Изминалата седмица роди поредния управленски абсурд - на кръгла маса, свикана заради огромния сив сектор на пазара на кабелна и сателитна телевизия, министърът на съобщенията Росен Желязков заяви, че е крайно време да се спре говоренето и да се вземат мерки. На форума, в който Желязков участва, бе представено национално проучване, според което една трета от платената телевизия е "в сянка". Парадоксът в думите му е в това, че тъкмо той е ресорният министър и вземането на мерките е негова работа. Изказването прозвуча още по-нелепо, като се има предвид, че допреди няколко месеца Желязков бе шеф на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), която пряко надзирава тв услугите.

От години доставчиците на телевизионни пакети алармират, че техни колеги работят в сенчестия сектор и правят нелоялна конкуренция. И държавата от години неглижира проблема. Последният годишен доклад на КРС е за 2017 г. В документа, под който стои подписът на Росен Желязков, няма и ред за това, че кабелни и сателитни доставчици крият абонати и приходи. Същото бе и с докладите на бившия председател на КРС Веселин Божков, в които също нямаше и едно изречение, че държавата и честната конкуренция са ощетени. 

От националното проучване, представено от АБРО (Асоциацията на частните радиа и телевизии), става ясно, че някои оператори събират такси от клиентите си, но не отчитат всичко пред КРС и че мащабите на проблема са огромни - става  дума за близо 700 000 абонати. През юни м.г. Комисията за защита на конкуренцията също стигна до извода, че на тв пазара има сериозен сив дял, който води до изкривяване на конкуренцията.

"Това няма как да не рефлектира върху националната икономика и върху бизнеса по създаване на телевизионно съдържание на музикални произведения и аудио-визуални произведения", коментира резултатите Велизар Соколов, управител на специализирана юридическа фирма. Той призова НАП да се заеме с данъчните нарушения при кабелните оператори.

Министър Желязков призна, че е наясно с огромния сив сектор и че още като шеф на КРС е бил запознат със ситуацията. „Може би стана една година, когато се видяхме в НДК и тогава наистина говорихме за проблема такъв, какъвто съществува не само виртуално, но и обективиран в съответното изследване. Набелязахме някои виждания за начина, по който може да се работи на законодателно и на приложно поле за изсветляването на сектора и за вкарването му в някакви граници”, каза Желязков и добави, че предстои законът, който ще внесе ред, да бъде гласуван.

През пролетта на м.г. Народното събрание прие промени в Закона за електронните съобщения, които уж трябваше да доведат до изсветляване на кабелния пазар. Измененията гласят, че всеки доставчик е длъжен  да предоставя „вярна и точна информация за броя на потребителите и абонатите на предприятието си”, и са в сила вече няколко месеца. Но ефект няма. 

ДУМИ ВМЕСТО ДЕЛА

Представителите на държавата наблягат на декларации вместо на дела. На кръглата маса се чуха следните "конструктивни изказвания". „Идеята е не само да се покаже приемственост между институциите и организациите, но и да се обвърже политиката с регулацията”, каза министър Желязков. „Вярвам че всички ще се съгласите колко е важно да се произвежда едно достоверно, качествено, ценно за всички нас като потребители съдържание. Аз съм сигурна, че именно такива разговори с продължения, които не спираме да водим, са единственият път към решаване в крайна сметка на общите ни проблеми”, рече София Владимирова, председател на СЕМ - Съвета за електронни медии. "Институционалното присъствие на тази маса означава, че антипиратските политики са държавна политика", обяви Мехти Меликов, шеф на дирекция „Авторско право” в Министерството на културата.