Устойчивостта не е нещо абстрактно и водещо до допълнителни разходи. Тя следва да се превърне в основна част от бизнес стратегиите на компаниите, защото инвестициите в устойчиви практики, поставящи човека в центъра, носят не само по-добри социални и екологични резултати, но и икономически ползи. Около това се обединиха участниците в бизнес форума "Печелившата устойчивост" (Profit through Sustainability), организирана от Българската мрежа на Глобалния договор на ООН.
"Инвестираме в оборудване, което на пръв поглед намалява себестойността ни, но намалява и въглеродния отпечатък. Това е социална отговорност към екипа и региона", посочи Ивайло Василев от "Асарел Медет". По думите му обаче с екологичните методи, които използват, успяват да постигнат 92% извличане на мед от ресурсите, с които работят и които са с едва 0.27% съдържание на мед. "Устойчивостта не значи разходи, значи печалба. Инвестициите във възобновяеми енергийни източници ни правят по-малко зависими от външните условия и дават възможност за намаляване на цените", посочи и Ракан Рабани, директор на металургичната компания "Аурубис България".
"Голямата тайна е в системното намаляване на разхищенията и в правенето на повече с по-малко, но не за сметка на качеството - например с намаляване на дебелината на опаковката или цвета на етикета. Само така може да имаме икономически, социални и екологични резултати". Това коментира Милена Драгийска, изп. директор на Lidl България, давайки пример от преди 15 г. - тогава Lidl са имали 14 магазина, обслужвани от 75 камиона, докато сега 143-те им магазина се снабдяват от 100 камиона. По думите й устойчивостта е и прозрачност: "Изследваме плодовете и зеленчуците ни за над 800 пестициди, но ако те бъдат конфронтирани с контрабанда, внесена от "Кап. Андреево, производителите ни няма да имат този стимул", посочи тя. Според Драгийска темата следва да се разглежда и през призмата на това какво връща в обществото бизнесът чрез спестените разходи - под формата на добри цени, продоволствена сигурност, опазване на суровини, подкрепа на местни общности, борба срещу корупция, медийна свобода и др.
"Собствените марки на веригите са начин за предлагане на идентично качество на по-ниски цени", посочи и Пелагия Вячева, директор Връзки с инвеститорите на "Софарма". Други примери, дадени от нея, бяха възможността за връщане на стари лекарства във всяка аптека "Софармаси", което има екологични ефекти, както заводът на фармацевтичната компания в троянското село Врабчево, който привлякъл много млади хора в селото, славещо се вече като първото село с банкомат.
"Дори в Дания, която е пионер по въвеждане на устойчивостта в бизнес стратегиите, има известна съпротива. Някои компании казват: "Това не е за мен". Тази тема обаче става по-важна от всякога, за да се справим с непредвидимия свят и лимитираните ресурси", коментира Сара Крюгер-Фалк, изпълнителен директор на Мрежата на Глобалния договор на ООН - Дания. По думите й устойчивостта може да се превърне в услуга за хората и двигател за успешен и конкурентноспособен бизнес - давайки пример със системата за връщане на пластмасови бутилки в Дания. "Дори да е трудно, опитайте и продължете", посъветва тя българските си колеги. Дарио Зорич, представител на Датско-Българската търговска камара, обърна внимание върху ролята на държавата и влиянието, което оказва прозрачната работа на институциите й. "Не е все едно дали законът се прилага еднакво, или имаш нужда от вътрешен човек за даден проект", заяви той, добавяйки че инвестициите идват там, където доверието е високо.
"Най-важна за устойчивостта е искреността. Бизнесите имат нужда от адекватна правна рамка, но от гледна точка на законодателството не виждаме този интегритет", коментира Калин Славов, изпълнителен директор на Transparency Interenational Bulgaria. Според него страната ни транспонира европейски регулации, но без правила. "Законодателят въвежда евродирективите в закон, прехвърляйки отговорността върху регулаторните органи, които следва да конкретизират правилата в наредба. В съответната наредба обаче те преписват закона. Имаме ли тук предвидимост и устойчивост?", попита той. Славов даде пример с Директивата за екологични твърдения, известна като директивата срещу зеления грийнуошинг. По думите му бизнесът като цяло я подкрепя, но има възражения срещу тежките санкции, вкл. ликвидиране на фирми, при уличаване дори на един нейн подчинен. "Това значи, че бизнесът у нас става рисков и трябва да си застраховаме договорите на по-висока цена. Затова всички трябва да сме активни, като изискваме и формираме политики", заяви той.
Бойко Таков, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, наблегна на това, че самите бизнеси ще узреят за важността на устойчивостта, подтикнати и от потребителите. Според него обаче е нужен баланс в мерките и регулациите, които държавата въвежда, за да не бъдат те в ущърб на конкурентноспособността и да не задушават бизнеса. Цветанка Минчева, изп. директор на Уникредит Булбанк, обърна внимание на устойчивостта като структурен елемент от работата й от гледна точка на нуждата банките да оценяват дългосрочните рискове на различни проекти. А Владимир Кънчев, оперативен директор на "Фантастико Груп", се фокусира върху инвестициите в хората, вкл. под формата на обучения. "Голямата ни задача е как чрез икономически и технологични проекти да заздравим демокрацията и хумнанността", заключи на финала Драгийска, цитирайки думи на министър-председателя на Сингапур.
