Анализът на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за състоянието на медийния пазар в България отговори на всички очаквания - той е повърхностен, безкритичен и повтаря под индиго заключения отпреди пет години, като не навлиза в дълбочината на процесите. Документът е удобен претекст за депутатите да гласуват законопроекта на Делян Пеевски, който уж ще направи прозрачни печатните издания, близки до властта.  

Медийната ни среда е толкова окаляна, че "Репортери без граници" тази година ни ни нареди на 111-о място по свобода на словото в света.  Заслугата на антимонополния регулатор в случая е ключова - той толкова желае да обслужи вносителя на закона и неговите поддръжници в парламента, благодарение на които сриването ни в класацията вероятно ще продължи.  Срамното е, че комисията хем вижда монопола, хем си

затваря едното око, за да не види монополиста

А той се е разположил като слон в стъкларски магазин.  

Това личи особено при изводите на комисията за пазара на разпространение на печатни издания, на който монополистът яростно се стреми да се отърси от обвиненията, че чрез разпространителските фирми се затруднява достъпът на читателите до критичните към управляващите издания. Анализът на КЗК не дава отговор на становището на Съюза на издателите в България, че през последните години тече процес на окрупняване на дистрибуторските фирми при намаляващи тиражи на вестниците и при спадащ брой на пунктовете за продажби на дребно. Както и че фирмата, собственик на магазините "Лафка", е основен играч в този процес, като през него се осъществяват около 60 на сто от продажбите. Комисията отчита бодряшки, че "централните всекидневници се разпространяват на територията на цялата страна и са достъпни за всички читатели".

Вместо да потърси авторите на хумористичния вестник "Прас прес", които многократно алармираха, че заради карикатурите на Бойко Борисов и на Пеевски вестникът им не се продава в "Лафка", КЗК предпочита да вземе мнението само от тази и от още една фирма, която очевидно защитава интереса на депутата. Тяхното мнение логично е, че на пазара на разпространение не се наблюдават никакви изкривявания и аномалии.

Стъпвайки на това, антимонополното ведомство също стига до лаконичния извод, че "не са налице непреодолими бариери за навлизане на нови участници и разрастване на съществуващите", макар да признава, че "за разглеждания период е характерна концентрация на услугите в по-малко на брой фирми". Съобщава се още, че собственикът на "Лафка" и контролираните от него дружества разполагат с 1070 маси в страната, но

не се посочва колко са масите на останалите разпространители

Липсва и анализ на факта, че обектите на "Лафка" обикновено са в центъра на градовете и че на тях се продават още цигари, талончета за игри на щастието и т. н., което ги прави по-привлекателни спрямо тези на конкурентите.

Комисията не анализира и как се е отразило на вестникарския пазар това, че преди около пет години собственикът на "Лафка" изкупи част от дистрибуторите и че през този период някои печатни издания в страната спряха да излизат или започнаха да изпитват сериозни финансови затруднения. Вместо това предпочита да сподели удобната за вносителите на законопроекта "Пеевски" теза, че всички собственици на медии трябва да декларират получените грантове от чужбина и даренията от читатели.

Антимонополната комисия прегръща изцяло и идеята всички собственици на медии да обявяват имената си в специален регистър в Министерството на културата. Преди дни вносителите разшириха предложенията си с ексцентричната мярка медията да подава декларация, ако човекът, който фактически контролира съдържанието и редакционната й политика, е различен от собственика. Абсурдното бе, че повечето медии на монополиста се управляват от подставени лица и не е реално да се очаква, че те ще посочат действителния си началник. Още по-абсурдно е, че априори се приема, че собственикът диктува редакционната политика, а не главният редактор. 

През 2013 г. КЗК излезе с друг анализ, който предхождаше навлизането на "Лафка" на разпространителския пазар. Тогава комисията стигна до извода, че там е налице концентриране както на хоризонтално ниво (между разпространителите), така и на вертикално между разпространители и издатели, но че няма данни, а и самите участници не могат да направят точна оценка за разпределението на пазарните дялове. С друго решение комисията прие и че появата на "Лафка" няма да възпрепятства конкуренцията. 

В новия анализ КЗК не взима никакво отношение и по сигналите, че у нас става все по-масова практика в печатните издания да се публикува

непроверена информация и дискредитиращи материали,

че във вестниците от групата на Пеевски постоянно се появяват едни и същи текстове, насочени срещу неговите опоненти, въпреки че едно от характерните качества на вестниците доскоро беше уникалността на информацията. Отбелязва се и че всичко това води до спад в доверието към пресата в България като цяло, което се случва на фона на световна тенденция цената на хартията да расте, а търсенето на печатни копия да намалява заради все по-масовото навлизане на интернет.

При всички тези очевадни проблеми комисията излиза с детинския извод, че "на читателите се предлага различна информация - политическа, икономическа, социална, културна, спортна и т. н., която се формира главно от публикации, свързани с дейността на националните институции, както и от водещите световни новини". В раздела с препоръки КЗК коментира, че "макар тези въпроси да са основополагащи за съществуването на медиите във връзка с изпълнение на обществената им функция, те не попадат в приложното поле на Закона за защита на конкуренцията".  Вместо това комисията "счита за удачно създаването на регистър, съдържащ информация относно крайните собственици на всички медии", каквото е едно от основните желания на Пеевски. 

След такова лично пране още ли наричаме КЗК обществена?