2015 г. – Пейо Яворов „изтича“ на матурата по български и литература. Просветният министър Тодор Танев признава, че няколкостотин квестори са изнасяли информация, но отрича министерството на образованието и науката (МОН) да има вина. Сезирани са МВР и прокуратурата, наказани няма.
2016 г. – Търговията с верни отговори от изпитите продължава да се вихри с пълна пара. Просветният министър Меглена Кунева сезира прокуратурата за купена матура. Задържани са трима заподозрени от полицията посредници, но са освободени поради липса на доказателства. До първоизточника така и не се стига. По това време сайтът на МОН е хакнат, Кунева обещава да направи стрес тест на системата, резултатът от който е неясен. Отново наказани в МОН няма. Същата година избухва и скандал с учителка от 125-о училище, чиито ученици масово имат шестици на националното външно оценяване в края на 7-и клас. Тя обаче е и експерт в Центъра за контрол и оценка на качеството на училищното образование и участва в разработване на задачите от теста по математика. Учителката е дадена на прокурор.
2017 г. – Човек с профил „Йордан Йовков“ във "Фейсбук" предупреждава зрелостниците, че авторът ще се падне на матурата, както и се случва. МОН дори не смята за нужно да коментира темата. Вместо това се хвали, че вече няма купени верни отговори на матурата. Дванадесетокласник от Сливен "разбива" електронните дневници на МОН, показвайки
как могат да се манипулират данните на хиляди ученици
Същата година „Господари на ефира“ разказват за ученик от Пловдив, успял да хакне системата на министерството и да се добере до огромно количество информация за ученици и учители. Зам.-министър Деница Сачева обещава да направи проверка по случая. За резултата от нея нищо не се чува.
2018 г. – За първи път от години медиите не тръбят за купени матури. Една от задачите на матурата по български език и литература обаче е сгрешена. След дълго увъртане МОН отменя задачата, но отказва да признае, че е допуснало грешка, оправдавайки се с външните експерти. Още не се е чуло за наказани служители на ведомството.
Течовете на информация, техническите грешки, проблемите, неяснотите, пропуските, или както там ги наричат от МОН, са се превърнали в традиция. Вече няма учебна година, в която образователната система да си почине от гафове, напротив - в последно време те даже се увеличават. Последният е отпреди 2 дни, когато класирането на седмокласниците в столичните гимназии бе опорочено от сгрешени балове за някои паралелки и училища. По традиция просветните чиновници опитаха да омаловажат скандала. Както казаха от Регионалното управление на образованието в София - ако ви преведат по-висока заплата, а после ви удържат даденото по погрешка отгоре, няма как да сте ощетени...
Последната проява на високомерие на работещите в МОН не е голяма изненада –
всеки гаф за начало се потулва,
после се неглижира, накрая с половин уста се признава за "техническа грешка" и уж се поправя. Наглите реакции при подобни нарушения обаче са индикатор за сериозни проблеми в институцията, призвана да ръководи образованието у нас. Проблеми с административния капацитет има навсякъде, но специално в просветното министерство те водят до загуба на доверие. Прав е просветният министър Красимир Вълчев, като твърди, че доверието е в основата на образователната система. То обаче се печели, а не дарява заради голи обещания.
Общото между избухващите през годините скандали с адресат МОН, без да борим голямата реформа в училищното образование, чиито подводни камъни изскачат непрекъснато, е, че няма служители, които да понесат отговорност за допуснатите грешки. Без значение дали става въпрос за неволни пропуски, или за некомпетентност, важното в тези случаи е посланието – и към работещите в системата, и към обществото. Ако един служител вярва, че е недосегаем, то мотивът му да върши съвестно работата си е нулев. Ако хората чуват обещания за проверки и наказания, а нищо от това не се случва, съвсем логично спират да вярват на такива. Когато издънките се превърнат в норма, без последствия за виновните, учениците започват да се питат защо да учат, след като могат да препишат? Защо да познават граматичните правила,
след като и МОН не знае кога се слага пълен член?
Защо да спазват правилата на играта, при положение че МОН не го прави? От родителите пък се изисква да вярват сляпо в справедливостта на същата тази система, произвеждаща гаф след гаф, според която например трябва да запишат детето си в най-близкото училище, а не в това, което смятат за добро. Е, как да не търсят „вратички“, за да я надхитрят, след като тя им гарантира единствено „технически грешки“?
Няма спор, че е доста трудно за един министър - който рядко изкарва и пълен мандат, да се справи с огромната чиновническа армия, окопала се през годините по силата на политически и приятелски квоти. Дисциплинирането и повишаването на квалификацията й обаче е задължително, ако идеята на МОН е да се върви към някаква нормализация на разтрисаното от реформи, нови наредби, заповеди и инструкции училищно образование.
Начинът, по който обществото се информира за предстоящите промени, също не помага за възстановяване на прекъснатия диалог между родители, учители и институции. Сериозните промени в учебните планове например, въвеждащи повече учебни седмици за учениците от първи, четвърти, седми и осми клас, бяха приети изключително скорострелно, без достатъчни дебати и обосновка. Част от големите размествания в учебните програми също бяха публикувани за обществени обсъждания, без МОН да сметне за нужно да ги обясни. Като че ли ангажиментът на министерството се изчерпва единствено с пускане на съответния проект на сайта му!
В момента се готвят ключови промени във висшето образование, които би трябвало да ограничат своеволията на ректорите феодали. Разговорите за тях обаче се водят на тъмно, в Съвета на ректорите. Как човек да не си помисли, че отново става дума за някакъв алъш-вериш - ти приемаш тази промяна, аз не те закачам и т.н.? В министерството отдавна са забравили, че работят за студентите, учениците и родителите им, за обществото, което им плаща заплатите, а не за нечия парламентарна група, за да пазят този или онзи директор или ректор, или пък за да добутат тихо и кротко до пенсия, обезпокоявани само от досадните истерии на разни родители при поредната "техническа грешка". И докато не започнат реални наказания, грешките ще се роят, докато се стигне до пълен разпад на системата.
