Оттатък реформата

Премиерът въздъхна. От сутрин до вечер хвъркаше по целия свят - тука подпише лист хартия, там - пробва новата реколта от вино, на трето място се ръкува с дузина непознати хора, на четвърто - цитира всичко, което са му рекли по-сериозните брюкселци, ама със свои думи - спирка нямаше. Търчеше и летеше по света, а за род и родина времето все не стигаше. Докато оправяше бакиите при други народи и държави, ще вземе тука да изтърве едновременно и питомното и дивото, а после - да седи и да си гледа пъпа. 
Слезе от правителствения самолет и веднага отиде при народа. 
- Народе мой - рече, - светът чака на мене, защото само аз мога да оправя батаците, дето забъркват другите. Това войни и мирни договори, трасета и хъбове, полети до космоса - всички са седнали, скръстили са ръце и на мене чакат! Ще реформираме света и тогава всичко ще е наред! 
- А тука - чу се глас от народа - тука кога ще започнат реформите, господарю? 
Премиерът се възмути. 
- Че ние тука отдавна приключихме! Всичко е от реформирано по-реформирано. Днес ние служим за пример на народите по цялото земно кълбо! И това ли не разбрахте? Кажете кое у нас не е реформирано, пък да видим! 
- Мии - измънка народът, - примерно, здравеопазването не е! 
- Глупости! - не се съгласи премиерът. - Ние реформирахме цялата здравната система! Вече лекарите лекуват без лекарства. Болниците работят без лекари. Нашите медицински сестри са по целия свят! Друго? 
Народът мрачно мълчеше. 
- Реформирахме напълно армията си. Тя вече няма нужда от никакви оръжия, а тези, които има, ще продадем или подарим на трети страни. Укрепихме границите си, но пък освободихме охраната по тях. Успяхме да се справим дори с природата. Там, където има пожари, веднага след тях има наводнения и всичко се балансира. 
- Взимаме отвсякъде суровини, които не плащаме, и работят хора, които не получават заплати. Реформирахме изцяло родния футбол - вече народът казва кой да става първенец или губещ. Кога не съм ви слушал? Казва народът, че този началник е крив - веднага го махаме! Посочва народът кой е корумпиран и дъвче суджук в мазето си - през прозореца го пускаме и забравяме за него. 
Премиерът наклони глава и рече кротко: 
-    Сега ще ви кажа нещо, което отдавна планирам - реформата на реформите! Аз съм навсякъде и сам върша цялата работа с тази глава и с тези две ръце. За това ще гласуваме решение да разпуснем целия Министерски съвет, ще останат само секретарките, за да пишат заповедите. Ще пробваме държавата да живее само с министър-председател, но без министерствата и всичко друго. Ще икономисаме милиони от папки и кламери, които ще дам на вас, на народа си. Всичко вече ще става по-лесно и по-бързо! И пак ще станем пример за всички по света как се управлява бързо, евтино и ефикасно. 
И още по-вдъхновен премиерът обясни: 
- Ще ни остане само едно-единствено - да разпуснем и парламента, да се махнат от главите ни всичките търтеи и хрантутници, които нито се водят, нито се карат. Тогава ще видите какво мога аз и как ще го направя! Всички ще си поемат дъх от чиновническото бреме, а аз ще служа вярно, както винаги до сега съм ви служил - каквото и да кажете, аз ще го изпълня. 
- Важното е - рече премиерът - аз да остана, и никой с нищо да не ми пречи! Това министри, това депутати - не! Между мен и народа ми не може да има бариери, всичко ще направя за вас! Но първо ще си свърша работата в другите държави, а когато се върна тука, ще я подкараме по правилния път! 
- Господин премиер, това, всичкото, е много хубаво. Ама в градския транспорт говорят, че тази година у нас ще е много трудно! 
Премиерът искрено се възмути: 
- Глупости! Повтарям - лъжа и глупости! В България леки години няма! И скоро няма да има! Аре, че път ме чака!