Румяна Бъчварова е социолог, бивш министър на вътрешните работи и настоящ началник на кабинета на премиера Бойко Борисов.

- Госпожо Бъчварова, какъв ще бъде фокусът на управлението след края на българското европредседателство?

- Учудва ме това очакване за след края на председателството. Реакцията на журналисти, политици и граждани показва, че наистина председателството е имало присъствие. И всеки си мисли, че когато то приключи, ще има вакуум. Политическият живот и работата на правителството ще продължат с тези темпове, но качеството на работата ще бъде по-европейско.

- Не е ли проблем това, че изпълнителната власт създаваше очаквания, чийто хоризонт приключва с европредседателството?

- Не бих се съгласила. Вижте - перспективата да се приближим до еврозоната не е някакъв календарен факт, а процес. Той е свързан с начина, по който се организират публичните финанси. А това означава и с начина, по който се провеждат политики. При тези темпове на икономическия растеж, които има България, посоката също е ясна - да се развиваме по-добре, да се трупат ресурси, които да се използват за модернизиране на икономиката. Това е много ясна посока и ние вървим по нея, тя е в полза на гражданите, но остава в сянката на други публични събития.

- Еврозоната няма ли да се превърне в новата дъвка, химера, каквато е темата "Шенген"?

- Не знам, защо го наричате „дъвка“. Приемането ни в шенгенското пространство е задължение на съюза към България по договора ни за присъединяване. Всички признават, че сме готови, изпълнили сме всички очаквания, но се чака политическият момент. Ако има аналогия с „дъвка“, тя ще се отнася за тези, които отказват това решение. По темата за еврозоната опасността е по-скоро от широк, но некомпетентен дебат, който да генерира страхове. Правителството няма причина да спекулира с този въпрос.

- Кои са националните проблеми, които трябва да бъдат решавани от правителството?

- Те могат да се видят по улиците напоследък. Това са проблемите на хората в неравностойно положение, проблемите на здравеопазването, на селскостопанските производители. Може би те са най-ключовите и не търпят отлагане. Всички в правителството са с пълното съзнание за необходимостта от решаването им и се работи много за това. Но политиката е тромав процес. За съжаление решенията не могат толкова бързо да се приложат и да дадат ефект.

- Е, не трябва ли изпълнителната власт да предлага решения, а да не чака да дойдат сами?

- Естествено, това е нейната инициатива. Но държавната машина е голям конгломерат - има процедурни въпроси, срокове. Това са обективни предпоставки в сферата на управлението.

- Къде сгрешиха институциите около случая с чумата по животните - в превенцията, взимането на адекватни решения или липсата на навременна информация?

- Подцениха хората и тяхната чувствителност. Липсата на информация създаде криза, а кризи се управляват с навременна и точна информация.

- Как ви изглежда днес българският парламент?

- Вкарвате ме в ситуация от позицията на изпълнителната власт да давам оценка за законодателната. Народното събрание е мястото, където тече политическа битка. Проблем напоследък е, че политическото противопоставяне започна да компенсира липсата на законодателни идеи. И това се възприема като недостатък на системата. През годините на първия, втория, третия кабинет на Бойко Борисов беше натрупан много управленски опит, включително и парламентарен. Днес едно решение може да бъде взето много по-бързо, отколкото преди 7-8 години. Има много добро разбиране за същността на проблемите и за предисторията им. Докато опозицията, стоейки отстрани или само в парламента, изостава с управленския опит и все по-често позициите и аргументите й звучат неуместно и дори нелепо. Чудесен пример беше дебатът по отчета на председателството в парламента. При него, само за да има критики, опозицията изрече куп нелепи неща, но с доста плам и жлъч. Мисля, че проблемите не са в институцията, а в стила на поведение на хората, които са в нея.

- От ГЕРБ обаче също отговарят на острия тон на опозицията.

- Как ще ви изглежда ГЕРБ, ако не отговоря на нападките? Това е омагьосан кръг. Най-важното за опонента е да бъде отговорен и компетентен. А все по-често това липсва, вероятно защото се мисли, че шумът на изказа може да скрие липсата на съдържание.

- Не се ли превърна парламентът в придатък на изпълнителната власт?

- Правителството не може да работи, без да реализира законовите си предложения през парламента. Няма как да бъдат отделени и абсолютно самостоятелни. Ако проверите съотношението между законодателните предложения на правителството и на депутатите, ще видите кой доминира.

- Защо премиерът ходи само два пъти в годината в сградата на парламента?

