Редица законопроекти, обявявани от управляващите за спешни и приоритетни, останаха да чакат, докато депутатите оползотворяват лятната си ваканция. Това показа справка на „Сега“ за законодателната дейност на парламента по време на приключилата сесия. В повечето случаи забавянето се корени в съпротива и сблъсък на лобистки интереси, друг път в пренебрежение към важността на темата.
Пример са поправките в Закона за защита на личните данни, които правителството внесе в Народното събрание. Промените трябва да приведат закона в съответствие с новия регламент на ЕС, който урежда как да се опазва от посегателства и злоупотреба личната информация за всеки европейски гражданин. Засега обаче важният 70-страничен законопроект единствено е разпределен за разглеждане на първо четене в 6 парламентарни комисии.
На трупчета са и прословутите промени в Закона за защита от шума в околната среда, предложени от вицепремиера Валери Симеонов. С промените се забранява работата в търговски и производствени обекти, разположени в жилищни сгради, във времето между 23 часа и 8 часа. Не се допуска и озвучаването на открити площи в жилищни райони между 14 и 16 часа и от 23 до 8 часа. Законопроектът беше приет на първо четене, но разпали спорове и бе отложен, като се очаква да бъде сериозно преработен.
Нулев е напредъкът и по готвените промени в Закона за вероизповеданията, уреждащи финансирането на религиозните организации у нас и противодействието на верския екстремизъм. Свои проекти внесоха последователно ГЕРБ, БСП и ДПС, от една страна, и ВМРО, от друга, още в началото на май. Досега те не са били разгледани в нито една комисия. Инициативата за промените дойде лично от президента Румен Радев, а основните политически сили поеха ангажимент да направят необходимото след заседание на Консултативния съвет за национална сигурност. Най-разпространените вероизповедания у нас - православни, мюсюлмани, католици и евангелисти, се обявиха срещу промените с аргумента, че ограничават тяхната автономия и възможностите им за финансиране.
В застой са и предложенията за допълнителни мерки срещу домашното насилие, които БСП инициира покрай разгорещения обществен дебат около т.нар. Истанбулска конвенция. Законопроектът беше внесен още в началото на февруари. Разглеждането му на второ четене обаче се отлагаше над два месеца, вероятно заради делото в Конституционния съд, посветено на конвенцията. На 27 юли съдиите се произнесоха, че международният договор противоречи на основния закон.
Съвсем неясна остава съдбата и на проекта на Закон за българския език, внесен от „Обединени патриоти“. Той е разпределен по комисии още от средата на юни, но все още никой не си е дал труда да го разгледа.
През юни ГЕРБ и БСП дружно отложиха за неопределено време и разглеждането на законопроекта на "Обединени патриоти" за промени в Закона за хазарта, предвиждащи пълна забрана на телевизионната реклама на игри на щастието. Това се случи въпреки предварителните изявления на лидерите на двете парламентарни групи - Цветан Цветанов и Корнелия Нинова, че партиите им ще окажат подкрепа. При гласуването обаче депутатите от комисията по бюджет и финанси, която е водеща по проекта, решиха да не гледат промените по същество, преди по тях да се произнесе ЕК. Мнозинството обясни, че има евродиректива, която задължава кабинета да съгласува с Брюксел всеки проектозакон, свързан с изпълнението на общи за ЕС правила. Малко след това мнозинството забрави за това изискване и не го приложи, когато гласува промените за горивата, внесени от Емил Димитров-Ревизоро.
ВРЕДНО
Дебати се чакат и по други текстове, свързани с реклами, в които участват деца. През октомври миналата година парламентът прие, но само на първо четене, изцяло нов Закон за храните, с който реши да ограничи присъствието на непълнолетни в клипове на храни с прекалено много мазнини, сладко и сол. Проектът, внесен от Министерския съвет, трябва да въведе в българското законодателство директива на ЕС, свързана с нови изисквания към качеството на храните, етикетите и рекламата им. Предвижда се децата да не се появяват в реклами на неподходящи за тях продукти, а също и видеа на такива изделия да не се показват в предавания и програми, предназначени за подрастващи.Предлага се още деца да не участват и в кампании на генетично модифицирани храни. Проектът бе подкрепен с мнозинство, но ето че за осем месеца не можа да стигне до второ четене.
