Знаете ли, че Лора Каравелова е обожавала локум, а приятелите на Алеко Константинов при възможност са му поднасяли цяла купа с любимия му черен хайвер? Различни кулинарни истории в над 120 снимки и документи разказва изложбата на Държавна агенция "Архиви" "Храни и пития на българите от ориенталската трапеза до столовата", която може да се види в изложбената зала на ул. "Московска" 5 от 17 май до 6 юни. Представена е културата на сервиране, уличната храна, курортната кулинария и даровете на морето и реките, детското хранене, има и тема за малко известната винено-бирена война през първата половина на XX век. На куиз мастерите ще е от полза да научат как се е казвал първият тапас бар в София ("Палма", срещу Италианското посолство, разрушен при бомбардировките през 40-те) и кога и къде е произведена първата "Кока-кола" у нас (Пловдив, 1965 г.)
Непосредствено след Освобождението тече кулинарна революция. В началото маниерите са фриволни. На първия придворен бал през януари 1880 г. "гостите ометоха буфета с баснословна бързина", свидетелства в мемоарите си Константин Иречек. На втория бал пред очите му политикът Марко Балабанов (първият външен министър на България - бел. ред.) изяжда сам цяла щука. Но банкетната култура бързо се издига и дори провинциалното чиновничество започва да дава изискани обеди и вечери. В крайдунавските градове наред с черен хайвер и печени пилета задължително се поднася модното тогава ястие "чига майонеза". Предпочитаните питиета са водка, коняк, вино и сифон (газирана вода).
В големите градове идват много чужденци – австрийци, чехи, италианци, които донасят със себе си европейски маниери в сервирането. В заведенията между масите прелитат "стиловани келнери по професия". Обслужването и менюто в най-реномираните от тях са виенски тип: това са славните "Панах", "България", бирария "Червен рак", Градското казино. Сервира се гулаш, бифтеци, турнедо. Наред с българските вина, наричани според произхода им (черно кюстендилско, карабунарско, станимашка малага и др.) се появяват и вносни френски, токайски и мозелски вина. В сладкарниците се пие кафе капуцинер с каймак, поръчват се виенски кифли, щрудел, пасти, сладоледи, ликьори.
В домашната кухня на богатите семейства също навлизат европейски рецепти и сервиране. Редом със самоварите, дошли с руските офицери, се появяват бохемски кристал, майсенски порцелан, лъскат се английски сребърни прибори. По времето на Фердинанд I на мода са изобилните маси. Менюто за официалната дворцова вечеря от 20 ноември 1898 г. включва 11 стъпки, между които сьомгова пъстърва по венециански, филе от млади пуйчета по тулузки и фазани с трюфели. Девет различни чаши за вино могат да придружават само основните блюда на аристократичната вечеря (производител от епохата поддържа в каталога си 146 прибора за маса – от лъжички за маслини до вилици за ядене на костенурка). При цар Борис III официалните вечери са сведени до минимум, постите се спазват строго. За разлика от баща си Фердинанд цар Борис никога не преяжда.
Най-знаменитото заведение на Третото царство си остава сладкарница "Цар Освободител" пред Руската черква – истински клуб на най-ярките личности от литературната, художествена и научна сцена. Открива я през 1908 г. завърналият се от Америка македонец Коста Стоянов. До затварянето й през 1947 г. от прочутото й "кафе синджирлия" пият Елин Пелин, Сирак Скитник, Асен Златаров, Йордан Йовков, Елисавета Багряна, Иван Милев, Илия Бешков, Светослав Минков... Сградата е окончателно разрушена през 1977 г.
Времето на социализма идва със свои специфики: дефицитни стоки, които се продават "под щанда" или само по Нова година, като банани и портокали. Кафето е виетнамско и с лош дъх, заради което мнозина прилагат следната хитрост: заливат зърната с български "коняк" и ги препичат повторно. Същевременно се създава мощна хранително-вкусова промишленост, в която България се специализира в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ. Изпреварваме всички социалистически страни, когато през 1965 г. първи започваме производството на "Кока-кола", дори 8 години преди Гърция.
Изложбата разказва и истории като тази на основателя на някогашната шоколадова фабрика "Щастие" Стефан Тодоров. След национализацията тя е преименувана на "Малчика", а през 1994 г. "Нестле Швейцария" я купува след проведен конкурс. Част от изложбата е бюст на Ст. Тодоров, поръчан от работниците му на скулптора Андрей Николов. Посетителите могат да разгледат различни артефакти, включително порцелан и стъкло от наследството на писателя Симеон Радев и съпругата му, художничката Бистра Винарова.
Изложбата поставя и въпроса за археологията на сетивата. Не знаем какъв вкус е имал шоколадът през 1930 г. или станимашката малага, чиято рецепта е изгубена със смъртта на производителя й Аристидис Чорбаджака… Но всеки сам, на базата на собствения си опит и въображение, може да направи реконструкция на ароматите, вкусовете и текстурите на ястията – интерактивността е заложена в над 120-те фотографии, идващи от 29-те държавни архива в страната.
Заглавието на изложбата е вдъхновено от браншовия съюз на производителите на храни и напитки към Българския занаятчийски съюз в Третото българско царство, който се наричал "Храни и пития". Куратор на експозицията, която може да бъде разгледана всеки делничен ден от 9 до 17 ч., е Адриана Попова, а дизайнер – Ивелина Велинова.
С "Храни и пития на българите от ориенталската трапеза до столовата" ДА "Архиви" участва и в Нощта на музеите на 17 май.
