, на които отговаряха тримата участници в предизборния дебат за образованието, организирана вчера от фондация "Заедно в час" - кандидат-депутатите Веска Ненчева (БСП), Елисавета Белобрадова (Демократична България) и акад. Николай Денков (ПП), бивш министър на образованието. От ГЕРБ и ДПС нямаше излъчени представители. След 2-часовата дискусия стана ясно, че непреодолими противоречия между партиите няма - повечето от тях подкрепят промени в учебните програми, увеличаване на заплатите на учителите, обвързване на финансирането на училищата с резултатите им, акцентиране върху по-практическите въпроси в изпитите, мандатност на директорите и др. Все пак, от отговорите им проличаха и известни различия в начините, по които според тях могат да се преодолеят някои от проблемите в системата.

 

Как да се повиши качеството на образованието?

Според Веска Ненчева от БСП най-важна в случая е промяната в учебните програми - нещо, което вече бе започнато от предния кабинет. Според Елисавета Белобрадова от ДБ обаче няма значение каква е програмата, важно е как тече диалогът между учители и ученици. "Трябва да се дадат функционални възможности на децата да разсъждават - да спорят с учителя, да грешат, да влизат в конфликт с него, да доказват себе си пред учителя, а той да ги оборва или да се съгласява с тях. Иначе няма как да създадем функционално грамотни деца", посочи тя. Според акад. Николай Денков от ПП пък проблемите са два - все още насоченото към наизустяване и възпроизвеждане на фактите обучение и големия дял деца, които просто не посещават училище. Мерките за преодоляването им според него са промяна на учебните програми, повече време за упражнения, безплатни учебници и е-ресурси, развиване на системата от извънкласни дейности - спорт, наука, култура, усъвършенстване на механизма за обхват на ученици и мотивиране на учителите.

 

Как децата да се чувстват по-добре в училище?

Според Ненчева не бива с метода проба-грешка да се създава отношение към образованието. Когато взаимоотношенията между учители, родители и деца са добри и има ясни правила, децата ще знаят какво трябва да правят и ще се чувстват добре, смята тя. Комфортът според нея е свързан освен с програмите и с извънкласните форми, в които учениците могат да развият потенциала си. Белобрадова открои ролята на директора и отношенията с екипа му като водещи за това да няма конфликти между учениците, както и движението и интересното преподаване като инструменти за повишаване на щастието им в училище. Акад. Денков акцентира върху спорта, извънкласните занимания и активните контакти с родителите, както и на ролята на училищните психолози, каквито имат 1/2 от школата у нас и чиято среща с децата следва да стане задължителна и регулярна - например на всеки 3 месеца.

 

Има ли нужда от промени в националните външни оценявания?

Представителят на БСП изрази мнение, че от затворените въпроси на тестовете не може да се разбере какво знае реално ученикът. Затова според нея са нужни повече отворени въпроси, които ще позволят на учениците да осмислят по-добре това, което учат. От ДБ призоваха да не заклеймяваме докрай родната система, защото и в чужбина има изпити и там децата ходят на уроци. "Но ако НВО-то не отразява училището и дълго трупаните знания на учениците, намираме истинският проблем", заяви Белобрадова. По-конкретен бе единствено акад. Денков, който призна, че има слабости при провеждането на изпитите и че при тях са нужни промени - въпросите да оценяват уменията на учениците, в тях да има задачи тип PISA с логическо мислене, тестовете в 4 клас да стана "по-приветливи", а в 7 клас да се въведат интегрирани изпити, включващи въпроси и от други предмети, не само български и математика. По думите му обаче тези редакции трябва да станат много внимателно и поетапно - децата у родителите следва да знаят за тях поне 2 г. по-рано, а не както е сегашното изискване - преди началото на годината.

 

Как да се преодолеят социалните неравенства в образованието?