- Той отива, когато има въпроси и изслушвания. Има и случаи, когато сам е поискал да направи изявление. Но не може да стои в парламента само и само за да бъде мишена на опозицията. Какво да направи Борисов в парламента, когато има  много конкретна работа всеки час?! За разлика от парламента правителството няма неприсъствени дни. Нека сме честни и да признаем, че има въпроси, които понякога се задават само за да се види, че премиерът отива в парламента и в негово присъствие да се изчете някаква декларация. Конструктивността на отношенията между институциите изисква ангажимент на двете страни. Вижте присъствието в зала по време на парламентарен контрол и ще видите как се обезсмисля парламентарната демокрация.

- Започна ли вече да ви тежи коалицията с "Обединените патриоти"? Все повече изглежда, че си партнирате не с една формация, а с три различни партии. 

- Ако сега говорим за „тежестта от една коалиция", това би означавало, че не сме готови за управлението. Всеки, който има реалистичен поглед, знае, че коалиционната формула е най-трудна. Големите партньори имат основания да задават тона на политиката, за която има най-голяма подкрепа. По-малките партньори държат на своята идентичност, да бъдат разпознаваеми, защото иначе се обезличават. Опитът от предишния мандат е много поучителен, защото имаше повече на брой политически партньори. Още от началото беше ясно, че ще има трудности и бяха направени някои предварителни уточнения как ще се работи заедно. В политиката е важно да има алгоритъм за решаване на проблемите, когато те се появят. А най-добрият алгоритъм е диалогът. 

- Но диалогът в един момент превръща ГЕРБ в "тъпан", както се изрази премиерът.

- Вижте в Европа как работят коалициите, спомнете си кризата в Германия отпреди няколко дни, знаковите трудности в коалицията в Холандия, трудностите около съставянето на правителството в Чехия. Не е лесно да се хармонизират политически субекти.

- Коя е най-голямата слабост на третия кабинет "Борисов"?

- Честно казано, трудно ми е да ви отговоря. Аз гледам технологията на политиката и на управлението. Може би грешките, които биха се отчели, са в смисъла на политическите преценки и ще станат ясни след време. Посоката е ясна за министрите и това им дава усещането, че работят по правилния начин. Най-малкото знаят кое няма да сработи, кое е невъзможно и кое е ключово решение. Трудностите идват от това, че с опозицията говорим на различен език, сякаш сме завършили различни училища. А така не е добре за държавата. При нас какво се получава - един дърпа на една страна, друг на друга. Г-жа Нинова ходи и си преговаря с Вишеградската четворка, пише им писмо и обявява това за алтернативна политика. И това докато правителството председателства Съвета и търси консенсус не с 4, а с всички 28 държави. Виждаме същото и в изказванията на президента Радев. Вие мислите ли, че наистина има провал в енергийната политика на страната?! Да сте забелязали спиране на ток, на снабдяване с газ или гориво?

-  Проучване регистрира, че близо 40% от българите не биха подали сигнал за корупция, защото не вярват на институциите.

- Темата за корупцията има развитие в последните години, разви се и силна обществена чувствителност. Но ако погледнем сега, ще видим, че са положени много усилия. Днес вече институционално има ясен ред и йерархия на системата за антикорупция. Вече  е ясно за всеки, който иска да подаде сигнал за корупция, че има къде да го подаде. Има вече комисия, която би трябвало да започне да функционира. Има законодателни предложения, които трябва да се прилагат оттук нататък. Във всички органи, които работят по тази тема, трябва да се мине през процес на обучение. И да се гарантира систематичност на усилията. Казвам го от опита си като вътрешен министър. Тук има още много работа. Но когато се хвърлят обвинения или се правят обобщения, мисля, че трябва да говорят хората, които са успели или поне са се опитали да направят нещо. 

- Виждате ли амбиция у президента Румен Радев за създаване на нов политически субект?

- Не виждам, но чувам да има такива амбиции. Новият политически субект стана като универсалното лекарство, което със сигурност ще ти помогне, но никой не знае какво съдържа. Когато не знаеш какво да правиш в сегашната ситуация, когато не можеш да решиш реалните си проблеми, първото  решение е да направиш нов политически субект. Така тръгна от идването на царя, та и до сега - на всеки избори се появява нов проект. Този подход е израз на безпомощност. Голямото умение на политиката е да можеш да се оправиш с реалностите, а не да бягаш от тях.  Мисля, че държавата ни достатъчно се разви, за да не разчитаме на този "уау" ефект от новите субекти. Като социолог мога да кажа, че нова политическа формация изглежда сериозно начинание и мисия, но само когато е отражение на интересите на обществена група, готова да се идентифицира трайно с нея, а не от любопитство или като пореден личен експеримент. Електоралните авантюристи в България не са малко и това дава кураж на различни амбициозни хора да спекулират.