facebook
twitter

Просвета

Накъде продължава реформата за университетите

Летящите професори, дисбалансите в заплатите, академичната автономия и финансирането ще са сред щекотливите теми, по които ректори и държава скоро ще трябва да вземат решения
1798
ЕПА/БГНЕС
Ректори, синдикати и държава трябва да намерят най-правилните решения за системата на висшето образование догодина.

След сериозното орязване на приема на държавно субсидираните студенти в последните 2 г., намаляването почти наполовина на кандидат-икономистите и даването на стимули за специалности с недостиг на кадри реформата във висшето образование продължава с пълна сила. В момента на дневен ред са нови промени в закона за висшето образование, които просветното министерство обсъжда с ректори, синдикати и други заинтересовани страни. Най-общо те целят да сложат край на прекомерно разрасналата се университетска мрежа, да стимулират финансово по-качествените професионални направления, да увеличат правомощията на ректорите, да регулират приема в частните вузове, да усъвършенстват акредитацията и т.н. Какво точно предлага МОН и какво да очакват в бъдеще родните вузове?

 

МОРАТОРИУМ

Една от силните заявки на просветния министър Красимир Вълчев е да наложи мораториум върху разкриването на нови университети, нови филиали към тях и нови специалности, несвойствени за съответното висше училище. Идеята му бе предложена от Съвета на ректорите, които още м.г. излязоха с подобно решение. За да стане тя обаче факт, са нужни промени в закона, каквито бяха анонсирани от него преди дни. На пръв поглед забраната няма да се отрази кой знае колко на университетския пейзаж, защото нови вузове у нас не са се появявали от години. Същото обаче не може да се каже за филиалите на университети, за които често лобират ректори, местна власт, бизнес и др. Според министър Вълчев университетската мрежа е стигнала своя предел и желанията за разкриване на нови филиали са много малко. И ако това все пак бъде преглътнато някак от ректорите, то мораториумът върху разкриването за нетипични за вузовете специалности ще се натъкне на нелека съпротива. "Откриването на нови филиали трябва да се гледа като функция на социалните измерения в контекста на осигуряването на равен достъп до образование и преодоляване на социалните неравенства", коментира доц. Лиляна Вълчева от синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ. По думите й подобна е ролята например на филиала на ТУ-София (Технически колеж) в Казанлък. "Средната заплата в Стара Загора е 1018 лв. Как един родител ще издържа студент в София, където средната заплата е с 450 лв. повече?", дава данни за пример тя. Според Вълчева не бива да се слага строго ограничение и пред новите специалности, защото "висшето образование трябва да е изключително гъвкаво, за да отговаря на пазара на труда и на повишените нужди на хората, отнасящи се до качеството им на живот".

 

ПРИЕМ

Опитът на МОН да преструктурира приема от масовите специалности с излишък на студенти като икономика, администрация и управление и туризъм към направления с дефицит на кадри, каквито са математика, педагогика, инженерни, аграрни науки и т.н., ще продължи, поне в някои отношения, още по-решително. Ако съдим по заявката на министър Вълчев, четири направления догодина може да станат изцяло безплатни за студентите. Става дума за "педагогика на обучението по...", подготвяща така дефицитните учители по различни предмети, математика, избрана м.г. от... всичко на всичко 435 студенти, както и физически и химически науки, за които също няма достатъчно кандидати. Това звучи добре. Очевидно са нужни по-драстични мерки, за да се накарат повече млади хора да стават учители, математици, физици, химици. Важно е обаче за въпросните студентите да важат същите критерии, които изпълняват и останалите, т.е. те да държат съответните изпити, а защо не и да бъдат приемани най-добрите от тях. Нали все даваме за пример страните, в които само най-добрите студенти по педагогика стават учители.

От КНСБ отиват и по-далеч. Оттам смятат, че трябва да се въведат по-сериозни стимули и за другите специалности, пренебрегнати незаслужено от кандидат-висшистите, каквито са например аграрните и инженерните науки. Според синдикалистите и те трябва да получат статут на защитени, каквито са например някои от по-специфичните филологии в СУ - кореистика, индология, китаистика и т.н. По този начин и те ще могат да получават финансиране не за брой приети, а за брой утвърдени места. Идеята да се въведат кредити за издръжка на обучението на студенти по медицина, които след това да бъдат поемани от държавата, ако току-що завършилите лекари останат да работят в България, изглежда се харесва на мнозина. Остава да видим ще бъде ли стимулът достатъчен, ако идеята се реализира.

