Правителството залага дефицит в бюджета и за следващата година, въпреки че икономиката ни пета поредна година върви нагоре с ръстове от над 3%, а от 2016 г. насам хазната излиза на плюс. Само до края на септември тази година излишъкът бе достигнал 2.7 милиарда лева. Публикуваният проект за държавния бюджет за 2019 г. обаче отново е с превишение на разходите над приходите с 0.5%. Планираният дефицит е 600 млн. лв. при очакван размер на икономиката от над 116 млрд. лв. Прогнозата на правителството е за 3.7% ръст на БВП, а за тази година очакванията са за 3.6%.
Планирането на дефицити вместо балансиран бюджет или бюджет с излишък стана любима практика на правителствата през последните години. Обикновено се раздуват разходите, най-вече капиталовите, които след това не се изпълняват. Така се развързват ръцете на правителството да харчи както намери за добре, без да търси санкция от Народното събрание. Балансирането на приходите и разходите е оставено едва за 2020 г., показва актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г., която съпътства проектобюджета.
Заложените за догодина приходи са в размер на 43.857 млрд. лв. - с около 5.6 млрд. лв. повече от очакваното изпълнение за тази година. В същото време държавата планира да похарчи 44.457 млрд. лв. Ръстът е с 5.1 млрд. лв. спрямо тазгодишните разходи. Той се дължи основно на по-голямата издръжка на персонала, на повишени субсидии, социални плащания и капиталови разходи. Допълнителен ръст ще дойде и от изместване на разходи, нереализирани през 2018 г.
Четири приоритета поставя правителството чрез бюджета за 2019 г. - социалната политика, образованието, отбраната и политиката по доходите.
В сферата на социалната политика 40.4 млн. лв. отиват допълнително за целеви помощи за отопление, а 150 млн. лв. - за помощи на хората с увреждания. 7 млн. лв. се дават за нов вид месечна помощ за деца без право на наследствена пенсия от починал родител съгласно промените в Закона за семейни помощи за деца, като размерът на помощта за 2019 г. е 115 лева на месец. Във висшето образование с 38 млн. лв. се увеличава трансферът за издръжката на студенти и докторанти, а в училищата са предвидени 25 млн. лв. повече за кръжоци и занимания по интереси на учениците.
Продължава увеличението на минималната работна заплата. Догодина тя вече ще е 560 лв. Управляващите планират от 2020 г. тя да стане 610 лв., а от 2021 г. - 650 лв.
Бюджетът е най-щедър към държавните служители и всички, които взимат бюджетни заплати. С 10% средно ще бъдат увеличени възнагражденията в бюджетния сектор, като за всеки служител покачването на заплатата ще е индивидуално според резултатите от проведената атестация. Заедно с ръста на минималната заплата тази мярка ще струва 560 млн. лв. допълнителен разход на хазната.
За учителските заплати ръстът ще е средно с 20% - поредна стъпка към целта през 2021 г. те да са удвоени спрямо 2017 г. и да достигнат средно 1700 лв. Разчетите показват, че за това ще са нужни 330 млн. лв. допълнително. По-големи заплати ще има и за персонала за изборните длъжности и заетите в системата на съдебната власт.
Увеличават се и разходите за отбрана, като целта е да бъде спазено изискването те да достигнат 2% от БВП до 2024 г. През 2019 г. парите за военните ще възлизат на 1 839,3 млн. лв., което представлява 1.58% от БВП. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности, в т.ч. и средства за одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за закупуване на бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи в размер на 131 млн. лв.
Въпреки критиките на бизнеса максималният осигурителен доход се вдига от 2600 на 3000 лв. За поредна година правителството планира да вдигне минималния осигурителен доход за земеделските стопани от 350 на 560 лв. Досега обаче опитите за изравняване на прага за осигуряване на земеделците с минималната заплата винаги се препъваха в парламента.
От 1 юли 2019 г. таванът на пенсиите става 1200 лв., а всички останали пенсии ще бъдат актуализирани с 5.7%.
Общините ще получат от централния бюджет общо 3.740 млрд. лв., което е с 476.7 млн. лв. повече. Те ще отидат за покриване на разходите по делегираните дейности, за капиталови ремонти, зимно поддържане на пътищата и по-голяма изравнителна субсидия.
ИНФЛАЦИЯ
Бюджетът за 2019 г. е разчетен при 3% средногодишна инфлация, която в края на годината се очаква да се забави до 2.6%. В края на тази година обаче финансовото министерство очаква поскъпването на стоките и услугите да достигне 3.4%, докато средно за цялата 2018 г. инфлацията да бъде 2.7%. Това е почти двойно от първоначално очакваните 1.4%. Основна причина за този скок е вдигането на международните цени на енергийните стоки и суровините. През тази година средната цена на суровия петрол тип "Брент" е скочила с над 30%. За догодина прогнозата е за леко понижение, като очакванията са това понижение да продължи и през 2020 и 2021 г. Подобни са прогнозите и за неенергийните суровини - металите и земеделската продукция.
