"Това беше последният ми мач за националния отбор. Имах прекрасни моменти, но краят дойде". Тези думи на Андрес Иниеста, казани след отпадането на Испания на 1/8-финала на световното първенство, на практика означават край на една епоха за "Ла фурия".
Този бе сезонът на сбогуването на Иниеста, защото преди неделното прощаване беше това с "Барселона" в края на май. Дребничкият 171-сантиметров халф ще остави след себе си следа в националния отбор като човека, вкарал "златния" гол, с който Испания стана световен шампион през 2010 г. Като диригента в средата на терена, щастливия жокер.
Неслучайно феновете в цялата страна го обичат, не само каталунците. Уважават го андалусийци, баски, дори и в Мадрид. Такъв играч ще липсва на всички. Дълги години бе най-скромната брънка от "златното трио" на "Барселона", в което бяха още Лионел Меси и Шави. Спечели 9 титли на Испания и 6 Купи на краля, 4 триумфа в Шампионската лига, 3 на световното клубно първенство. Винаги тих, винаги на заден план, но винаги един от архитектите на успеха. Той респектира цялата страна с решението да помогне с 420 000 евро лични средства за спасяването на родния си отбор "Албасете" през 2011 г. А две години по-късно, когато клубът бе изваден в 4-та дивизия по административен път заради лошото си финансово състояние, Андрес плаща 240 000 евро от дължимите заплати на играчи и служители.
"Иниеста е най-добрият испански футболист в историята. Не помня да съм виждал друг негов сънародник с такива качества. И затова е толкова обичан", заявява по негов адрес бившият играч на "Барселона" и "Реал" Роналдо пред радио "Кадена Сер".
Но все пак може би най-великият момент в кариерата на Андрес е на 11 юли 2010 г., когато в 116-ата мин. бележи срещу Холандия попадението, с което Испания спечели първата си и единствена световна титла.
Другото, с което магьосникът остава във футболните анали и за което мнозина не са се замисляли, е приносът му заедно с Шави за изграждането на Меси от голям талант в световна суперзвезда. Иниеста никога не се е опитвал да се изтъкне пред Меси, не се е мъчил да му отнеме славата, неизменно му е позволявал да прави на терена това, което аржентинецът може най-добре - да вкарва голове. Това е и било мотото във футболната кариера на Андрес - за благото на отбора.
И тук е тънката разлика между двамата - Иниеста печели всичко с екипа на Испания. Нещо, което Лео не успя с тима на Аржентина. И на Мондиал 2018 се очакваше 34-годишният халф да бъде един от лидерите на "Ла Фурия". Значението му се видя и в 1/8-финала срещу Русия. Той влезе като резерва чак в 67-ата мин., но веднага с появата си внесе търсената мисъл в играта на испанците, вкара и една от дузпите, което обаче се оказа недостатъчно за отбора му. А след мача направи същото, което стори и с "Барса" - оттегли се, докато още е в силата си. Сега му предстои да буди възхита в Япония, където подписа за 3 г. с "Висел Кобе". А тази страна е може би мястото, където най-много ценят скромността.
