Над дупката

Извика ме Онзи, който трябва, постоях мирно пред бюрото му, разгледах снимките на семейството и внуците, хвърлих едно око и на красавицата от последната страница на сутрешния вестник - защото Онзи, който трябва, четеше, както трябва, първата страница. Началството така обича - да постърчиш малко пред него, да се попритесняваш какво точно ще те накара да правиш, та да си по-усърден.

Ти, казва началството, какво всъщност работиш при нас, ако може да ми обясниш, че нещо не ми е ясно.

Не ми се видя на добре тая работа, само някой ме е докладвал, няма как Онзи, който трябва, да знае каква съм я свършил вчера, просто няма начин! Докато мислех как да отговоря, стана ясно, че отговор и не трябва.

В казармата бил ли си, пита началството. 

Ами - бил съм.

Возил ли си се в камион? 

Ами - возил съм се.

Бил ли си старши на кука?

Тук трябва да обясня на тия, които на казармите са виждали само оградите, и то отвън - старши на кука е отговорна длъжност - като се качат всички в камиона, до двата ченгела, на които се държат капаците на каросерията, сядат двама новобранци, които внимават куката да не се откачи от друсането, та личният състав да се разсипе по пътищата на родината.

Не съм, признавам, ние, старите кучета, гледахме да седим в средата, за всеки случай.

Е, дочака звездния си миг, каза Онзи, който трябва, имаш повишение - отгоре дойде нареждане някой да излезе да охранява дупката пред входа, за да не пропадне някой гражданин в нея и по тоя начин да изкриви демографската крива в низходяща посока. Оказвам ти лично огромно доверие - гледай да го оправдаеш.

Доверието трябва да се оправдава, за да не се оправдаваш после с климатичните аномалии. Излязох, застанах до дупката. Студ на кутийки, водата в нея даже замръзнала, но трябва да се внимава за демографията! 

По едно време идва някакъв, увил се в шал, не вижда на метър от себе си, и - право към моята дупка. Къде бе, сине майчин, казвам му, къде през дупката, нали ако стъпиш накриво, ще я нащърбиш откъм едната страна - хайде сега, десет лева глоба за неправомерно преминаване през строго охранявана държавна дупка! 

Оня попита защо, аз му разясних, че трябва да го приеме като тол такса. Забелязал съм, че хората се стряскат от непознати думи - извади десетачката и даже не поиска касов бон.

След него минаха две коли, тях ги глобих за неправилно заобикаляне на държавна охраняема дупка и навлизане в насрещното платно. Шофьорите са разбран народ - като им махнеш, даже не питат, направо подават банкнотата през прозореца и продължават. 

Полицаят от отсрещното кафене ме зяпаше завистливо и по едно време дойде да попита може ли и той да попази малко тая дупка, зер друго си е униформено лице да стърчи респектиращо по средата на улицата, но гордо му рекох, че тая дупка е поверена лично на мен и аз ще я пазя до дупка, защото ми е оказано висшето доверие да я опазвам от населението.

Полицаят се отдалечи, мърморейки нещо за нечия майка, но дума дупка не прави, така че продължих да си стърча и да опазвам държавното имущество.

Работното време свърши, но аз продължих охранителната дейност - и на други работното време беше свършило, улицата се напълни с народ и всички, като изоглавени - право към моята държавна дупка. Едва смогвах да глобявам всички.

По едно време пристигна нощният охранител и ми каза, че Онзи, който трябва, наредил да си ходя - благодарил за съвестното опазване на дупката, но вече нямало нужда - било й осигурено денонощно видеонаблюдение и автоматично издаване на фишове.

Ей, това техниката ще ни съсипе - никакъв човешки контакт, какъв ти контакт, грам човещина не остана заради нея!