Разходите на държавното обществено осигуряване за изплащане на обезщетенията за общо заболяване в последните 5 години са нараснали с 54%. За 2018 г. НОИ е платил по това перо 557 млн. лв. - с над 195 млн. лв. повече от 2014 г. В подробния анализ на данните обаче липсват големи аномалии, а числата показват, че зад ръста на разходите стоят серия от обективни причини. Това става ясно от анализ на НОИ, публикуван в третия годишен бюлетин на осигурителния институт.
Изплатените работни дни през 2018 г. са 17.8 млн. срещу 14.9 млн. дни през 2014 г., или ръст от близо 20%, а среднодневният размер на обезщетението е 31.3 лв. през 2018 срещу 24.33 лв. през 2014 г. (увеличение от 29%). Анализът на причините, довели до по-голям брой отчетени работни дни, на свой ред не показва големи аномалии. Броят на представените болнични листове расте от 1 781 000 на 2 126 100, или ръст от около 19%, но расте и броят на хората, ползвали болничен - от 782 400 души през 2014 на 899 000 души през 2018 г. - увеличение от около 15%. Така в средния брой ползвани болнични листове на едно лице няма голяма динамика - 2.28 листа на човек през 2014 г. срещу 2.36 листа през 2018 г. Без голяма промяна е и средният брой отчетени работни дни с един болничен лист - 8.36 дни през 2018 при 8.34 дни през 2014 г.
Интересна на този фон е разбивката за броя болнични листове с по-кратка и по-дълга продължителност и влиянието им върху общата картина. Данните показват, че най-голям принос за ръста в броя на издадените болнични листове (2018 спрямо 2014 г.) имат болничните с продължителност от 15 до 30 дни (допринасящи за 32% от отчетеното увеличение в общия брой на листовете). Листовете за отсъствие от работа от 8 до 14 дни са с принос от 31.3% за ръста, а по-кратките болнични - от 4 до 7 дни включително, допринасят за 27.5% от отчетеното увеличение. Сходна е картината и при анализа в увеличението на разходите. Приносът на по-кратките болнични (4-7 дни) за отчетеното увеличение в разходите е 8.9%, с най-голямо влияние върху ръста на разходите са болничните от 15 до 30 дни - 55.6% принос. Болничните от 8 до 14 дни и тези над 30 дни обясняват съответно 18 и 17% от увеличението на разходите. Тези данни показват, че по-голяма динамика има при болнични с дълга продължителност, при които не би следвало да има толкова злоупотреби.
ИЗВОД
НОИ признава в прав текст, че при липса на сериозна промяна в средния брой работни дни, падащи се на един болничен лист, основна причина за нарастването в платените дни са именно нарасналите случаи на излизане в болничен за продължително време. Увеличава се и общият брой на лицата, ползвали обезщетения за общо заболяване, като ръст на изплатените дни отчитат и работодателите, които плащат първите 3 дни от престоя вкъщи, изтъкват от НОИ. Това е подчертано изрично в анализа, в който се отбелязва, че въпреки прехвърлянето на първите три дни към работодателите отчетените отпуски и от тях, и от държавното обществено осигуряване нарастват. От НОИ се застраховат, че анализът им може да е непълен, защото стъпва единствено на подлежащи на статистическо изследване явления. Осигурителният институт счита за полезно при бъдещи анализи да се ползва информация и от други институции, които да осигурят повече подробности за профила на боледуващите - като здравословно състояние, условия на труд, професия, териториална концентрация и др.
