Режисьор: Крис Шарков

Участват: Кристиян Негалов, Богдан Бухалов и други

Най-новата постановка на номинирания за "Икар 2019" Крис Шарков наскоро влезе в афиша на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Става дума за първата пиеса на Антон П. Чехов – "Платонов", която до смъртта му не е реализирана на сцена. Своята адаптация на класическия текст режисьорът осъществява с участието на третокурсниците от класа на Пенко Господинов, изучаващи специалността "Актьорство за драматичен театър". Написана от Чехов, когато е едва на 18 години, творбата предлага цяла палитра от персонажи, близки по възраст до самите актьори. За съвременния ракурс загатват още костюмите и визуалната среда, създадени от Ада Паунова. Около шестте пъстри шезлонга са "накацали", облечени в бански костюми, шумни млади хора. Събрали са се да прекарат лятната си ваканция в наследственото имение, около чиято бъдеща съдба се заплита единият от конфликтите в пиесата. Играят на федербал, пръскат се с водни пистолети и получават писмата от своите любими не по пощальон, а на мобилните си устройства. Независимо от актуалните препратки обаче засегнатите в спектакъла проблеми звучат съвсем по чеховски. Като основни типажи зрителите открояват ненужния човек, както и този, който, бидейки лишен от привлекателност, има един-единствен път пред себе си – просто да оцелява. Главният герой Платонов пък е "най-добрият представител на съвременната неопределителност", вярно уловена от раздаващия се в ролята Кристиян Негалов. Негова сценична "половинка" е номинираната за "Икар 2019" в категорията "Изгряваща звезда" Мартина Троанска, която сега влиза в кожата на бременната Саша. Убедителна е и Ели Колева в образа на изпълнената с противоречия Софя Егоровна, съзнаваща единствено, че какъвто и избор да направи, все ще има наранени. В заформилия се любовен многоъгълник всичко дават от себе си Александра Майдавска, Неделин Найденов, Георги Караиванов и останалите. Замесвайки се в какви ли не афери, често с помътено от изпития алкохол съзнание, героите им се "препъват" в разговори в търсене на Смисъла. "Платонов" е пиеса без заглавие. Едно от вероятните й заглавия е било "Безотцовщина" именно защото изследва най-вече живеенето ни в свят, останал без баща, без Бог. Животът ни, останал без структурообразуващия образ", разяснява Крис Шарков.

Ярка илюстрация на тази безпътица са финалните сцени, когато публиката наблюдава как декорът се разпада парче по парче. Цялото последно действие протича всъщност в изгубеното от собствениците имение, което още преди те да са го напуснали, рухва пред очите им.