facebook
twitter

Просвета

Летящите професори отново са във възход

В медицина се влиза с най-висок успех, за педагогика стига 4.84, показват данни от рейтинговата система на университетите у нас
1068
Илияна Кирилова
В ТУ-София ексклузивните преподаватели се увеличават от 93 на 94%.

Доходите, които носи след себе си завършването на дадено професионално направление, реализацията по придобитата професия и безработицата сред завършилите висшисти безспорно са сред главните ориентири за избор на специалност в университет. Има обаче и други показатели, които често се пренебрегват незаслужено от кандидат-студентите, но пък които биха могли сериозно да наклонят везните към едно или друго направление, специалност и университет. Представяме ви част от любопитните класации от рейтинговата система, които обикновено остават встрани от общественото внимание, а всъщност доста обогатяват картината.

 

ЕКСКЛУЗИВНОСТ

 

Индикаторът "ексклузивност на преподавателския състав" е особено важен, защото представя процента на преподавателите, работещи на основен трудов договор единствено в съответния вуз и нямащи трудов договор на друго място. Допуска се, не без основание, че ексклузивните преподаватели могат да посветят изцяло времето си на студентите в конкретната институция и да се обвържат в по-голяма степен с обучителния процес. От друга страна, тяхната научна дейност е принос за научния капацитет единствено на висшето училище, в което преподават, за разлика от тези, които пътуват, за да преподават в няколко висши училища.

Данните за 2018 г. не са много обнадеждаващи - ако през 2017 г. 15 от 37-те държавни висши училища у нас са намалили процента на ексклузивните си преподаватели, то през 2018 г. броят им вече става 19. При частните университети положението не е кой знае колко променено - при половината от тях данните се влошават, като при някои цели 50% от преподавателския състав са т.нар "летящи професори".

На дъното на въпросната класация продължава да бъде Висшето училище по сигурност и икономика, което, въпреки че отбелязва ръст с 2% на ексклузивните си преподаватели, те все още остават крайно малко - едва 50%. На следващо място е Международното висше бизнес училище в Ботевград, при което този индикатор се влошава от 61 на 51%. Трети отдолу нагоре е Колежът по туризъм в Благоевград с 54% ексклузивни преподаватели (намаление с 2%), четвърти - Колежът по мениджмънт, търговия и маркетинг в София с 62% ексклузивни преподаватели (увеличение от 54% през 2017 г.), а пето - Висшето училище по застраховане и финанси - с 63% (увеличение с 6%).

Сред частните вузове с ниска ексклузивност са още Европейското висше училище по икономика и мениджмънт - 66%, Пернишкият университет - 73%, макар че тук има ръст от 6%, Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите - 72% (скок от 65%), Висшето училище по мениджмънт - 78%, и др. Във Варненския свободен университет професорите и доцентите, преподаващи единствено в него, намаляват от 82 на 72%, а в Бургаския свободен остават непроменени - 78%. Сред частните вузове отличник по този показател е Американският университет в Благоевград с 92% ексклузивност, въпреки че през 2017 г. този процент е бил 98 на сто. В Нов български университет този показател намалява от 88 на 86%, а в театрален колеж "Любен Гройс" остава на същото ниво 73 на сто.

Сред държавните университети също има такива с нисък процент собствени преподаватели. Висшето училище по телекомуникации и пощи например е с едва 61% ексклузивност (намаление с 2% спрямо 2017 г.). За сметка на него например Академията на МВР е увеличила ексклузивността си с най-висок процент от всички - от 63 на 79%. Освен това вузът е успял да увеличи и общия брой на преподавателите с трудов договор - от 107 на 112. Със същия незавиден процент на основни преподаватели се нарежда и Висшето строително училище "Л. Каравелов" (намаление от 87 на 79%). След него са УНСС (80.7%), УниБИТ (81%), Военна академия "Г. Ст. Раковски" (84%), Великотърновският университет (85%), У-т "Асен Златаров" в Бургас (86%), Висшето транспортно училище "Т. Каблешков" (87.5%), Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" (88%) и т.н.

От 37-те държавни университета т.г. 19 са намалили броя на преподавателите, работещи единствено при тях. За сравнение през 2017 г. тази негативна тенденция се забелязваше в 16 висши училища. Стопанската академия в Свищов например, която бе увеличила броя на преподавателите си на основен трудов договор от 88 на 96%, през 2018 г. отново ги намалява - но до 94%. След увеличение през 2017 г. спад по този показател се забелязва още при Софийския университет - намаление от 94 на 92%, както и при ТУ- Габрово - намаление от 95 на 93%, при НАТФИЗ - от 97 на 86% и др. Сред университетите, които увеличават броя на ексклузивните си преподаватели, са УниБИТ - от 77 на 81%, Университета по хранителни технологии в Пловдив - от 89 на 92%, У-т "Асен Златаров" в Бургас - от 84 на 86% и др. Най-отдадени на студентите си се оказват преподавателите от МУ-Варна, които на 99% са ексклузивни, следвани от УАСГ - 97.8%, ХТМУ - 97.4%, Академията по музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, където броят им е 97.1%, МУ-София - 97% и др. 

Интересен е и показателят "брой преподаватели на трудов договор". Около 15-ина държавни университета са увеличили броя на преподавателите си на трудов договор: ВТУ (от 536 на 555), МУ-Варна (от 670 на 688), МУ-Плевен (от 387 на 406) и МУ-Пловдив (от 795 на 815). ТУ-София пък разполага с 12 по-малко преподаватели на трудов договор, или с 870 души, ТУ-Варна - с 9 по-малко (общо 262-ма), Стопанската академия в Свищов - с 30 по-малко (189), НБУ - с 25 по-малко (453), Аграрният у-т - с 18 по-малко (200).


