Последните няколко седмици бяха много повече от съдбовни за канцлерката на Германия. Първоначално Ангела Меркел се конфронтира със своя стар съюзник - вътрешния министър Хорст Зеехофер и неговия Християнсоциален съюз (ХСС), за това как да се справи страната с продължаващата бежански криза, независимо че не е толкова интензивна като през 2015 г. Последваха ултиматуми, остри думи и нови условия. Меркел успя все пак да постигне консенсус в ЕС за справяне с мигрантския поток, но след това последва нова порция обвинения от страна на Зеехофер, който дори заплаши да подаде оставка и да се оттегли от политиката, което изненада дори собствения му ХСС. Според източници на редица немски медии лидерите на баварската партия са притеснени, тъй като според социологически проучвания жителите на най-богатата провинция в Германия повече симпатизират на Меркел, отколкото на Зеехофер или на премиера на провинцията Маркус Зьодер. Угаждайки на хардлайнерите в ХСС по въпроса за миграцията, изтъкват те, партията може да загуби подкрепа в центъра. Някои в германските политически кръгове също така твърдят, че спорът всъщност е израз на дългогодишното съперничество на Зеехофер със Зьодер, който го измести от премиерския пост на Бавария, и обвиняват двамата, че са превърнали Германия в заложник на баварската вражда.
Последните две седмици бяха белязани и от ожесточена борба и за принципните насоки на европейската миграционна политика. Накрая
битката спечелиха силите, които залагат на капсулирането
На първо място това са популистите от "Алтернатива за Германия", които са се устремили към голяма победа на местните избори в Бавария тази есен, от което всъщност в голяма степен беше продиктувана кризата между Меркел и ХСС. Целта на повечето политици в Германия е да спрат мигрантите с помощта на засилена гранична охрана, но и с лагери в Северна Африка. Там бежанците трябва да чакат, докато се установи дали са желани в Европа - или защото имат право на убежище, или пък защото са нужни на Европа като работна ръка. А и в самата Европа вече ще се управлява с по-твърда ръка. На теория бежанците трябва бързо да бъдат подслонени в приемни центрове или лагери на границата с Австрия, а случаите трябва да бъдат разглеждани бързо - до 48 часа, и нежеланите пришълци бързо трябва да бъдат репатрирани. Срещу това очаквано скочи Виена и заяви, че ще затегне контрола по южната си граница, а в Бавария бе възобновена работата на местната гранична полиция.
Големи планове, които Ангела Меркел разработи заедно с европейските си партньори и с които тя се отказва от досегашната си политика на отворените граници. Планове, които в крайна сметка принудиха нейния вътрешен министър да отстъпи и сложиха край на печалната вътрешногерманска гротеска от последните дни. Планове, които засега предпазват германското правителство от разпадане. Това е добрата новина. Не само за Германия, а и за Европа. Защото само политическите демагози имат интерес от това най-голямата икономика в Европа да затъне в правителствена криза с неясен изход на фона на общата несигурност, коментира "Дойче веле". Стабилизиращата сила на страната е твърде важна за Европа. Затова и Ангела Меркел успя бързо да свика европейска среща на върха, на която държавните и правителствените ръководители се обединиха около новата европейска миграционна политика и политиката за предоставяне на убежище.
По този начин актуалната криза приключи. Истински отговор на предизвикателствата обаче не беше намерен.
И никой не бива да се заблуждава в това. Защото в кои северноафрикански страни трябва да бъдат изградени приемните лагери? Досегашните реакции са предимно отрицателни. И кой ще се грижи за бежанците, чийто по-нататъшен път е препречен? Последните кадри от Алжир показват какво може да се случи. Десетки хиляди хора бяха изтласкани буквално в пустинята. Сред тях имаше деца и бременни жени, които мъчително умираха от глад и жажда при температури от почти 50 градуса на сянка. И сега Ливан приема повече бежанци, отколкото цяла Европа. И това също спада към истината за европейската политика на капсулиране.
А и вътре в Европа има повече въпроси, отколкото отговори
Тук също не е ясно в коя страна трябва да бъдат изградени приемните лагери. Кои правителства в крайна сметка са готови да облекчат Италия и Гърция, страните с най-дълги външни граници и съответно с най-голям брой бежанци? Бързо постигнатото единодушие между двете партии посестрими - ХДС и ХСС, беше постигнато само защото всичко остава неясно. Единствената мярка, която може да бъде осъществена бързо, е подсилването на граничната охрана. Сега настъпват примамливи времена за Фронтекс и за фирмите, които изграждат огради. От три години Ангела Меркел се бори за хуманна бежанска политика. При това канцлерката направи и грешки. Често комуникацията не функционираше. Имаше и технически провали. Ето че сега настроенията в собствената й страна, новият политически партиен ландшафт, отношенията в Европа и не на последно място нейният правителствен партньор ХСС, принудиха канцлерката да поеме твърд курс в миграционната политика. Това обаче с нищо не е променило нейното дълбоко убеждение, че трябва да се помага на изпадналите в беда. Сега Меркел ще трябва да се справя с още много задачи. И то не само за издигането на огради, а за разработването на миграционни закони и за новите партньорства в Африка. Оградите и граничните постове може би защитават европейските правителства за момента. Но
те не могат да бъдат дълготрайно решение
на проблема. Защото според всички анкети едно наистина голямо мнозинство подкрепя предложенията на Хорст Зеехофер. Именно резултатите от тези анкети дадоха кураж на баварския ХСС да се разбунтува. От друга страна, мнозинството германци изобщо даже не искат тази политика да бъде прокарана с цената на тежка правителствена криза и дори разпад на управляващата коалиция. Най-малко пък електоратът на двете партии - ХДС и ХСС, който по принцип много обича реда. Спорът показа и старата вражда между Меркел и Зеехофер, който не скри, че "вече не може да работи с тази жена", и допълни в интервю за в. "Зюддойче цайтунг", че e поставен пред "немислима" ситуация. "Няма да се оставя да бъда уволнен от канцлер, който е канцлер само и единствено заради мен", отбеляза той.
Тази политическа драма е преди всичко криза на партиите посестрими сред консерваторите, които години наред самоуверено тръбяха, че без тях не може да бъде съставено никакво правителство. Сега на човек му се иска да им каже: "Погледнете отвъд Алпите!". В Италия десетилетия наред нищо не ставаше без християндемократите. Но ето че успяха да се саморазрушат. При това напълно. И никой не проля сълзи, когато се саморазпуснаха.
