Европейският съюз настоява платформите да премахнат пристрастяващите функции в дигиталните услуги за деца. Това става ясно от нов доклад на Европейската комисия, оповестен от Центъра за безопасен интернет.
Документът е бил представен на 13 юли 2026 г. от Специалния панел за безопасност на децата онлайн, сформиран с мандат на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен. То отправя категоричен призив: отговорността за безопасността на децата в интернет трябва да премине от семействата към платформите и доставчиците на дигитални услуги.
Докладът въвежда понятието „социални медии+“, като стъпва върху богат набор от проучвания, статистически данни и данни от международни и европейски организации. Social media+ обхваща услуги, достъпни за непълнолетни, които могат да съдържат рискови за възрастта функционалности или съдържание (напр. адиктивни функции - безкрайно превъртане, автоматично възпроизвеждане, алгоритми за препоръчване, постоянни известия). Категорията включва доставчици на социални медии като посредници на съдържание от трети страни, магазини за приложения, както и системи с ИИ, видеоигри, излагащи децата на вредни търговски практики или опасни контакти, и платформи за споделяне на видео, позволяващи неподходящ за възрастта достъп.
"Платформите трябва да доказват безопасност. Не родителите или регулаторите, а самите платформи трябва да докажат, че продуктите им са безопасни за деца, преди да получат достъп до непълнолетни", е едно от исканията на ЕК. Друго е свързано с "безопасност по дизайн" - защитата на децата трябва да бъде вградена в самия дизайн, а не добавяна като допълнителна настройка. Това включва ограничаване по подразбиране на пристрастяващи функционалности като безкраен скрол, автоматично пускане на видеа, пуш-известията и проблемните персонализирани препоръчващи системи. Платформите трябва да осигурят и по-лесно докладване на вредно съдържание, призовават експертите. ЕС настоява безопасността по подразбиране да обхваща потребителите от 13 до 18 г., с което да им бъде гарантирано, че те получават достъп само до услуги, които активно са въвели защитни функции.
Докладът идва в момент на разгарящ се дебат в Европа и по света за социалните мрежи, вкл. у нас - с внесен от ГЕРБ проект. Наскоро от Центъра за безопасен оповестиха резултати от мащабни проучвания на фондация „Моли Роуз“ и медицинското издание The BMJ, които показаха провал на австралийския рестриктивен модел на пълни забрани на социални мрежи за лица под 16 години. Според тях над 85% от подрастващите под 16 г. продължават да достъпват забранените платформи, 70% от децата описват заобикалянето на ограниченията като „лесно", като младежите мигрират към по-слабо модерирани пространства. Изводът е, че чистите забрани създават илюзия за сигурност, прехвърлят тежестта върху родителите и тласкат децата към по-малко регулирани и по-опасни дигитални пространства.
Преди седмица Националният център за безопасен интернет подкрепи позицията на над 140 европейски организации (инициатива на 5Rights Foundation), че общите забрани не решават проблема. Решението е в регулиране на дизайна на платформите и в устойчиво укрепване на мрежата от Центрове за безопасен интернет.
Важна роля
Докладът определя мрежата от Центрове за безопасен интернет, съфинансирана от ЕС в рамките на стратегията Better Internet for Kids (BIK+), като „гръбнакът на европейската екосистема за защита, превенция и цифрово образование на децата". У нас част от BIK+ е Българският национален център за безопасен интернет (Safenet.bg). Центровете се разглеждат не като неправителствени инициативи, а като официален, доказано работещ и незаменим институционален партньор. Докладът настоява ЕС и държавите членки да гарантират устойчиво публично финансиране за центровете.
