"На колко сте години? Много сте младичка за учител..."

"На колко сте години? Много сте младичка за учител...". Такива били първоначалните реакции на някои родители, когато 23-годишната Стефани Стефанова им се представила като преподавател по български език на техните деца. Няколко месеца по-късно скептиците вече смятат, че "са случили" на госпожа, и признават, че тя е опознала децата им толкова добре, колкото те самите не са успели за 13-14 години. 

........

Стефани е най-младото попълнение в екипа на Националната финансово-стопанска гимназия, която е сред малкото училища у нас, за които привличането на млади учители е специална политика. Още от създаването й през 1913 г. в нея е действал Стажантски институт, създаден от Софийската търговско-индустриална камара, чийто приемник в момента се явява Българската търговско-промишлена палата. Учебното заведение е базово училище, т.е. приема студенти за задължителна практика (хоспетиране, текуща и държавна педагогическа практика) от редица наши висши училища - Софийския университет, УНСС, ТУ-София, Нов български университет, Лесотехническия у-т, Висшето училище по застраховане и финанси и др. Това отчасти му дава и "привилегията" да подбере най-добрите и мотивираните измежду студентите. Т.г. за едно място са кандидатствали между 10 и 15 души, особено по предметите история и цивилизация, география и икономика и български език и литература. Догодина обаче се очертава глад за учители по математика, както и по различните езици - най-вече немски, поради което директорът Мая Гешева още отсега обмисля да се обърне за съдействие към някои от факултетите на висшите училища.

Тази година в гимназията е имало "много мощна вълна" от млади преподаватели. Учителите под 30 г. в НФСГ в момента са 14, или почти 1/3 от целия педагогически състав. За всеобща изненада 10 от младите попълнения са мъже, с което учебното заведение напредва по два пункта - едновременно се бори срещу застаряването в гилдията и дава своя принос срещу ширещото се феминизиране на професията.

"Младите учители имат по-добър контакт с учениците и успяват да се справят по-добре с дисциплината. Освен това те разнообразяват микроклимата в училището. Когато аз вляза в клас и Стефани е с мен, учениците, естествено, предпочитат нея", споделя усмихнато директорката. Тя признава, че донякъде назначаването на млади учители е рисков ход - запознаването с документацията и административните процедури при тях става "в движение". Според нея обаче стабилната им подготовка по различните предмети, по които преподават, компенсира по-бавното им навлизане в административните училищни дебри. "Не се страхувам



да назначавам учители без опит,



нали и те трябва да се научат", споделя директорката, според която обновяването не бива да става драматично, а да е постепенно. Защо останалите училища не се решават да назначават повече млади учители? "Не знам" - повдига учудено рамене Гешева, която досега е усетила само ползи от подмладяването на учителския състав.

Стефани започва работа в Националната финансово-стопанска гимназия директно от студентската скамейка. Първоначално идва в училището по заместване - докато следва българска филология. Още тогава обаче осъзнава, че това е нейното място, след което се явява и на интервю. "Дълго време исках да стана учител, без да си давам сметка какво ме очаква", споделя Стефани, която разказва, че се е сблъскала с немалко трудности. "Когато постъпих като учител, разбрах, че ще бъда класен ръководител. Това беше шок за мен, на 23 години да отговарям за 27 ученици", спомня си тя. В началото и родители, и учители не я възприемали сериозно. С времето обаче "представата за застаряващия учител, който изпитва с дневник в ръка", рухнала. Днес взаимоотношенията й и с двете страни са похвални - с учениците ходи заедно на изложби, кино, кънки и т.н., а за родителите е постоянно онлайн.

Стефани знае, че сближаването с учениците е нож с две остриета, защото винаги съществува опасността да станете твърде близки и да изпуснете юздите. За щастие обаче при нея не е станало така благодарение и на помощта и на нейния наставник. За младата преподавателка ролята на наставника е не толкова в помощта, която той й е оказал за адаптацията към новата училищна среда, колкото във вдъхнатото й самочувствие, че може да се справи с лидерската роля. Добрата екипна работа и фактът, че "има гръб" и че във всеки момент може да разчита на колегите си, за нея са най-силният мотив, задържащ я в учителската професия. Тя признава, че 90% от свободното си време прекарва с колегите си, и то... говорейки за учениците си. "Ставаме като секта", шегува се тя. "Започва одаскаляването", смее се пък директорът.

