Хроничните заболявания открай време се използват като заден вход в системата на столичните ясли и градини. Всеки знае, че местата в тях са кът и е голям късмет някое дете да бъде класирано по общия ред през електронната система. Сред родителите циркулира информацията как могат да се сдобият с документ, че отрочето им е хронично болно, и така да си подсигурят заветното място, което ще струва на семейния бюджет 60 лева на месец. Повечето нямат никакви скрупули да представят здравото си дете за болно, като се има предвид, че в частните занимални месечните такси почват от 500 лв.
За всемогъщите директори финтът с хроничните заболявания също е добре дошъл. Особено като се има предвид, че до съвсем скоро децата с хронични заболявания се приемаха на място в градината, а не през електронната система. Със заболяванията често се злоупотребява, защото така децата влизат над отпуснатата бройка. А е ясно, че когато иде реч за неправомерен прием, диагнозата само документално закрепя нещата. Трябва да има и някаква
облага за този, който ще си затвори очите
За директорите бонусът е двоен, защото децата с фалшивите диагнози не изискват грижи като тези с истинските, нали? Да вземем например едно дете с истински диабет и друго - с измислена сенна хрема. Ясно е за кое ще предпочетат да се грижат учителките и лелките, защото потенциално би им създало по-малко проблеми...
Затова стряскащите данни, огласени от Националния инициативен комитет за качествена и иновативна образователна система за приема на децата с хронични заболявания през последните години, едва ли учудиха някого. Информацията впрочем идва от самата община и е получена по реда на Закона за достъп до обществена информация. Според комитета в детските заведения в София неправомерно са приети над 4000 деца. Те са влезли със заболявания, които не са в списъка, даващ предимство. Това са над половината от приетите заради хронично заболяване 7797 деца. Общо в детските градини и ясли на София към момента има близо 49 000 деца. 960 от неправомерно приетите деца са влезли по реда на болните, но без никаква диагноза. Останалите са с диагнози, които са отпаднали от списъка на МЗ със заболявания, при които децата задължително подлежат на диспансеризация. 1653 деца например са приети с диагноза атопичен дерматит, която от 2004 г. не е в списъка за диспансеризация. 1152 деца пък са приети с диагнози, отпаднали от списъка преди 2 години - хроничен ринит, назофарингит и фарингит.
Според наредбата на МОН за броя на децата в групите максимумът за яслите е 18, а за градините - 22, като се допуска превишение с до 2 деца. Според общинската наредба обаче във всяка група могат да се приемат до 3 деца със специални образователни потребности и до 5 деца с хронични заболявания.
Повече от седмица след като бяха изнесени данните,
единствената реакция на общината е да търси оправдания
Едното е, че директорите не са медицински лица и затова приемат всякакви диагнози. Другото е, че списъкът за диспансеризация е препоръчителен, а не задължителен. Няма назначени проверки. Няма търсене на отговорност от директори. Няма дори обещание, че най-сетне ще бъде съставен списък на заболяванията, относим към приема в детските заведения, а не към диспансеризацията. Контролът си остава все така нулев. Накратко - за общината проблемът е само в главите на родителите.
В небитието потъна и скандалът от началото на годината, когато уволнена директорка от градина в "Горна баня" показа есемеси от общинари за приемане на определени деца. Твърдеше се и че има списък с деца, влезли по втория начин. Кметът Йорданка Фандъкова се зарече случаят да бъде разнищен и го възложи на "най-добрия криминалист в общината" - Ботьо Ботев. И толкова.
Злоупотребите с местата за хронично болни, както и другите методи за заобикаляне на правилата щяха да са излишни,
ако в яслите и градините имаше места за всички деца
Проблем, който с целия си ресурс общината решава само палиативно. Не се прави и нищо, за да бъде привлечен качествен персонал в детските заведения. Хората, които работят там, са в предпенсионна възраст. Много от тях нямат и най-малък интерес към новите тенденции в работата с деца, а често нямат и физическа възможност да се справят със задачите си. При хроничната липса на възпитатели и учители за периодична атестация на персонала никой не си и помисля, поради което той на практика е несменяем.
Младите учители нямат стимул да работят в системата. Те получават по-добри заплати и работят в по-добри условия в частните занимални. Затова съвсем логично ги предпочитат. И персоналът се смята за недосегаем. С право. Преди време проучване на "Сега" показа, че дори и грубото отношение и физическите посегателства не са повод за уволнения в градините. Социалните мрежи са пълни с разкази за нарушения. Но малко от тях стигат като официални сигнали до общината. Родителите в общия случай предпочитат да роптаят във "Фейсбук". Вероятно, от една страна, нямат вяра, че институциите безпристрастно и обективно ще проверят казусите им, а от друга - се притесняват, че като се оплакват, това още повече ще влоши положението на детето им.