На този сложен въпрос повечето участници не успяха да дадат задоволителни отговори. От БСП признаха, че с всяка година разликите между учениците се задълбочават, както и че трябва равен достъп до образование без значение дали става дума за село с 300 деца, или голямо столично училище. Как обаче да стане това, освен с "изравняване на стандартите" и повече инвестиции в материална база, не стана ясно. От ДБ заявиха, че най-важни са учителите, както и че различните деца от различните социални групи имат различни нужди за стимулиране. "Някой има нужда да му се усмихнеш, да има обувки и обяд и тогава започва да учи български", посочи Белобрадова, допълвайки, че за да няма сегрегирани училища, екипите от учители трябва да преценяват индивидуално подхода си спрямо всяко дете. Безплатните детски ясли и градини, подкрепата на медиаторите, които връщат деца в клас, безплатните учебници и извънкласните занимания бяха посочени от ПП като средства за справяне с проблема. Акад. Денков постави акцент и върху методиката за добавена стойност на училищата, изготвена по време на неговото управление, която ще позволи училищата да бъдат сравнявани според условията, в които се намират, и те да получат нужните средства за преодоляване на конкретните им проблеми. 

Според БСП за проблема със сегрегацията ще помогнат безплатните детски градини и безплатните учебници до 12 клас. Според ДБ напротив - "учениците и от едната, и от другата страна ще са с безплатни учебници, но пак няма да са заедно", посочи Белобрадова. Тя даде пример с кмета на Ботевград, който е измислил система за десегрегация в предучилищната възраст - с автобусчета на общината е водил ромските деца в различни детски градини, където там те се социализират успешно. В 1 клас обаче системата му рухнала. "Сегрегацията съществува на всички нива, ние и в другите сфери не работим заедно", посочи тя, давайки да се разбере, че ако не почнем да работим по темата в цялост, няма как тя сполучи в образованието. "Сегрегацията ще изчезне, когато си задаваме въпроса не какви са децата в училище, а как осигуряваме качество на всяко дете, независимо къде се намира то", посочи акад. Денков, според който може да се направи още за финансирането, подпомагане на учителите, материалната среда и др. 

 

"За" или "против" мандатността на директори?

"Училищният закон създаваше условия директорите да се превърнат във феодали - има толкова пошли и лоши практики, в които директорът прави каквото си иска и това не можеше да бъде спряно или предотвратено. Стигна се дотам, че трябва да си от определена партия, за да станеш директор. Затова направихме промени в закона за деполитизация на системата", посочи Веска Ненчева. Тя говори за нуждата директорите да излагат стратегията си за развитие на училището при конкурсите за избора им - както бе заложено в нова наредба на МОН, в момента обжалвана в съда. От думите й обаче не се разбра категорично дали партията й е "за" мандатността. От ДБ заявиха принципна подкрепа за въвеждането й, задавайки въпроса кой ще контролира дали директорът е изпълнил обещаното. "Директорът трябва да има отчетност пред обществото, всяка година да обяснява докъде е стигнал в планираните дейности и да качва публичен отчет на сайта на училището. Ако не може да постигне целите, трябва да бъде сменен. Знам как се променя психиката на човек, когато има и когато няма мандатност", посочи акад. Денков.

 

Още акценти

От БСП акцентираха върху темата за родолюбието, която трябва да е по-застъпена в обучението, както и върху стандартите за финансиране на училищата, които според тях трябва да дават възможност всяко училище да има еднакви материални условия. От ПП смятат, че главният проблем, върху който следва да се работи, е "разнородността" в системата, която изпуска много деца извън училище. И трите партии се обявиха за повече автономия на училищата, но някои, като акад. Денков, поискаха това да става при ясни правила. ПП и ДБ са "за" пълна свобода на учителя какви учебници и пособия да използва, докато от БСП посочиха, че свободата трябва да върви с някаква основна система, по която да се преподава. Профилирането на учениците трябва да става по-късно в 10 клас - според БСП и ДБ, докато според ПП то трябва да си остане както досега - в 7 клас. БСП и ПП заявиха, че заплатата на учителя трябва да зависи от резултатите на учениците, но Белобрадова от ДБ изрази резерви, тъй като учителите, работещи с уязвими ученици, не бива да бъдат оценявани само според оценките на възпитаниците си.

 

 

 

 

Още

Топ университетите в света приемат 900 от най-подготвените българчета
"Медиана": Битката за второто място на вота е ожесточена

24.09.2022

58740
Обещано за изборите - затвор в Банкя и пълна депутинизация

22.09.2022

ЛЮДМИЛ ИЛИЕВ

8008