Премиерът на Израел затъва в разследвания за корупция

Посещението на Бенямин Нетаняху в началото на март във Вашингтон трябваше да бъде политически триумф. Той е на власт повече от 12 години и за това време израелският премиер беше принуден да работи с президенти, които го презираха. На власт сега е Доналд Тръмп. Срещата им на 5 март в Белия дом беше първата, след като САЩ обявиха, че ще преместят посолството си от Тел Авив в Ерусалим през пролетта. Израелските политици от дълго време искат това; Нетаняху успя да го постигне. Много ласкателно той сравни Тръмп с персийския владетел Кир, който освобождава подвластните му евреи преди 2500 години и им позволява да се завърнат в Ерусалим.

Пътуването му обаче беше помрачено от началото си. Часове преди Нетаняху да се срещне с Тръмп, той научи, че един от най-близките му съветници се е обърнал срещу него. Нир Хефец е бивш журналист, наричан "политическият консултант на Нетаняху", човекът, отговарящ за медийните съобщения, свързани с премиерската двойка. След ареста си през февруари Хефец се съгласи да предостави записи на следствието, от които става ясно, че семейство Нетаняху обсъждало евентуален престъпен заговор. Той е третият доверен на премиера човек, за когото се знае, че сътрудничи на властите в последните месеци. 

Нетаняху се държеше все едно нищо не се е случило. Той е вторият най-дълго управлявал премиер. И преди е оцелявал при полицейски разследвания, още по време на първия си мандат през 90-те години. "Нищо няма да се случи, тъй като няма какво да открият", заяви той, като отхвърли последните обвинения в корупция. А критиците му не спират да го подценяват. Преди последните избори, през 2015 г., израелците бяха убедени, че с Нетаняху е свършено. Според тях вотът щеше да зависи от икономиката и премиерът имаше малък шанс да предложи нещо в тази посока (той дори не си направи труд да публикува икономическа програма). И въпреки това спечели, убедително. 

Дори и съюзниците му започнаха да си шепнат, че визитата във Вашингтон е последната за Нетаняху. След продължили години разследвания полицията ги приключва; делата срещу Нетаняху се увеличават с всеки ден. Главният прокурор ще реши в близките месеци дали да му предяви обвинения, които варират от комично абсурдни до изключително сериозни. Човекът, когото сп. "Тайм" нарече "Крал Биби", управлява политическата сцена в Израел от 10 години и планираше да продължава да го прави още дълго. Сега изведнъж той изглежда уязвим. 



Някой изпрати Биби в ъгъла



Семейство Нетаняху е обвинявано в корупция от десетилетия, а медиите обичат да пишат за луксозния им начин на живот. Журналистът от в. "Аарец" и един от разследващите израелски репортери Гиди Вайц активно работи по казуси, свързани с премиера и жена му. С течение на времето подаръците стават по-големи, особено след като Нетаняху е преизбран през 2009 г. Той купува за 2500 долара гурмесладолед, доставен в официалната резиденция, а работници му поставят легло за 127 000 долара в правителствения самолет, за да може семейството да си подремне по време на 5-часов полет до Лондон. Това обаче все още са дребни измами - типични за политик, който се възползва от позицията си, за да живее малко по-луксозно. Може би кулминацията беше т.нар. "Бутилкагейт": в продължение на няколко години съпругата му Сара взима 8-те цента, които получава, след като връща празни бутилки, които са закупени с държавни пари. (Тя е влиятелна фигура в администрацията на мъжа си, както и източник на съдебните му проблеми: 2-ма бивши прислужници успешно я осъдиха за тормоз.)

Подозренията обаче станаха по-сериозни на 13 февруари, когато полицията препоръча да бъдат предявени обвинения на Нетаняху по два отделни случая. По първия, известен като "Казус 1000", той е обвинен, че е получавал подаръци от милиардери, като в замяна им е правил услуги - помогнал на един от тях да бъде подновена американската виза. Щедрите им дарове - пури, шампанско и др. - се смята, че са на стойност около 288 000 долара. Другият случай е свързан с Арнон Мозес - издателя на в. "Йедиот ахронот" - най-големия ежедневник в Израел. От доста време изданието е критично към премиера - позиция, която се дължи повече на лична вражда, отколкото на политически различия. Сара Нетаняху си позволява веднъж да сравни Мозес с Лорд Волдемор, лошият герой в романите за Хари Потър. Според полицията обаче двамата неприятели имали приятелски срещи, за да обсъдят как да си бъдат взаимно полезни. Мозес предложил да смекчи тона в статиите за премиера. Твърди се, че в замяна Нетаняху предложил да постави на колене "Израел хайом" - популярен безплатен вестник, финансиран от американския магнат Шелдън Аделсън, който отнема голям дял от приходи от реклама на "Йедиот". Няма доказателства, че премиерът е изпълнил обещаното. Всъщност той прави точно обратното: свиква предсрочни избори през 2014 г., за да спре закон, който може да ограничи разпространението на вестника на Аделсън. Самият разговор обаче може да е престъпление. 

В миналото подобни твърдения биха били достатъчни, за да сложат край на кариерата на израелски политик. Ицхак Рабин се оттегли от премиерския пост през 1977 г., след като журналист разкри, че съпругата му има валутна банкова сметка с 10 000 долара от собствените им пари. Днес звучи странно, че това е било незаконно в Израел, но тогава противоречи на валутните закони. Рабин призна, че това е "грешка" и заяви, че няма да "се крие зад парламентарния си имунитет". Нямаше съмнения за подкупи или корупция, но дори и най-малко техническо нарушение на правилата беше достатъчно, за да свали от поста премиера. 

