Жените не са като мъжете!

- Надушват ли, или наистина ни шпионират през телевизора, но отворя ли бутилка ракия и веднага разни започват да звънят на вратата!
Това сподели с мен комшията и аз искрено се съгласих с него, защото когато ти сипват двоен препек, трябва да си напълно искрен.
- И кой те е спохождал напоследък, комши? - поинтересувах се живо.
Той захвана да свива пръстите на едната си ръка:
- Първо ти, но теб те броим едно наум, щото си нещо като част от мебелировката. Преди това снощи на вратата позвъни някакъв унгарец.
- Виктор Орбан или външният им министър? - уточних.
- Такъв някакъв, костюмар! Караше 25 километра бодлива тел за граничната ограда на Черна гора, отбил се пътем.
- Какъв жест на симпатия! - възкликнах. - От Унгария за Черна гора не се минава през България!
- На човека му станало съвестно и кривнал към нас.
Уточних важни детайли:
- Ти нали не го пусна вътре? Веригата на вратата и толкова!
- Моля ти се! - усмихна се опитно комшията. - Знам как се правят нещата!
- И онзи какво? - подкладох разговора.
- Искаше да ни подари част от бодливата тел, примерно два-три метра, за нашата граница. "Не може, каза ми, Унгария за едни майка, за други мащеха!"
- Брей! - споделих мнението си. После се огледах - И къде е тази бодлива тел да я пипна?
На него окото му не мигна:
- Казах му да я остави на стълбите. Обещах му после да я прибера в мазето.
- И прибра ли я? Щото като идвах насам, нещо не я видях?
Той въздъхна:
- Значи са я откраднали! Ей, срам нямат тия комшии!
Комшията пак наля, този път в памет на унгарската тел. После отново се върна към свиването на пръсти:
- След това дойде някакъв американец. Приличаше на Тръмп, ама май не беше той.
- И какво искаше?
Той сви рамене:
- Тръгнал да остави някакви модернизирани ядрени оръжия на европейския континент и къде-къде, та у нас.
- Ей, какви хора! Ядрени оръжия всеки знае! Те и в Северна Корея ги правят все едно са захарни петлета! Ти донеси един домат, слънчев, розов, да те призная!
- Не, домат не носеше.
- Затова пък аз донесох! - подчертах.
Комшията се видя принуден пак да налее по чашите. Аз се огледах:
- Къде ги новите оръжия? Искам да ги сравня със старите?
- А, казах му да ги остави на стълбищната площадка, булката се уплаши да не изцапа уранът килимите.
- Нямаше нищо на стълбите.
- Да влачат! Диваци! А чужденците - фини хора! Даже Путин, дето е братушка, и той фин!
- Какво Путин? - заинтригувах се.
- Ами и той звънна на вратата снощи. И на него му станало съвестно!
- За газа или за аеца?
- В балкански аспект. Нали обещал на сърбите танкове и разни такива неща, пък после размислил, че не е добре ние да гледаме през границата и да подсмърчаме.
- Какво благородство! - оцених. - Обаче танковете как минаха, като на вратата си сложил веригата?
- Казах му да ги паркира пред блока! Обещах като се поразкръстя, да ги прекарам в мазето! То дано да има място, че я що нещо се натрупа!
- Няма страшно! И танковете ги нямаше отвън.
- А ракети, нещо там комплекси?
- Не, само пукнатата саксия с пръст от мушкатото, дето стои от по-миналата година до асансьора.
- Влачат тия комшии, ей, комши! - обобщи той.
- Колкото и да ни носи светът, пак няма да има при това положение! - притурих. - А пък аз вчера сутринта метнах през балкона 50 хиляди лева, 2 хиляди евро и колкото хванах на жена ми от златните бижута...
- Че тя, жена ти, какви златни бижута има? - обади се откъм печката комшийката - Венчалната халка и едни обеци  треперушки!
С комшията се спогледахме. Жени! Все ще намерят начин да развалят сериозния мъжки разговор!