От друга страна, намерението да се увеличи издръжката за трите най-масови направления (икономика, администрация и управление) също изглежда правилна, още повече че намерението на министъра е това да стане само за вузовете с висока оценка във въпросните направления. Сред тях са например СУ, УНСС, Стопанската академия в Свищов, Икономическият университет във Варна. "Като цяло ще продължим да намаляваме финансирането по икономика във висши училища с ниска оценка и в такива, в които икономиката е последно разкрита, а ще го увеличаваме в тези с висока оценка. Т.е. икономическите вузове ще обучават по-малко студенти срещу по-високо финансиране на един студент", обясни министър Вълчев. По думите му в дългосрочен план приемът на държавно субсидирани студенти по икономика ще се ограничи само до най-добрите вузове, а висшите училища, в които държавата финансира икономика, ще се намалят поне с 10.

В още по-дългосрочен план КНСБ настоява за цялостното преразглеждане на коефициентите за отделните професионални направления, въпреки че преди година някои от тях бяха коригирани (от коефициентите зависи издръжката за дадените направления, тъй като те се умножават по базовия норматив от 693 лв.). За студент по медицина например държавата плаща 5890 лв. на година, по математика или инженерни науки - 1940 лв., за филология - 1285 лв., за педагогика - 866 лв., а за икономика - минимумът от 693 лв. Така ножицата между най-слабото и най-силно финансираното направление стига до 8.5 пъти.

 

ФИНАНСИРАНЕ

За да реализира въпросните промени в приема, както и да стимулира по-качествените професионални направления, просветното министерство планира минимум 40 млн. лв. допълнително за издръжка на обучението на студентите. Т.е. от 335 млн. лв. бюджетът за висше образование трябва да се увеличи до 375 млн. лв. Целта е повече пари да получат по-качествените направления. Според министър Вълчев два университета ще имат затруднения по тази линия - Бургаският "Асен Златаров", който има доста направления с ниска оценка, както и Стопанската академия в Свищов, в която общият брой на студентите е намалял с 24% (т.е. допълнителното финансиране няма да може да покрие по-ниската субсидия, дължаща се на намалелите студенти). За синдиката обаче допълнителната сума не е достатъчна - оттам смятат, че са необходими минимум 82 млн. лв. към сегашния бюджет.

Освен за издръжка на обучението университетите получават и други субсидии - за научна и художествено-творческа дейност, издаване на научни трудове и учебници, за стипендии и т.н. В момента за научна дейност има 8 млн. лв. Според закона за висше образование обаче те следва да са поне 10% спрямо издръжката на обучението, т.е. 37.5 млн. лв.. "Последно законът бе изпълнен в тази му част през 2008 г. От кризата досега парите за наука стоят все на 8 млн. лв. и преподавателите често сами финансират учебниците си", казва доц. Вълчева. Друго искане на синдиката е да се увеличат повече и парите за студентски стипендии - от 63 на 70 млн. лв., средствата за капиталови разходи - от 5.3 на 10 млн. лв., както и парите за двете училища към университети - ТУЕС и професионалната гимназия по компютърни технологии и системи в Правец - от 3.6 на 4.5 млн. лв.

Мотивите на профсъюза са железни - европейската икономика се намира във възходяща фаза на бизнес цикъл, реалният БВП на страната се е увеличил до 3.7% за 2017 г., а средната ни брутна заплата е скочила с 11% от 1012 лв. в края на 2016 г. на 1123 лв. в края на 2017 г. На този фон средната заплата на преподавателите във висшите училища се е увеличила за същия период едва с...1.7 на сто.

 

ЗАПЛАТИТЕ

Положението със заплатите във вузовете изглежда най-трудно за реформиране, защото тук МОН може да влияе по-малко заради академичната автономия. Дисбалансите обаче са огромни и само препоръките на МОН да се стимулират адекватно младите преподаватели очевидно няма да са достатъчни. Средната начална заплата за първото полугодие на 2018 г. на асистентите варира от 565 лв. (в УниБИТ) до 1411 лв. (УНСС), на доцентите - от 733 лв. (УниБИТ) до 2733 лв. (УНСС), а на професорите - от 897 лв. ("Ас. Златаров" в Бургас) до 3200 лв. (МУ-София). От синдикат "Висше образование" недоумяват как са натрупани излишъците в някои университети, които м.г. бяха общо 266 млн. лв. и само за 1 г. размерът им се е увеличил с близо 50 млн. до цели 316 млн. лв. Как едни вузове с минимален преходен остатък - например УНСС има 4.7 млн. лв. - могат да увеличават заплатите на хората си (1576 лв. средна заплата), а други като например Бургаския, които имат доста по-голям излишък - 14.2 млн. лв., държат преподавателите си на ниски възнаграждения (средно 1140 лв.)? И още - как в Стопанската академия в Свищов при 468 работещи със средна брутна заплата от 1192 лв. заплатата на ректора е 4457 лв. - с близо 1000 лв. повече от тази например на ректора на УНСС?

