Предизборната надпревара в Турция се ожесточава с наближаването на 24 юни, когато в страната ще се състои едновременно президентски и парламентарен вот. Дългогодишният лидер на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) Реджеп Ердоган е смятан за фаворит за поста на държавен глава, но основният кандидат на опозицията Мухарем Индже набира все по-голяма популярност сред избирателите.
Предсрочните избори бяха свикани през април от Ердоган, който вероятно се надява с този ход да изненада опонентите си и да консолидира властта си като президент след проведения през 2017 г. референдум. Тогава избирателите подкрепиха увеличаване на правомощията на държавния глава, както и страната, чието население е 83 млн. души, да премине от парламентарна към президентска система на управление. Изборите се провеждат в момент, когато се засилват притесненията сред турците и международните наблюдатели от прекалено голямата власт, концентрирана в ръцете на лидера на ПСР, особено след неуспешния опит за военен преврат от юли 2016 г. и заради крайните мерки, които президентът предприе към опоненти, журналисти и гражданско общество. От тогава Турция е управлявана в режим на извънредно положение. Стотици хиляди хора са арестувани, десетки хиляди държавни служители са уволнени, а на медиите са наложени тежки ограничения. След обявяването на предсрочните избори, опонентите на Реджеп Ердоган започнаха да се страхуват, че държавният глава цели още повече да консолидира властта си.
Настроената за битка турска опозиция, по изключение, не успя да се впише в сценария на Ердоган. Три основни опозиционни партии се обединиха с по-малка партия, за да направят блок, в който влизат либерали, умерени ислямисти и националисти. Стратегията им е да привлекат кюрдското малцинство, което според много анализатори има значима роля в изборите. Мухарем Индже и госпожа Мерал Акшенер, лидер на новата националистическа Партия на доброто, са харизматични личности, имат дар слово и говорят постоянно срещу Ердоган. В обединението на опозицията влизат още ислямиската Партия на щастието, оглавявана от бивш приближен на Ердоган и още една по-малка формация. Всичките големи
опозиционни партии координират стратегиите си,
за да активизират електората и да получат максимално възможен брой депутатски места срещу управляващата ПСР. Те работят Ердоган да не получи пълно мнозинство на първия тур на президентския вот, за да има балотаж на 8 юли.
"Опозицията се подмладява", заяви Синан Юлген, който е експерт по Турция във фондацията "Карнеги за световен мир". "Сега опозицията определя дневния ред. В миналото това правеха Ердоган и ПСР. Сегашният президент все още е най-вероятният победител. Но има достатъчно основание да се смята, че резултатът от вота не е предрешен", смята той. Това ще са първите избори след миналогодишния референдум и резултатът от тях веднага ще доведе до промени - постът на министър-председателя ще бъде премахнат, правомощия ще си разменят парламента и изпълнителната власт. Според критиците новата система ще бъде по-автократична, защото ще даде доста по-голяма власт на президента. Привържениците на Реджеп Ердоган обаче смятат, че по този начин кабинетът ще стане по-демократичен и отговорен.
Истината е, че
никой не е напълно наясно как на практика ще действа новата система.
Опасенията, че това ще бъде съдбоносен момент в политическата история на Турция, стимулираха противниците на Ердоган. Опозиционните партии в Турция се опитват да излязат от собствения свят, в който живеят. Индже, който е привърженик на светската държава, отбелязва, че сестра му носи хиджаб и че той не се противопоставя на религиозните й вярвания. Акшенер пък е враждебно настроена към стремежите на кюрдите за автономия, но призова техния кандидат за президент Селахатин Демирташ да бъде освободен от затвора. Партията на щастието, макар че е ислямистка, провежда предизборната си кампания с музика и танци.
Разбира се, Ердоган остава за момента най-популярният политик в Турция и това не се дължи само на смесицата от ислямистки и националистически популизъм, която привлича широк кръг от избиратели. Повече от 16 години той и неговата ПСР доминират на турската политическа сцена, БВП на страната се утрои и бедните турци от селските райони повишиха социалния си статус. Пътят им за спечелването на парламентарни гласове изглежда доста по-ясен от този на опозицията. Членовете на ПСР и привържениците им казват, че са доволни от това, което се случва и веднага наблягат на умението на президента да създава работни места, когато се реализират значими обществени проекти като летища и болници. "Опозицията няма мащабна или ясна визия за това какво ще прави и не дава никаква надежда на хората", казва Харун Армаган, който е член на ПСР. "Ние ще работим за общество, в което всеки може да отиде да учи в университет, да има най-добрата грижа за здравето. Работим за ядрени мощности, които да осигуряват 100% от произвеждана в Турция енергия", допълва той.
