Административното увеличаване на минималната заплата с 50 лева от 1 януари 2019 г. скара отново работодателите и синдикатите на последната за годината тристранка. Бизнесът поиска минималната работна заплата да се замрази на досегашните 510 лв., като се мотивира с липсата на ясни икономически критерии за определянето на размера й. Според работодателите минималната работна заплата трябва да се определя по икономически дейности, както е в повечето държави от ЕС. Така едни сектори ще са с по-висока заплата, а други с по-ниска от предложената с проектопостановлението. Социалният министър Бисер Петков обаче защити увеличението с аргумента, че то ще защити нискодоходните групи.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев цитира проучване сред членове на организацията, според което 23% смятат, че минималната заплата трябва да е по-висока от 560 лв., но според 9% тя трябва да е по-ниска от 510 лв. Според техния анализ 15 сектора няма да понесат ново увеличение. Затова асоциацията предлага най-ниското възнаграждение да се замрази за секторите пчеларство, добив на глина и каолин, производство на хляб, на мебели, на други хранителни продукти, за туризма, хотелите, ресторантите, за пътническия транспорт, товарните превози, охраната, социалните дейности, ремонта на компютри, лични и домакински стоки, за медицинските сестри, акушерките и рехабилитаторите, БПЦ. В редица от тези сектори ниското заплащане се дължи на крайно неблагоприятна международна конюнктура, в други като охраната пък доходите буквално са "смачкани" от порочната система на обществени поръчки по един-единствен критерий - ниска цена, посочват от асоциацията.

Според Българската стопанска камара пък непрекъснатото увеличение на най-ниското възнаграждение води до спад на заетостта, най-вече в няколко групи - младежи, хора с ниска квалификация и образование, жените майки, ромите и други уязвими участници в пазара на труда.

СПОРНИ ТОЧКИ

Разнобой има и за новия вид социални помощи за деца, загубили един или двамата си родители. АИКБ, БСК и „Подкрепа“ се обявиха срещу предложението месечната помощ да се получава без подоходни критерии. Според тях с приемането на проекта на постановление, който предлага промени, произтичащи от вече приетите в Закона за семейните помощи, ще се вземе от бедните, за да се даде на заможните. В същото време заради подоходни критерии 700 хил. български семейства не получават детски добавки, подчерта Ваня Григорова от КТ "Подкрепа".

Работодателите не приеха и предложението на КТ "Подкрепа" за актуализация на цената на нощния труд. Синдикатът предложи настоящите 25 стотинки на час да се вдигнат на 0.5% от минималната заплата (2.80 лв. догодина). Този ръст искат работещите в МВР, докато според КНСБ разумната ставка е от 0.87 лв. до 1 лв.