Заради липсата на места пък много родители
се примиряват със статуквото
А тези, които се оплакват, са глас в пустиня - и да си махнат децата, на опашката чакат достатъчно други, чиито родители са с по-малко "претенции". И например не им пречи, че за 35 деца в група се грижат двама души. Че ще прибират отрочето си гладно, защото е нямало кой да обърне внимание, че не се храни. Или пък че ще е мокро и мръсно, защото няма достатъчно персонал...
Свръхочакване се оказва и това децата да бъдат извеждани всеки ден да играят в двора. Лятото е много топло, а зимата трябва да им се обличат якетата и да им се обуват ботушите. После всички са кални и мокри, а персоналът е малко... Колко по-лесно е групата да бъде инсталирана пред телевизора.
Нереалистично е да се смята и че играчките и помагалата в градините ще са налични, а няма да се очаква да бъдат купени от родителите. Всъщност в общия случай родителите на новопостъпилите деца получават една празна стая, която трябва да обзаведат. Случва се родители да бъдат заставени дори да ремонтират двора на забавачката. Да купуват отоплителни тела, консумативи от типа на кухненска и тоалетна хартия... Тъй като вече е забранено да се събират пари, тече натурална търговия...
Парадоксалното е, че дори родителите да се съгласят на това изнудване и да купят дори и чаршафи, няма гаранция, че децата им ще спят точно в техните. Просто в група са 35 деца вместо 30, като се разчита, че
поне 5 ще отсъстват постоянно
по най-разнообразни причини. И леглата се сменят според отсъстващите. А ако се стигне до ситуация, в която всички са налице, децата са слагани да спят по две на легло с риск някое от тях да падне и да се нарани.
Проблем е и адаптацията на новите деца в яслите и градините и това, че родителите не се допускат в групите. За да се довери едно дете на средата и да се почувства у дома си, минава време. Стресът от промяната е голям. И децата много по-лесно преминават през него, ако са с родител. Моделът работи в много от частните детски градини. В общинските обаче родителите не са добре дошли. Те могат да стигнат само до прага. Като говорим за праг, желателно е да са обратно там много преди 19 ч., когато е официалният край на работното време на занималните. Иначе рискуват да им обяснят, че така се отглеждат престъпници - като ги вземат последни от детската градина.
Факт е, че има и много положителни примери и много доволни родители. Но те са изключение, а не правило. Но качеството на тази услуга не може да бъде просто въпрос на късмет.
ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ
Ето какво разказва във "Фейсбук" Даниел Босилков, който е психолог в една общинска детска градина. "Тъй като миналогодишният прием на деца в първа група бе и за мен първи (в качеството ми на служител в столична детска градина), ми направи впечатление, че има деца, на които наистина адаптацията, привикването, разбирането на детската градина им отнема време. За един такъв малък господин (а и не само за него) първите дни се оказаха истински непоносими - рев, викане, тръшкане, ядове, откази и т.н. Само след ден учителите се обърнаха към мен и с голямо недоверие посрещнаха моето предложение - "Какво ще кажете да поканим и майка му да стои с него?" . Разбира се, веднага им обясних, че целта ни е детето да хареса детската градина, да види, че тук има много интересни неща, с които да се занимава и т.н., а докато е заето да реве и да плаче за мама, надали ще разбере, че това място може да е "не-ужасно". Получих подкрепата на директора и още на следващия ден детето беше с майка си в групата. Отначало за по час-два, постепенно до обяд, след това малко без мама, докато накрая не остана сам до обяд - истински успех. Разбира се, през цялото време се опитвах да бъда там - да го подкрепям в моментите на хранене, на следобедна почивка и т.н. Отне му около месец, докато спрат и преговорите с майка му в гардеробната. След Нова година на господина му се наложи да отсъства дълго от детската градина (около 3-4 месеца) - завърна се, все едно е най-прекрасното място на света, и в момента с огромна радост споделя сборна група с доста непознати деца, и то дори в различна сграда. Тъй като децата като него не са малко, от следващата седмица започваме срещи при нас с родителите, които са споделили, че децата им се адаптират трудно, или пък самият преход за родителите е доста натоварващ. Планираме през настоящата учебна година случаят като този да не е изключение, а практика - защото моята работа е да отговоря на тревожността на детето и родителя. Иска ми се да се виждат и добрите неща (за ужасните отдавна знаем) и за да се провокират идеи - не за нещо уникално, а за нещо малко по-различно, което може да промени живота на едно дете и семейство."
