Министърът на европредседателството Лиляна Павлова се оказа затрупана от работа според обясненията на премиера Бойко Борисов пред депутатите в петък. 

Той разясни в отговор на Антон Кутев от БСП, задал му неудобния въпрос какво работи Павлова, че тя имала ангажименти и по още две европредседателства - на Естония, която беше преди България, и Австрия, която председателства ЕС в момента. Задълженията й щели да отпаднат след официалното приключване на третото. „След приключване на ангажиментите на България по изпълнението на триопрограмата ще бъдат предприети действия по закриване на министерството и последващи ликвидационни производства“, обясни Борисов, но пропусна факта, че другите държави не създават такива министерства, когато им идва ред за ротационно председателство на Съвета на ЕС.

Задълженията на Павлова обаче не били само тези. Тя била натоварена с ръководството и контрола на Съвета по европейски въпроси към Министерския съвет и координирала изготвянето на планови документи, произтичащи от членството ни в ЕС - длъжност, за която досега имаше зам.-министър във Външно и не се налагаше данъкоплатците да издържат цяло министерство. 

Най-ексцентричната длъжност на Павлова се оказа "министър по китайските въпроси". Преди 2 г. тя се разходи до азиатската страна, за да й предложи съвместно производство на влакове, което не се случи. Сега премиерът й е възложил създаването на глобален българо-китайски център. В петък София ще бъде домакин на срещата на местните лидери "16+1" - инициатива, с която Китай се готви да инвестира в Централна и Източна Европа.

Борисов твърди, че за новите си задачи министерството нямало да получи допълнителни средства, а щяло да работи с икономии от предоставения му бюджет. Те едва ли са много, защото за цялата година неговият бюджет бе 3.3 млн. лв. Очевидно ще се наложи да изразходва непредвидени бюджетни средства, защото още не са дошли обещаните в началото на юли пари от гостувалия в София китайски премиер Ли Къцян. Идеята за създаване на "изследователски център", който да разяснява на китайския бизнес европейските правила, дойде от китайска страна. На 8 юли Ли Къцян заяви: "Китай иска да е спонсор на този център и нашите експерти ще се включат в него."

Министерството на европредседателството се преквалифицира да развива сътрудничество с Китай въпреки неодобрението на Брюксел. Павлова бе в края на септември при председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, за да му разкаже за новите си функции, но според добре запознат източник в Брюксел той се е отнесъл скептично към идеята. Неохотата на Китай да играе по европейски правила била причина за скептицизма на Юнкер. Той подозирал също Пекин в стремеж да откъсне Източна и Централна Европа.

Павлова е опитала да успокои Юнкер, че България не възнамерява да прави извъневропейска политика с Китай, а само ще създаде неправителствен мозъчен тръст за сътрудничество. Очевидно е обаче, че има правителствен ангажимент. В Решение №689 на Министерския съвет от 26 септември се казва, че правителството "определя министерството на българското председателство и областната администрация на София-град да осъществят подготовката, организацията, дейностите и координацията на провеждането на срещата на местните лидери "16+1", която ще се проведе на 20 октомври в София". Колко ще струва - не е посочено.

Служител на министерството каза на "Сега", че се обсъждат много идеи и варианти как да се организира сътрудничеството с Китай, но досега няма конкретен резултат и България възлага несвойствени задачи на малкото останали хора. Половината от състава вече са напуснали и са останали около 25 души, без да се брои помощният технически персонал.

ЦАРЯТ Е ГОЛ

Наблюдател в Брюксел, който следи развитието на китайските проекти по инициативата "Един пояс, един път" от Централна Азия до Централна Европа, обясни, че Пекин се интересува само от проекти, които ще играят ролята на негов "стокопровод" в Европа или ще поставят в икономическа зависимост по-слабите държави. Освен това много често обещава инвестиции, които не отпуска. Според източника напълно възможно е Китай да не финансира центъра на Павлова, защото няма нужда от него. "Китайски експерти работят във всички европейски държави и знаят много добре правилата на ЕС. Така че едва ли ще чакат от българската министърка и нейния изследователски център да научат как да постъпят най-добре", каза той. Ако Китай не изпълни обещанието си за финансиране, изследователският център "16+1" няма да може да заработи като НПО. На 20 юли Борисов опита да привлече пари от Европейската банка за възстановяване и развитие, но гостуващият й председател Сума Чакрабарти не пое такъв ангажимент. Правителството също няма да може да му отпусне пари от бюджета за 2019 г., за да не засили напрежението с Брюксел. При това положение Павлова ще трябва да се върне като депутат, предположи източник от министерството й.