Натовареността на учителите продължава да расте - те работят близо 20 часа на седмица над нормата, а административната им дейност, която няма връзка с образователния процес, в последните 2 г. е нараснала с 3 часа до общо 15 часа. Това показва анкета на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Участвалите в нея учители признават, че работната им седмица достига понякога до 59 часа, при максимална норма по Кодекса на труда от 40 часа. Средната продължителност на учителската седмица е 49 часа и се е повишила с час за последните две години. Административната работа пък, без пряка връзка с учебната дейност, е в размер на 15 часа седмично и за този период също се е повишила с 3 часа. Всичко това е в рамките на обичайното работно време на учителя. Според профсъюза обаче всеки преподавател трябва да получи по 200 лв. допълнително като „добавка административни дейности“.

60% от анкетираните учители са декларирали, че са били задържани в училище и детската градина със заповед на директора, без да им е възложена конкретна дейност, показва изследването на синдикат "Образование". Според преподавателите МОН оказва засилен натиск върху регионалните управления на образованието и директорите на образователните институции, за да могат да се осъществят хилядите административни дейности.

От синдиката смятат, че бумащината далеч не е безобиден и малък проблем, който може да се реши с няколко нормативни оптимизации, защото той отблъсква младите учители от решението да се посветят на професията. Затова оттам предлагат на министерството 17 идеи как да се разтоварят педагозите от несвойствените им задачи. Сред тях са бързо въвеждане на административна и методическа дигитализация, вкл. електронна документация. Оттам настояват документацията на учениците със специални потребности и броят на задължителните екипни срещи да бъдат намалени, също както и докладите и справките, свързани с учениците в риск, талантливи ученици и тези, които изостават.

Синдикатът посочва редица документи, които би следвало да бъдат намалени или премахнати - тези за организиране на ученически пътувания, екскурзии и излизания извън двора на училището с учебна цел, задължителните доклади, които класните ръководители и учителите по отделните учебни предмети трябва да пишат в началото на учебната година, в края на всеки учебен срок и в края на учебната година, изискуемата документация при допълнителната работа с ученици през лятото и т.н. От профсъюза смятат, че годишните тематични разпределения трябва да бъдат само в електронен вариант, анкетите за училищен тормоз да се провеждат от психолога или педагогическия съветник, а процедурите за наказания на ученици да бъдат облекчени, като се премахнат всички съпътстващи протоколи, доказващи формално процедурата. Според тях е излишно преструктурирането на материала да се прави писмено и да се утвърждава от директора, който не е специалист по дадения предмет. За наредбата за приобщаващо образование пък искат да бъде отменена, защото въвежда абсурдни задължения, спъващи същинската работа на учителите. Едно от исканията им е за "спиране на постоянното психологическо насилие над директори и учители, които държавната образователна администрация упражнява чрез писма, заповеди, наредби и постановления". "Лошото планиране от страна на администрацията на МОН рефлектира в постоянно изискване на спешни документи с абсурдно кратък срок на изпълнение от РУО и педагогическите институции", посочват от "Подкрепа".

ПЛАХО

Миналата година от МОН направиха промени в наредбата за приобщаващото образование, които според експертите на ведомството са намалили административната тежест на учителите над 10 пъти. С поправки в наредбата за информацията и документите в системата на училищното образование пък бе дадена възможността от 2018/19 г. всички училища да въведат електронните дневници с помощта на собствени електронни продукти.