Българите се отнасят към науката и научните постижения като към високопрестижна, благородна и значима дейност, но в личен план се интересуват относително слабо от тази сфера. Ако в ЕС 53% от хората проявяват интерес и любопитство към науката, то у нас процентът е едва 35 на сто. Това показва национално представително проучване на агенция "Алфа Рисърч", проведено през май-юни т.г.
Негативният извод от проучването е, че малко хора се интересуват от наука, а образователната система слабо стимулира учениците да се занимават с нея. Като резултат е налице съществен риск през следващите години човешкият потенциал в науката рязко да намалее, а с това - и общата образованост и информираност на хората, което от своя страна намали и подкрепата за развитието на науката. Позитивният извод пък е, че науката присъства в регистъра на престижното и ценното, дори когато ежедневието я „загърбва“.
Над 2/3 от анкетираните споделят тезата, че „постиженията на учените от БАН са повод за гордост и национално самочувствие“. В контекста на ежедневната ѝ дейност обаче обществените очаквания са за по-силна ориентация върху приложното знание и за оптимизиране на нейния щат, така че да се развива конкурентно на водещи световни научни институции.
