Белгия е страна с три официални езика: холандски (говори се от 60% от населението), френски (32%) и немски (под 1%). Селекционер на националния отбор по футбол в момента е испанец - Роберто Мартинес, а негов асистент и главен психолог на тима е французин - Тиери Анри. За всеобща изненада обаче официалният език, на който играчите комуникират помежду си както на тренировки, така и по време на мачовете от Мондиал `18, е... английският.
Изборът е направен единодушно от футболистите, за да се избегнат всякакви недоразумения, а и евентуално засягане на честта. Родените във Фландрия например биха се обидили, ако някой ги заговори на френски, докато тези от Валония не понасят холандския. Докато английският се владее практически от всички белгийци. Ето как се избягва всякакво търкане между фламандеца Кевин де Бройне и валонеца Еден Азар.
Допреди няколко години този проблем съществуваше в белгийския отбор. На Мондиал `14 в Бразилия защитникът Томас Вермален отговаряше на въпросите на репортери от своята родина на холандски, докато халфът Аксел Витсел - на френски. По това време източник от националния отбор призна, че разборите преди и след мача се организират поотделно на отделните езици.
Освен всичко друго в страната, а и в националния отбор има много потомци на мигранти от Африка като Насер Шадли, Маруан Фелайни, Ромелу Лукаку, Муса Дембеле и др. В този случай английският също се явява безопасен компромис. Използвайки го, националният отбор се застрахова едновременно срещу недоразумения и негативни настроения. Тъй като употребата само на холандски или само на френски неизбежно ще провокира обществен скандал.
