Медия без
политическа реклама

Бум от ранни бракове застрашава училищата

От "Амалипе" се надяват МОН да размисли и да продължи националната програма за образователните медиатори

Илияна Кирилова
Липсата на медиатори в училищата с узявими ученици ще увеличи отпадналите от клас, опасяват се от "Амалипе"

Образователни медиатори за втори път алармираха за риска поне 1/2 от тях да останат без работа, след като първото им предупреждение остана нечуто от министерството на образованието. На специална пресконференция, организирана от Центъра за междуетнически диалог "Амалипе", те разказаха какви биха били последствията от непродължаване на националната програма, по която се поемат възнагражденията им, включително риск от бум на ранните бракове. Медиаторите заявявиха категорична готовност да се борят докрай за програмата си - утре възнамеряват да внесат подписка с близо 20 000 подписа до премиера, вицепрезидента и министъра на образованието, подкрепена и от Омбудсмана, която е поела ангажимент да сътрудничи в разговорите им с МОН. Към момента от ведомството няма коментар дали смята да размисли. 

Както "Сега" писа, още преди месец от "Амалипе" сигнализираха за опасността близо 1000 медиатори да останат без работа от 1 юли, ако МОН не продължи съществуващата национална програма за медиаторите, чийто бюджет за 2022 г. бе 10 млн. лв. Тогава оттам опровергаха аргументите на МОН, според които възнагражденията на медиаторите могат да бъдат поети от няколко различни източници, вкл. от бюджетите на училищата. Днес, след като проектите на националните програми вече бяха оповестени и сред тях липсва програмата за образователните медиатори, Деян Колев от "Амалипе" нарече въпросните обяснения на МОН полуистини, дори фалшиви новини.

За пореден път той обясни, че едната възможност, към която МОН препраща - медиаторите да се финансират от септември т.г. по новия проект "Успех за теб" по оперативна програма "Образование (продължение на "Подкрепа за успех") - е неработеща. "Още при обсъждането на проекта от ЕК казаха, че не могат до безкрай да финансират една национална политика, каквато е тази за образователните медиатори. Освен това по този проект назначените от училищата образователни медиатори ще могат да получат "осребряване/реимбурсиране" само на до 4 часа на ден или до 500 лв. на месец от заплатата на медиаторите. Това значи, че междувременно училищата ще трябва да са назначили вече медиаторите и да са намерили откъде да им плащат възнаграждението, за да може в последствие част от него да бъде възстановено от проекта", посочи той.

Другата възможност - по наредбата за финансирането (чл. 52а - бел. ред.), по която се дават средства за училищата с концентрация на уязвими групи (и които за т.г. ще са общо в размер на 31 млн. лв.), Колев пък окачестви като "невярна". По думите му много училища с назначени медиатори не получават пари за уязвими ученици, защото нямат концентрация на такива, но пък интегрират много ромски деца и помагат те да не се сегрегират. "Те държат процента на ромските деца под 20% и така не попадат в списъка на училищата, които получават средства за уязвими ученици, но там медиатотрите са изключително необходими. Тези училища няма да могат да продължат работата на медиаторите", категоричен е той. По същия начин ще трябва да се разделят с медиаторите си и малките селски училища, които получават изключително малко пари за уязвими ученици поради малкия брой ученици въобще. "1/3 от училищата, които получават средства за уязвими ученици, получават под 13 хил. лв., което е под минимума за един образователен медиатор, а още 1/3 - до 25 хил. лв. Дори да разпределят всички пари, пак трудно биха могли да назначат медиатори", посочи той.

От МОН изтъкват още, че "освен средствата по стандарти в бюджетите на училищата се включват и средства за допълнително финансиране за издръжка на защитените детски градини и училища, преходни остатъци от предходната бюджетна година, собствени приходи, допълнително финансиране осигурено за сметка на други средства по бюджета на финансиращия орган по решение на първостепенния разпоредител с бюджет, както и целеви средства". "За назначаване на образователни медиатори могат да се ползват средства от бюджетите на институциите, както и целеви средства от Национални и европейски програми и проекти и други източници. Например Национална програма „Подпомагане на общините за образователна десегрегация“ дава възможност общините, одобрени за финансиране по програмата да назначат образователни медиатори и друг непедагогически персонал", дават примери още от МОН. Според "Амалипе" обаче и тези "възможности" са неработещи. По техни оценки ако не се продължи националната програма, поне половината от 940-те медиатори, работещи в момента по нея, или около 500 медиатори, ще останат без работа.

 

Ранните бракове ще нараснат

Образователните медиатори са върнали над 890 деца в класните стаи, създали са над 200 родителски клубове и са стигнали до над 14 хил. родители, които са мотивирали да водят децата си на училище. Непродължаването на програмата е изключително недалновидно, защото ще увеличи процента на отпадналите от училище ученици, смятат медиаторите. "То е и неморално, защото по време на ковид пандемията медиаторите бяха единствената жива връзка между училищата и семействата. Когато се одобряваха оперативните програми МОН пое ангажимент да подсигури заплащане на медиаторите, а сега се опитва да го прехвърли на училищата", заяви Колев. По думите му за първи път подписката им е събрала толкова сериозна подкрепа от всички социални партньори - синдикати, работодатели и 60 НПО-та, вкл. 2000 подписа само в едната им петиция. "Ако това не е сериозна обществена подкрепа, не знам кое е", възкликна той, давайки пример с програмата за патриотично обучение в училищата, която МОН реши да продължи т.г. след прекъсване именно с аргумента, че към нея е имало сериозен интерес.

"Ако ни няма, процентът на ранните бракове ще нарасне", заявиха образователни медиатори. Един от тях - Радослава Спасова - разказа как по време на пандемията е приемала учениците в своя дом на групи, за да им помага с онлайн обучението и за да няма нито един пропуснат час. "Децата идваха с огромно желание, от този ден домът ми стана като 24-часово частно училище", сподели тя. В друг казус пък помогнала в комуникацията на семейство, което майката възнамерявала да напусне. Детето дойде при мен, говорихме с майката по вайбър, цялото семейство - баби, лели, вуйчовци, всички дойдоха при мен, сега майката е при детето си", посочи още тя. По думите й родителите става по-отговорни и мотивирани, щом знаят, че тя е там, в училището. "Сега научих от директора, че 1/2 от децата ги няма в училище", заяви Спасова.

 

МОН все още не е взело решение дали да бъде продължена националната програма за подкрепа на образователните медиатори, макар че до нейния край остава малко време.