Премиера: "Защото на мама така й харесва"
Режисьор: Лилия Абаджиева
Роденото в лъжа ражда нови лъжи, убеждават се зрителите, запознати с премиерното заглавие на театър "Възраждане". Това е постановката на Лилия Абаджиева "Защото на мама така й харесва" по едноименната пиеса на Жолт Пожгай. Невъзможността на човек да намери истинското си лице е тема, която тя изследва и в предпоследната си работа "Хенри IV" на Луиджи Пирандело. "От една страна, всеки те вижда по свой начин, от друга, ти се изгубваш през социалните маски, които сам си налагаш. В непрестанната смяна на образа за себе си става все по-трудно да откриеш собствената си същност", добавя режисьорката.
Във властната Мария, на която всички членове на видната фамилия искат да угодят и с това се оправдават за водения от тях двойствен живот, умело се преобразява Мариана Жикич. Предизвикателството за нея е още по-голямо, понеже като човек и майка се надява, че се разграничава от героинята си, предпочитаща децата й да са каквито на нея й се ще, а не каквито са.
Заявка за номинация за театрално отличие прави Анатоли Лазаров като безделника женкар Луиджи. Особено изразителен е в епизодите, когато актьорите играят като на забавен кадър, връщат "записа" назад или артикулират по начин, сякаш слушаме провлачена грамофонна плоча. Чрез прибягването до подобна преувеличена комедийна оптика още по-ефектно се внушава, че мнимото съществувание отдалечава хората от истинския живот или поне от онзи, за който бленуват. Така и в сценографското оформление, дело на Васил Абаджиев, преобладава стъклото - знак за "чупливостта" на фалшивия статут на героите и за крехкостта на аристократичната къща на фамилия Джанутри. Дом, в който само привидно "лъжата никога не е стъпвала", а непорочността е попила даже в стените. Кулминационна е сцената, когато на фона на изящната валсова музика на Дмитрий Шостакович една по една маските започват да падат. В ролята на изкусния изобличител, появил се неканен на семейната вечеря, аплодираме носителя на "Аскеер" Свежен Младенов. Като ключ към персонажа си той залага на онази респектираща вглъбеност и овладяност, зад която бушуват емоции и която ни е позната от превъплъщението му в съдебен заседател в друга постановка от афиша на "Възраждане" - "12-те гневни". Запомнящо се е и изпълнението на младия Боян Младенов. И с живота си, и с инсценираната си смърт неговият герой е носител на идеята, че "целият свят е сцена и всички сме актьори - влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли".
Следващите представления са на 29 юни и 10 юли.