Много израелци реагират на обвиненията срещу Нетаняху с апатия. Левите активисти организират всяка седмица протести срещу него, но дори и при пика им през лятото тълпите наброяваха само хиляди. През март те се стопиха до няколкостотин души. Много от участниците вече са склонни да не харесват Нетаняху. Неговата десница обаче не го е изоставила. Точно обратното: проучвания показват, че популярността му се увеличава. В първите дни след като полицията разпространи препоръките си, беше възможно да се смята, че Нетаняху ще запази поста си. 

Списъкът с обвиненията обаче продължава да набъбва. Той е обвинен, че е прекратил друга съмнителна сделка, този път със собственика на основната телекомуникационна компания в страната "Безек" Шаул Елович, който притежава най-популярния новинарски сайт Walla. В този случай вероятно става въпрос за стотици милиони долари. Полицията също така разследва дали Нетаняху и приближените му са предложили да бъде издигнат съдия до главен прокурор, ако тя се съгласи да прекрати дело срещу съпругата на премиера. Появяват се също така и съмнения, че висши служители по сигурността са взимали подкупи от германски конгломерат, произвеждащ подводници, които могат да носят ядрени бойни глави, използвани от израелската армия. В този случай премиерът все още не е замесен, но някои от високопоставените му съветници са разследвани. 



Господин Статукво



Ако Нетаняху един ден бъде осъден и изпратен в затвора, то той ще тръгне по павиран път. През февруари 2016 г. предшественикът му на премиерския пост Ехуд Олмерт беше изпратен там. Преди две години той беше обвинен във взимане на подкуп и осъден ефективно на 19 месеца затвор. 

Израелският закон е ясен, че когато на министър са отправени сериозни обвинения, той трябва да се оттегли, но нищо не се споменава за премиера. Олмерт подаде оставка, преди да бъде обвинен. Приемникът му обаче е решен да остане. Консенсус може да постигне, но докато тече дело и се изчерпят всичките си възможности за обжалване. Така че засега битката е политическа. Олмерт се оттегли, след като коалиционните партньори поискаха това от него. Освен това той беше жестоко атакуван и от опозицията. "Премиер, който е затънал до гуша в разследвания, няма морален и обществен мандат", заяви тогава опозиционният лидер Бенямин Нетаняху, който изглежда е забравил предишната си позиция. Той не е под истински натиск да подаде оставка. Съюзниците му го подкрепят. 

В Кнесета се говори за предсрочни избори - но за да покажат силата на Нетаняху, а не неговата слабост. Само преди няколко седмици коалицията му изглеждаше непоклатима, на път да стане първата от 1988 г. насам, изкарала пълен четиригодишен мандат. Приет беше 2-годишния бюджет на страната през декември 2016 г. и изглеждаше, че ще оцелее до следващите редовни избори. (Според израелските закони, ако правителството не успее да приеме бюджета, то автоматично се разпуска.) Сега обаче ултраортодоксалните партии заплашват да гласуват срещу следващия бюджет, докато Кнесетът не приеме закон, с който харедите да бъдат освободени от армията. 



"Изпълнен с арогантност"



Ако Нетаняху напусне поста си утре, ще бъде трудно да се избере заглавие за политическия му некролог. Менахем Бегин подписа продължилия дълго мирен договор с Египет, а Рабин - този с Йордания. Барак сложи край на продължилата десетилетия окупация на Ливан. Ариел Шарон се изтегли от Газа. Шимон Перес ръководеше изключително важни реформи, които създадоха условия за високотехнологичната икономика на Израел. Дори Олмерт, въпреки позорния си край, може да твърди, че е направил сериозен опит за мир със Сирия и с палестинците. 

А Нетаняху просто оцелява. В третото си правителство той се съгласи на проектозакон ултраортодоксалните евреи да служат в армията, но в четвъртия си мандат го отмени. Обещанието му да намали цените и разходите на домакинствата също не е изпълнено. Дори и войните, които води, са нерешителни. "1973 г. беше последният път..., в който двете страни казаха - Добре, нека постигне договорка", казва Одед Еран, който е дългогодишен израелски дипломат. "Всички войни дотогава приключваха с резолюция на ООН, която обаче беше резултатна в определена степен, или споразумението от 2012 г. Какво означава това, че ние я прекратяваме едностранно? Означава, че Израел продължава да живее при същите обстоятелства. Не е ясно на какво се слага край." 

Висш служител в израелската армия веднъж нарече Нетаняху "герой от гръцка трагедия". Той е умел политик и образован мъж, запален студент по световна история и съвременна геополитика. Като човек от дясното политическо пространство, синът на известен ревизионист историк и бивш командос в армията имаше данни да бъде трансформиран политик по модела на Бегин. Но желанието за власт го накара да търси краткосрочни тактики вместо голяма стратегия, а схизмите на израелското общество се задълбочават през цялото време. "Той е изпълнен с арогантност", казва офицерът. 

Или пък както написа израелският журналист Равив Друкер от "Аарец" през февруари: "След като Нетаняху си отиде, много от извратените правила ще си отидат с него. Не корупцията, а нормалността е поставена на карта". (Със значителни съкращения)

----------

*Грег Карлстром е кореспондент на "Икономист" за Близкия изток. Части от тази статия са заимствани от книгата му "Колко дълго Израел ще оцелее? Вътрешната заплаха".