Винаги е било така - тук всичко ново пристига с голямо закъснение. Преди 150 г. - когато доплава по Дунав или се дотътри с железниците. Преди 100 г. - когато се върнат гурбетчиите и студентите от Европата, а преди 50 г. - когато го докарат от Съветския съюз. Само си спомнете как се чакаше за "Лада", хладилник, телевизор или да съберем някой долар за японски касетофон от "Кореком"-а. И с идеите беше така - ако решат в Москва, ще направим известен опит за гласност и перестройка...
Дойде демокрацията - тя отне нещо на Корнелия Нинова, но на нас ни даде свободно движение на стоки и капитали. Сега iPhone идва от Купертино до Карлово за има-няма 2-3 месеца. Може да си поръчаш всичко отвсякъде - кеф ти с amazon, кеф ти с aliexpress. Въпрос на пари - ако искаш, качи се на Ryanair, купи си безценната стока и се върни за вечеря. Пари да имаш.
В света на информацията подобрението е още по-видимо - вече не чакаме Джимо да ни каже нещо интересно от света по "Всяка неделя", twitter бълва новини от всяка затънтена точка на секундата.
Но виж - в света на политическия инженеринг продължаваме да кретаме. В тази сфера новото идва не след дни и месеци, а след много години. Често новите евротежнения пристигат, когато там са почти умрели. Цели сегменти от политическата палитра тук просто се лутат напосоки, без ясна мисъл в главата. Тук така и не се появиха християндемократи, неокомунисти, силна зелена алтернатива или мощни неолиберали. Има такива, не е като да няма, но са един файтон хора. В Европа зелените са леви либерали, тук са десни либерали. В Европа националистите са специфичен политически цвят, тук са десни консерватори - според мен, властови, а не идеен конструкт. И колкото и да им лепим етикети, те едва ли ще доближат някога до немската AfD, италианската Lega Nord или холандската Freedom Party - не като политическо семейство, а като смислово подобие.
Имаше един момент - в края на 90-е, когато тук с крайчето на окото
забелязаха, че границите на европейските политически семейства се размиват мощно
Тогава Костов канибализира коалицията СДС до партия СДС, която трябваше да бъде идейна смес от консерватори, либерали и даже социалдемократи, но онзи напън за "народна партия" отшумя бързо като приказка.
На Запад този повей се разви с пълна пара - до такава степен, че омъгли абсолютно всички сериозни идейни различия. На практика ключовите обществени проблеми, които дефинират старите партии - отношението към труда и капитала, отношението към държавата и религията, към пазара, частната собственост и социалната йерархия, бяха свалени от дневния ред и на повърхността останаха различия, които преди винаги са минавали за второстепенни.
Появи се мултикулти обществото, в което ценности, формирани в продължение на векове, бяха подложени на директна атака. Вече нямаше status quo.
Европейските социалисти отдавна, много отдавна се вписаха в общото неолиберално семейство - те си партнират много успешно с десните, договарят с тях и общи политики, и постове - нямат сериозни спорове по нито един ключов въпрос. Различията са притъпени в името на солидарността, на общото европейско семейство. Сега Сергей Станишев е класически пример за европейски социалист. А тук имаме БСП, която на практика си е една консервативна партия, която влиза в колаборация с "десните", но от прагматични, а не от идейни подбуди. Затова Станишев пише писма в защита на Истанбулската конвенция, а Нинова ги къса и хвърля през прозореца. В интерес на истината, редно е да се отбележи, че политиката, която водеха европейските социалисти ги докара до тежка криза - повсеместно - от Испания до Гърция през Унгария и Германия, те губят позиции и това няма как да не се отрази на резултатите им на евроизборите догодина.
В България тази вълна още не е дошла и БСП все още е стабилна, макар и опозиционна партия. Това забавено движение на политическата мода все още
спасява БСП - партия, която рано или късно ще мине през своя "седесарски период"
Вижте и ГЕРБ - партия, която се самопозиционира като дясна, и през последните 10 г. неминуемо е на политическия връх в София. В същото време европейската десница понася мощни шамари. И във Франция, и в Италия, и в Испания, а и в Германия - забелязахте какво става между Schwesterparteien ХДС/ХСС. Т. е. ГЕРБ търпи много по-малко щети, отколкото големите партии от ЕНП, на които иска да прилича. Защо? Защото ГЕРБ не е типична европейска неолиберална десница. Иска й се, но не е - и то само заради силните защитни реакции, които Борисов притежава.
Градската десница - казвам го без никаква ирония,
само за да я разгранича от ГЕРБ - е много по-близо до европейската неолибарална десница. При нея безспорно европолитическият мейнстрийм проникна бързо - толкова бързо, че до вчера десни хора започнаха да говорят за групови права, а не за индивидуални, да анатемосват религията, да мечтаят за социално равенство, за радикални промени, да рушат йерархията и да гледат с лошо око на частната собственост .
Този напълно европейски завой накара много десни да изхвърчат от партиите и да ги оставят по едно голо ядро, чийто партиен живот е сведен до виртуални прояви в социалните мрежи.
Заговори се и за български неоконсерватизъм по модела на Путин, което сигурно е някакъв недодялан нонсенс, тъй като българският национален консерватизъм не би могъл да бъде такъв, ако спазва руски, английски или не знам какъв още модел - консерватизмът ни може да изхожда единствено от традиционализма ни, а не от англосаксонските или руските традиционни ценности. Споменавам неоконсерватизма само защото някои го противопоставят на неолибералните залитания, а не защото има партия носител у нас.
На практика - сляпото копиране на моментното състояние на европейската политическа мисъл не е добра идея. Защото тя трябва да е резултат от дълъг обществен дебат, който там се е състоял, а тук не е започвал. И няма как да го прескочим! Първо, защото подобни трансформиращи обществото решения са важни, и второ, защото и в Европа не всичко е сработило перфектно.
