Липсата на контрол и гаранции за състава на внасяните в България отпадъци ще продължат да са проблем и след като бъдат приети планираните промени. Това е становището на Екологично сдружение „За Земята“ и на „Грийнпийс“– България по проекта за допълнение на Наредбата за предоставяне на информация за дейностите по отпадъците и за реда за водене на публични регистри.
Според двете природозащитни организации нормативните промени са в правилната посока, но и те не създават ефективна система за контрол върху вноса и превоза на отпадъци - дейности, които сега застрашават качеството на въздуха и здравето на хората, защото са в сянка.
“Очевидно е, че отново се предлагат нормативни промени прибързано, заради скандални разкрития и репортажи в медии. Институциите се задействаха, за да отговорят на обществения натиск, без да се интересуват дали ще има резултат. Вносът и горенето на отпадъци не са проблем от вчера и би трябвало решенията да са по-адекватни.”, коментира Данита Заричинова от “За Земята”. Че раздвижването на институциите е привидно, говори и фактът, че се предвижда задължителната Национална информационна система “Отпадъци” (НИСО), която и без друго се отлага от години, да заработи чак през 2021 година.
В проекта за промени в наредбата не се дава срок, в който министърът на околната среда да утвърди методиката за вземане на проби и анализи за установяване на съдържанието. Това е съществен пропуск, защото разминаването между съдържанието на отпадъците по документи с това, което в действителност се внася, е огромен проблем и крие опасности - може да се окаже дори риск за националната сигурност, ако бъдат внесени опасни отпадъци, етикетирани и декларирани като неопасни. Затова министър Нено Димов спешно да изготви и публикува въпросната липсваща методика за вземане на проби, обясняват "зелените".
Природозащитниците изтъкват още:
"Изгарянето на отпадъци е порочна и опасна практика, вредна за хората и природата. Насочването на вниманието единствено към вноса е голяма грешка, тъй като съдържанието на генерираните в България отпадъци е не по-малко неясно. С изгарянето те не изчезват, а създават опасни пепели, които също трябва да се съхраняват при определени условия. Отделно, отпадъците са ресурс и би трябвало да се работи повече в посока рециклиране и повторно оползотворяване. А тъкмо обратното — засилва се притеснителната практика въглищните централи да ги изгарят, вместо въглища, защото е по-изгодно. Докато съществува тази възможност, отпадъците ще продължат да са апетитна хапка за собствениците на топлоелектроцентрали. Така интересът на тяхното лоби ще продължи да получава подкрепа пред обществения".