"Преходните остатъци невинаги са чист излишък, но нека ректорите бъдат така любезни да покажат как са натрупани и за какво ще се изразходват. И там, където има свободен ресурс, защо да не отидат например за увеличение за заплатите? Произходът им трябва да е ясен, това ще облекчи много преговорите с финансовото министерство за повече средства за висшето образование", казва доц. Вълчева. Разчетите й показват и огромни противоречия в заплатите на университетските преподаватели в страната и в София - ако средно възнагражденията на преподавателите в провинцията са с 41% по-високи от тези за съответния регион (най-добре е положението във Варна, където преподавател във вуз получава средно 1712 лв. при 1004 лв. средно за града), в София заплатите на преподавателите изостават значително и са средно 1207 лв. при средна заплата на столицата от около 1460 лв. Затова синдикатът настоява за нова методика на организация и структуриране на университетските заплати, подобно на министър Вълчев, който заговори за "пренареждане на дизайна на работната заплата" и за въвеждане на минимален размер на възнагражденията във вузовете.

 

АКРЕДИТАЦИЯТА

Проф. Петя Кабакчиева от Националната агенция за оценяване и акредитация наскоро заяви, че оценката на вузовете занапред трябва да става не по висши училища, а по професионални направления. Т.е. програмната акредитация да се прави по едно и също време за всеки вуз в дадено направление. "Няма проблем да ни съберете всички икономически университети и да ни оцените, но какво ще се промени, ако пак всички получим оценка между 9 и 9.50", заяви къде на шега, къде наистина ректорът на УНСС проф. Стати Статев. Според доц. Вълчева пък НАОА отскоро има нова критериална система, която, ако се заложи в закона, ще даде скоро плодовете си и ще има сериозно разместване в оценките на вузовете. Сред планираните промени в акредитацията е и включването на професионални одитори в НАОА, а не само на представители на различните университети.

 

АКАДЕМИЧНО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Сред другите промени, които МОН планира в закона, са въвеждане на квота за младите преподаватели в органите на академично самоуправление във висшите учебни заведения, каквито са академичните съвети и общите събрания. Предвидено е и разширяване на правомощията на ректорите, които често пъти биват блокирани от академичните съвети. Едната от идеите е те да могат да променят щатните разписания във вуза и без одобрението на академичния съвет. Също така се обсъжда и въвеждането на право на съвещателен глас при вземането на решения в университетите на външни заинтересовани страни (бизнес, местна власт). Сключването на договори между МОН и вузовете за дългосрочното им развитие също се възприема в позитивен план от мнозина.

 

ЛЕТЯЩИТЕ ПРОФЕСОРИ

Скорост отново набира и идеята за ограничаване на "летящите" професори - задача, с която досега нито един парламент не е успял да се справи заради силните лобита. За нея наскоро заговори шефът на Съвета на ректорите проф. Любен Тотев, който заяви, че ще търси подкрепата на депутати, за да не продължава порочната практика един преподавател да участва в акредитацията на повече от един вуз. "Ако идеята се приеме, не означава, че ще забраним на професорите да преподават в други университети. Просто в акредитацията на висшите училища ще участват само тези, които са на един основен трудов договор", обяснява и доц. Вълчева. Звучи логично, но и би предизвикало сериозно разместване в рейтинговата система на вузовете.

 

ЧАСТНИТЕ

Своя дял от реформата ще понесат и частните вузове. Намерението на МОН е да регулира най-общо приема им - например те да могат да приемат не повече от 15-20% от приетите през изминалата година студенти. Причината е, че най-често те залагат невъзможен за реализиране прием - за м.г. те успяха да запълнят едва 40% от местата. Най-фрапиращо е положението в Пернишкия университет, където при 300 планирани бройки са приети едва 19 души.

1

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Запор на сметки блокира заплати и стипендии във Великотърновския университет

16.12.2018

1173 25
Томислав Дончев: Основното образование трябва да бъде задължително

01.12.2018

1130 25
Нобеловата награда за физика се поделя от трима

02.10.2018

804 2

Коментари

Johnny2965

Че цитираните числа са верни - верни са. Но е срамно за държавата, че претендира за конкурентно образование при подобни числа. Някой ще възприеме ли на сериозно сдлека, в която му обещават, че ще му произведат автомобил, неотстъпващ по нищо на най-добрия аналог, но за десет пъти по-ниска цена?

Влез или се регистрирай за да коментираш