 

НАЙ-ТРУДНО

По показателя "среден успех от дипломата за средно образование", показващ къде се влиза най-трудно, най-напред в класацията са медицина - 5.63, фармация - 5.51, стоматология - 5.49, математика - 5.29, ветеринарна медицина, право и филология - с по 5.23, и информатика - 5.17. В педагогика може да влезе човек със среден успех от дипломата - 4.84 (дори под средното от 4.97), а в педагогика на обучението - с успех от 4.71, което само затвърждава нерадостните статистики, че учители стават не най-отличните ученици. Най-лесно се влиза в направленията материали и материалознание (с едва 4.27 среден успех), проучване и добив на полезни изкопаеми (4.38), животновъдство и растениевъдство (съответно 4.38 и 4.52), машинно инженерство (4.57), енергетика (4.61) и др.

Данните за дипломираните студенти също не са за пренебрегване - с диплома за висше образование завършват над 90% от студентите по военно дело, медицина, здравни грижи, стоматология и фармация. При педагогиката този процент е 88%, при математиката - едва 60 на сто, при металургията - 58%, при химичните технологии - 56%, а при проучване и добив на полезни изкопаеми - 55%.

 

НАЙ-МОБИЛНИ

Най-голям шанс за стаж или практика в чужбина, макар че винаги има значение в кой университет се учат, предоставят направленията обществено здраве - 158 от 1000 студенти са участвали в програми за обмен на студенти, фармация - 125, стоматология - 120, медицина - 92, и архитектура - 75. Между 50 и 70 студенти на 1000 са участвали в международна мобилност през 2018 г. в направленията здравни грижи, транспорт, военно дело, химични технологии и общо инженерство. Въпросният показател е нулев например при металургията, животновъдството, теория и управление на образованието и др.

Разбивката по университети показва, че най-много мобилни студенти - 535 на брой - е имало в специалността военно дело във Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров". Следва МУ-Варна с направленията обществено здраве, стоматология и фармация - съответно с 418, 335 и 325  участвали в мобилност студенти и МУ-София - с 251 мобилни студенти, следващи обществено здраве.

 

"НАЙ-УЧЕНИ"

С най-добро съотношение докторанти/студенти могат да се похвалят направленията философия - 22-ма докторанти на 1000 студенти, религия и теология - 15.8 на 1000, история и археология - 15.2 на 1000, математика - 14 на 1000, и физически науки - 13.8 на 1000. С най-много докторанти на първо място излиза специалността математика, но изучавана в Шуменския у-т - тук на 1000 студенти се падат 50 докторанти. Около 42-ма докторанти има в същото направление в Пловдивския у-т, по 32-ма са философите докторанти в СУ и докторантите по религия и теология във Великотърновския у-т, 30 са докторантите по история и археология във Великотърновския у-т. Почти без докторанти са направленията здравни грижи, туризъм, хранителни технологии, растениевъдство и ветеринарна медицина. 

 

НАЙ-ПРИВЛЕКАТЕЛНИ

Изненадващо по критерия "привлекателност на професионалното направление за кандидат-студентите в региона" начело излизат химическите науки с 63.7% - това е делът на студентите в това направление (от общия брой на следващите химически науки в България), завършили средно училище, намиращо се в административната област на университета, в който са записани. Следват биологически науки - с 57%, социология, антропология и науки за културата - 54%, театрално и филмово изкуство - 53%, и туризъм - 52%. На опашката в тази класация са военно дело - 13.8%, проучване и добив на полезни изкопаеми - 21.6%, материали и материалознание - 22%, горско стопанство - 22%, и религия и теология - 24%. По привлекателност на специалността за студентите "в областта" класацията се оглавява от театрално и филмово изкуство, изобразително изкуство, химически науки, математика и обществени комуникационни и информационни науки.

 

СТИПЕНДИИ

Един от важните ориентири за студентите биха били стипендиите, на които могат да се надяват, след като влязат в желаната специалност. Тук най-големи похвали заслужава Американският университет в България, който отделя най-много средства за поощрение на студентите си от всички вузове, специално в 5 свои направления. Средният разход на вуза за стипендии за един студент в направление икономика е 17 891 лв. за година, в направление политически науки - 15 567 лв., в информатика и компютърни науки - 11 927 лв., в администрация и управление - 11 776 лв., а в обществени комуникационни и информационни науки - 7876 лв. За сравнение студент по политически науки в СУ например може да се надява средно на 521 лв. стипендия за календарната година, студент по педагогика в същия университет - на 511 лв., по икономика например в Русенския у-т - на 320 лв., а по филология в НБУ - едва на 19.8 лв.

 

B ОЧАКВАНЕ

Особено интересни са данните от социологическите проучвания сред студентите, въз основа на които са съставени индикатори като „избор на стажанти“, "интензивност на обучението”,"участие на студенти в научноизследователска дейност", "удовлетвореност от избора“, "оценка за теоретичните знания на завършилите“, "оценка за прилагането на придобитите знания и умения на практика“, "очаквано нетно нарастване в търсенето на кадри“, "търсене на кадри от работодателите" и др. Детайлно описание на тези индикатори обаче ще има в разширеното издание на методологията на Рейтинговата система за 2018 г., която ще бъде публикувана през февруари 2019 г., след приключването на планирани четири социологически проучвания (сред студенти, преподаватели и административни служители във ВУ и сред работодатели).

Все още няма коментари

Още

Запор на сметки блокира заплати и стипендии във Великотърновския университет

16.12.2018

1259 25
Томислав Дончев: Основното образование трябва да бъде задължително

01.12.2018

1178 31
Нобеловата награда за физика се поделя от трима

02.10.2018

836 2

Влез или се регистрирай за да коментираш

×