За колегата й Веселин Великов пък движещата сила е възможността



да предава знанията си на следващото поколение



"Ако само ги държим за себе си, е безсмислено", споделя 25-годишният учител, който е завършил икономика в УНСС. Желанието да стане учител у него се зародило "между бакалавърската и магистърската степен". Докато провеждал педагогическата си практика в гимназията, бил забелязан от ръководството. В момента, освен че преподава по икономика, води и учебно предприятие, в което учениците "работят" досущ като в реален офис. "Работим с документи, плащаме заплати, осигуровки", споделя преподавателят, който има интересен бекграунд - той е и футболен съдия. В това си качество е виждал как се държат доста от учениците му, някои от които дори е побеждавал в игра. "Много им е странно сега да ме видят в такава роля", казва Веселин, който явно е намерил правилния подход. Наскоро например възложил на децата да изчислят финансовите си загуби от цигарите. "Всички останаха много впечатлени, защото се оказа, че за целия си живот човек харчи 150 хил. лв. за цигари!", разказва учителят, който отдавна е разбрал, че забраните и назидателният тон при днешните тийнейджъри не вървят. Доста по-печеливше при него се оказало обясняването на понятия, интересни на самите ученици - като например биткойна, за който младежите го разпитвали във всеки свой час. "Няма лошо да кажеш, че не знаеш нещо. Това ми се случи точно един път, след което си научих урока", спомня си Веселин.

Подходът на Крум Божиков, отново млад учител, но по география и икономика, е подобен - той много държи на разговорите със своите ученици на различни теми извън учебния материал, за да видят, че и той е "нормален" човек като тях. Наскоро дори им организирал обиколка из София, за да се запознаят със забележителностите на столицата. Крум има зад гърба си 5 г. практика, в момента е докторант в БАН. Дълго време се чудил дали да се отдаде на научната кариера, но избрал учителството, както сам казва, "по щастливо стечение на обстоятелствата" - и той, подобно на други свои колеги, замествал временно учител в гимназията, след което останал там за постоянно. Преподавателят разказва, че следи различни видове спортове, които редовно обсъжда със своите ученици. В класа му имало джудисти, на които веднъж подхвърлил: "Как е на татамито?" Учениците зяпнали от изненада. "Вие откъде знаете какво е това?", попитали те невярващо. "Важно е учениците да знаят, че и учителите се интересуват от различни теми и са като тях. Чак тогава могат да им се доверят да им преподават!", смята Крум. Според него най-хубавото идва след време, когато учениците изкласят и вече са се дипломирали - когато се видят резултатите им и когато стане ясно, че чувствата на уважение и приятелство са останали същите.

Антон Велев пък е сред младите учители в НФСГ, които са нямали никакво колебание в избора на професия. При него нещата с "даскалуването" били свързани със семейната среда - той е трето поколение учител след майка си и баба си. Освен това, както сам казва шеговито, имал хубава държавна практика, където "се подлъгал" окончателно. След като завършил НГДЕК, Антон избрал историята в СУ, която преподава и досега. Първоначално е преподавал в друго училище - на ученици между пети и седми клас. Искал обаче по-голямо предизвикателство - с по-големи ученици и с по-сложен материал. И съдбата му го предоставила - класът, на който в момента учителят е класен ръководител, не е от най-примерните. Директорката разказва, че на имения си ден Антон е стоял до късно в учителската стая да попълва документациите, свързани с налагането на санкции за неуважително поведение на някои негови ученици. Преподавателят обаче споделя, че обича работата си, която вече "дори" му доставя удоволствие. Той признава, че в началото е изживял криза, породена от сблъсъка с толкова специфична професия като учителската, заради което много негови колеги не издържат. По-сериозният проблем според него е не административното натоварване, колкото



ежедневната работа с хора,



понякога и с 200 ученици, особено с такива, които тепърва се оформят като такива. "Възприемам с насмешка повечето неща, иначе трябва да плача", казва той с изстрадано чувство за хумор.

Антон смята, че институциите се вглеждат в маловажните неща в образованието, каквито за него са заплатите. "Всеки от нас би могъл да си намери много по-добре платена работа", казва той. Същото споделя и директорът Мая Гешева, която признава, че никой от младите колеги, които е назначила, не е попитал колко ще е заплатата му при началното интервю за работа. "Младите очакват знаци, че усилията им се забелязват, затова и кандидатстваме по програми, по които може да ги изпратим на обучения и квалификация", казва Гешева. Кариерното израстване също не е водещо при повечето от младите учители в НФСГ. "Ако човек желае, ще намери начин как да се развива. Не са му виновни системата и ръководството. Развитието при нас е ежедневно, един час с един не е еднакъв", казва Стефани. "Работата ни е еднотипна, но не е монотонна, постоянно нещо се случва и научаваш нещо ново", споделя Крум. "Изкачването по йерархичната стълбица не ме блазни, но ако става дума да ставаш по-добър в работата си - това е важно", смята и Антон, чиято врата на класната стая винаги стои широко отворена. Той избягва "битовите" дебати за образованието в публичното пространство. По-интересно му е в час - преподаването и контактът с учениците - което за него е "същината".



ТЕНДЕНЦИЯ

В последните 3 г. средната възраст на заетите в образованието спада и през 2017 г. малко над 50% от педагогическите специалисти са до 50-годишна възраст, показват данни на МОН. Според тях средната възраст на учителите е между 49 и 50 години, а броят на младите учители до 25 години е 2174. Над 900 млади учители са постъпили на работа през учебната 2017/2018 г., сочат разчетите на министерството. Данните обаче са в пъти по-малко от съобщените преди месеци от Синдиката на българските учители, според които през 2017 г. в системата са влезли 3500 млади педагози, с 800 повече от предходната година.