Две и половина години след създаването на Държавна агенция „Електронно управление” (ДАЕУ), отговарящият за нея вицепремиер Томислав Дончев отчете доста скромен напредък както във връзките на администрацията, така и в е-услугите, които трябва да се предоставят на гражданите.
Дончев докладва в отговор в рамките на парламентарния контрол, че от старта на дейността на ДАЕУ през 2016 г. до началото на декември т.г. били изградени „работещи механизми за координация и контрол на дейностите и разходите за е-управление, както и за усъвършенстване на стратегическата и нормативната рамка”. Освен това били очертани „основните роли и отговорности на всички участници в процесите на реализация на политиката на е-управление”, а системата за управление на процесите по е-управление вече функционирала.
„Създадени са и реално работят основните координационни структури, осигуряващи съгласуваност и оперативна съвместимост на внедряваните в административните структури системи и технологични решения”, е записано още в отговора на вицепремиера. В него отново не е посочен срок, в който всички подготвителни и предшестващи процедури ще приключат и т.нар. електронно правителство ще заработи, за да даде възможност на гражданите да общуват с администрацията през компютрите си. Е-услугите се сочат като една от най-сериозните предпоставки за намаляване на корупцията в държавните и местните чиновнически структури.
В обясненията на Дончев също така липсват данни колко общо са стрували на данъкоплатците обещанията на няколко правителства досега да въведат електронно управление в България. През 2017 г. Българската стопанска камара пресметна, че България вече е похарчила около 2 млрд. лв., без да постигне какъвто и да било практически резултат. Изчислено бе, че от 2002 г. насам всяко българско ведомство си е поръчвало скъпи сървъри и софтуер, за които след което е ставало ясно, че са несъвместими и че различните мрежи не могат да "разговарят помежду си".
