Джаз певицата Хилда Казасян е носителят на тазгодишната награда „Аполон Токсофорос“ на фондация „Аполония“. Това бе съобщено по време на откриването на 41-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“ в амфитеатърна на Созопол снощи.
„Това е награда, която ние всяка година официално връчваме на само един представител. И то – именно на човек на изкуството, който прави българската култура и я разпространява зад граница. А тази година искам да представя една изключителна, талантлива, красива, млада, изумителна българска певица – Хилда Казасян“, обяви изпълнителният директор на фондация „Аполония“ Маргарита Димитрова.
„Аз не знам дали да не се притесня, защото това е първата награда за цялостен принос, която получавам, в което има нещо притеснително. Но имайки предвид от кого я получавам, съм най-щастливият човек на света, защото, съвсем искрено, много неща ме свързват със Созопол“, каза Хилда Казасян, получавайки статуетката.
По думите й „Аполония“ не е просто фестивал, а абсолютно явление. „Представяте ли си – 41 години през какво мина нашата държава, през последните години през какво мина светът, а вие не спирате да ни подарява тези десет дни щастие, в които въздухът трепти по различен начин и преобразявате целия този и без това приказен град“, сподели още певицата.
Хилда Казасян е родена на 27 март 1970 г. в София. Дъщеря е на именития български диригент и композитор от арменски произход Вили Казасян (1934-2008) и втората му съпруга Надежда Ранджева. През 1989 г. завършва Националното музикалното училище „Любомир Пипков“ със специалност „Ударни инструменти“. Продължава образованието си в класическия отдел на Консерваторията отново с ударни.
В своя официален сайт вместо биография Хилда Казасян пише: „Родих се с късмет, в семейство на музиканти. Това стана през 1970-та в слънчев мартенски ден, което ме причислява към зодия „Овен”. В началото живеех на ул. „Денкооглу” – на „пъпа на София”, в къща, пълна с музика, гости и ухание на всякакви вкусни неща. Детството ми продължи на най-романтичната уличка на София – „Елин Пелин”, в къщата на моята баба. Сутрините започваха със сноп слънчеви лъчи, ухание на цъфтящи липи, звукът на гугутки и аромата на топло мляко с лъжичка шипков мармалад. Тогава пропях. Първата песен, която изпях пред микрофон (на около 5 годишна възраст), бе за „зайчето с трънчето в петичката” – още ми е жал за него! Пеенето ми бе много по-забавно и приятно от мъчителните безкрайни часове пред пианото. Моите родители много слушаха музика - Франк Синатра, Луис Армстронг, Ела Фитзджералд... (тези имена научих доста по-късно, разбира се). И с такава музика ме приспиваха. А когато не слушаха музиката на други – създаваха своята. Започнах да свиря на пиано от 5-годишна. Няколко години по-късно продължих да уча в софийското музикално училище ударни инструменти. Тогава срещнах проф. Добри Палиев, от когото научих много за музиката и за живота въобще. Той се превърна в един от най-важните хора в моят живот. Докато учех в музикалното училище, свирих в няколко симфонични оркестри. Бях солистка на младежки биг бенд, с който имах шанса да обиколим половината свят. По време на следването ми в Музикалната академия специализирах камерна музика в Италия. Скоро след това започнах да работя с моя братовчед Христо Йоцов, който е един от най-талантливите музиканти, които познавам. С него записахме 4 албума и продължаваме да работим заедно”.
Наградата „Аполон Токсофорос“ се връчва от 1999 г. Досега нейни носители са били музикантите Людмил Ангелов, Теодосий Спасов, Минчо Минчев, актьорите Ицхак Финци, Мариус Куркински, Самуел Финци, режисьорите Александър Морфов, Петър Вълчанов и Кристина Грозева, писателите Георги Данаилов, Георги Господинов, художниците Павел Койчев, Греди Асса, балет „Арабеск“, група „Фондацията“ и др.
