Сирни Заговезни е един от най-колоритните и важни празници в българския фолклорен и православен календар. Познат с много имена (Прошка, Сиропустна неделя, Поклади), той отбелязва прехода към Великия пост.

Сирни Заговезни е последният голям празник на зимата. Той не е на постоянна дата и се пада всяка година 7 седмици преди Великден, винаги в неделя - през 2026 г. на днешния 22 февруари.

На Сирни Заговезни всички роднини се "прощават", като по-младите посещават по-старите - синовете и дъщерите у родителите, кръстникът у кума и т. н. Самата прошка традиционно се иска, като по-младите правят три поклона, целуват ръка на по-възрастните и казват "Прощавай!".

Повечето ритуали и обреди символизират възраждащата се природа. Един от основните елементи в празничната обредност е ритуалното палене на огън, а самият огън е една от четирите природни стихии. Той заема важно място не само в българските пролетни празници, но и в тези на съседните ни народи.

Това е последният ден преди 48-дневния пост, в който по църковен канон е разрешена консумацията на млечни продукти и яйца. Трапезата задължително включва баница със сирене и обредна пита; варени яйца и варено жито; бяла халва с ядки.

Един от най-интересните ритуали е т. нар. хамкане. На бял конец в средата на стаята се закачва парче бяла халва или сварено яйце, което се залюлява. Наредените в кръг около тази връв деца трябва да го захапят без помощта на ръцете. Връвта, на която е стояло яйцето или халвата, се запалва. Тогава възрастните от семейството започват да гадаят каква ще е годината.