Проучванията показват, че Реджеп Ердоган има много близки позиции до тези на Индже, който е кандидат-президент от светската либерална Народно-републиканска партия (НРП) - втората по големина в Турция. Много турци са притеснени от твърдата ръка, с която Ердоган управлява в последните 5-6 години. Икономиката на Турция се задъхва, а лирата стигна най-ниските си нива за всички времена; инфлацията е двуцифрена, което е проблем за гласоподавателите на управляващите. "Хората не са сигурни, тъй като икономическите показатели са лоши", смята Арън Стейн от неправителствената организация Атлантически съвет. "Животът е по-скъп. Правителството обвинява външни сили за проблемите си. Хората обаче са достатъчно умни, за да си дадат сметка, че правителството в голяма степен носи отговорност за случващото се", каза той.
Обичайно Ердоган изглежда енергичен и войнствено настроен на снимките, но на едни от последните 64-годишният лидер се появи изморен и видимо притеснен от хода на кампанията. "Разбира се, че той може да загуби", казва Вели Агбаба, който е депутат от НРП и един от партийните лидери. "В края на 16-та управленска година ПСР остаря и не може да предложи нещо ново на обществото. Всичко, което правят е да обещават различни неща", смята той. В лицето на Индже
президентът има достоен опонент,
боец, който е с 10 години по-млад и с корени от черноморския град Ризе, откъде е произходът и на фамилията на Ердоган. "Той е коз в ръцете на опозицията - харизматичен, добър оратор", казва Стейн. "Атакува Ердоган по важни въпроси", аргументира се той.
Г-жа Акшенер (61 г.) също има значима роля. Тя напусна Партията на националистическото действие, след като лидерът й Девлет Бахчели се обедини с Ердоган. Акшенер може да отмъкне избирателите националисти от лагера на президента. Независимо от нова, че лидерът на кюрдската Народно-демократична партия (НДП), която събира кюрдски и леви гласове, ще бъде много важна. Демирташ (45 г.) беше арестуван през ноември 2016 г. по обвинения в подкрепа на въоръжените кюрдски сепаратисти в продължаващата десетилетия война срещу турската държава. Той не може да води кампания освен чрез кратки появи в социалните медии и видеозаписи от затвора. А Ердоган се състезава за гласовете на набожните кюрди, така че как те ще гласуват ще бъде важен фактор за изхода от изборите. "Кюрдите са основният фактор, който ще реши резултата", смята анализатор в изследователска организация, който предпочита да запази анонимност. "Останалите гласове са консолидирани. Но кюрдите - никой не знае накъде ще се ориентират", обсни той.
Кандидатите на опозицията възприемат тези избори като идеална възможност, за да отслабят позициите на Ердоган, дори и да го победят, поне като му отнемат контрола над парламента. Опозиционните партии обещават да върнат парламентарната система на управление, да подкрепят демократичните институции и да сложат край на военната регионална роля на Турция и на описваната от тях като предизвикваща раздори вътрешна политика на Ердоган. Акшенер, която е наела Google AdWords, за да промотира кандидатурата и партията си, обещава да вдигне наложената от Ердоган забрана за достъп до Уикипедия, и други сайтове в интернет. "Политиката на Ердоган, която е насочена към битки вътре и навън, ще приключи", казва депутатът от НРП Агбаба. "Ще създадем социален мир сред разединените части в страната ни и ще възстановим международните ни отношенията, както и тези със съседните страни", обещава той.
Поддръжниците на Реджеп Ердоган признават последните икономически проблеми, но казват, че избирателите ще продължат да вярват на президента заради дългогодишния му опит. От 2003 г. той е или президент, или министър-председател, а преди това е бил много популярен кмет на Истанбул - търговското и културно сърце на Турция. Армаган от ПСР казва, че доброволци са напълнили офисите на партията, готови да помагат за изборите. Той отхвърля жестовете на опозицията към гневните групи като кюрдите, че политиката на ПСР през годините е да се занимава със светски проблеми като напояването на селските райони и цените на жилищата. "Стратегията на опозицията е много евтина", смята той. "Те смятат, че ще привлекат набожните избиратели, ако имат кандидат, който носи хиджаб, че ако имат кюрдски кандидат - ще вземат кюрдския вот. Или както казват белокожите американци - имам чернокожи приятели", казва представителят на управляващите в Турция.
