С пълно единодушие парламентът вчера възложи на енергийния министър Теменужка Петкова да работи за постигане на споразумение с Европейската комисия по делото, което Брюксел води срещу български държавни енергийни дружества заради монополизирането на достъпа до националната газова инфраструктура. Решението беше внесено от ГЕРБ, но получи пълната подкрепа на останалите парламентарни политически сили.
Разследването на ЕК започна през 2013 г., като повод за него стана жалба на „Овергаз” от 2010 г., че се възпрепятства достъпът на компанията до газовата инфраструктура на страната. На мушката на Брюксел попаднаха Българският енергиен холдинг (БЕХ) и дъщерните му дружества „Булгаргаз” и „Булгартрансгаз”. В края на 2017 г. стана ясно, че комисията оценява като недостатъчни мерките, които властите у нас предприемат, за да осигурят свободата на газовия пазар. Така българската държава се оказа изправена пред опасността да й бъде наложена санкция в размер на стотици милиони евро, защото погазва принципите на свободната конкуренция.
Еврокомисията предложи да намали глобата, ако София признае нарушението и приложи „структурна мярка” - продажба на мажоритарен дял от БЕХ. Българският парламент обаче отказа да подкрепи офертата и през ноември миналата година прие решение, с което задължи правителството да не признава вина по казуса.
Новото решение, което допълва миналогодишното, възлага на енергийния министър да се опита да сключи споразумение по реда на специфична разпоредба от европейския регламент за прилагане на правилата за конкуренция. Със споразумението София фактически би признала, че БЕХ и неговите дружества са извършили нарушение, които обаче биха се отървали само с поемане на „ангажименти за преодоляване на загрижеността, изразена по отношение на тях”, както се посочва в регламента.
В случая депутатите са окуражени от изхода на сходно дело, което комисията доскоро водеше срещу руския енергиен гигант „Газпром” за злоупотреба с господстващо положение в Централна и Източна Европа, в т.ч. и в България. Обвиненията са за изолиране на националните пазари и прилагане на прекомерни цени. На 24 май 2018 г. ЕК обяви, че се е споразумяла с „Газпром” и е прекратила делото, без да установи нарушение и да налага глоба.
„Би било несправедливо, ако за „Газпром” е допустимо да сключи споразумение с ЕК, а тази възможност бъде отказана на българските дружества. В светлината на новата си практика ЕК би следвало да даде възможност за решаване на делото в партньорски дух и постигане на споразумение”, изтъкна шефът на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев. По думите му „дори ако е налице препятстване на достъпа до българската инфраструктура, то в никакъв случай не е по-тежко нарушение от изолирането на българския пазар и нелоялното ценообразуване”, каквото е било обвинението срещу „Газпром”.
В споразумението на ЕК с "Газпром" обаче бе записано, че руската компания е прилагала неправомерни условия на 8 източноевропейски страни, сред които и България. Те имат право да получат конкурентни пазарни цени, каквито "Газпром" дава за страните от Западна Европа. Досега българската държава не е предприела каквито и да било стъпки, за да промени ценовите споразумения с единствения си доставчик на природен газ.
