Историята със спрените от продажба десетки лекарства за най-масовата диагноза у нас - високо кръвно, е изключително показателна за това как здравните власти, държавата и обществото се справят с кризисни ситуации. Засега очаквано зле, но тъй като все още не се знае доколко сериозен е наистина въпросът по същество, не може да се каже дали просто не сме издържали теста, или сме се провалили в реална ситуация, което е поставило здравето на хиляди под опасност.
Случката, която все още се развива, е христоматийна. Китайски производител съобщава, че активното вещество валсартан, което от години продава на фармацевтични компании в цяла Европа, има примес, "класифициран като вероятен канцероген". Проблемът дошъл от промени в производствения процес още през 2012 г., но тепърва европейската агенция по лекарствата и националните лекарствени агенции ще проучват "степента на замърсяване". Тук има всичко -
огромен потенциал за хаос и паника из цяла Европа,
защото милиони са пили канцерогенно лекарство; редица неясноти - как така, например, китайският завод влага примеса N-нитрозодиметиламин от 2012 г. във валсартана, а го съобщава едва през 2018 г.? Съдържат ли всички лекарства по принцип подобни допълнителни съставки като консерванти, ГМО и какво ли още не? Колко е това вещество в лекарствата и действително ли е в такива количества, че може да е канцерогенно? В абсолютно всяка партида от всичките 62 блокирани медикамента ли е имало опасна активна съставка? Какво следва оттук нататък, как хората най-безболезнено да сменят терапията си, ще се налага ли да плащат повече за оставащите на пазара алтернативи, някой ще направи ли целенасочено проучване, за да се види има ли някакъв ефект върху населението евентуалният дългогодишен прием на лекарства с канцероген?
Вероятно с част от отговорите на тези въпроси не разполагат и в европейската агенция, камо ли в българската. Което прави адекватната реакция по-трудна, но и още по-жизнено необходима. Потенциалът на евентуалния скандал е прекалено голям и дори опира до националната сигурност. Ако дори една десета от над 160-те хиляди души (толкова са хората, които приемат спрените лекарства по линия на НЗОК. Има обаче още хиляди, които не се занимават с висене по кабинети за намаление от 2 лв. и си купуват лекарствата без отстъпките от здравната каса) решат, че трябва да спрат медикаментите си на момента, защото може да хванат рак, цялата здравна система ще се окаже ангажирана с обгрижване на тези хора. И без това вечно липсващите линейки, например, съвсем ще изчезнат, защото денонощно ще са по сигнали за хипертонични кризи. Болниците и спешните отделения ще се препълнят и претоварят насред отпускарския сезон, което повишава риска пациенти да останат без адекватно лечение.
От друга страна, в името на здравето и живота на същите тези хипертоници те трябва да бъдат накарани да сменят лекарствата си т. е. да идат при личния си лекар или кардиолога си за нови рецепти. Нещо, с което на никого не му се занимава, но ако не го направи, ще остане без лекарства, когато даден препарат е блокиран, той не може да се купи по никакъв начин от аптеките и смяната му не е въпрос на желание, а на необходимост. Съответно трябва да се внимава, за да не неглижират хората напълно историята - например с подмятане на особено любимите у нас теории на конспирацията - съобщението за опасния примес, влаган 6 години, съвпадна с началото на търговската война между Китай и САЩ, с посещението на китайския премиер Ли Къцян на форума 16 плюс 1 в София, а извън това фармабизнесът никога не си е поплювал да разпределя пазари с каквито му паднат средства. Тоест пациентите не бива да остават с впечатлението, че на лекарствата нищо им няма, а само ги паникьосват, за спрат да пълнят гушата на фирма А и да започнат да вземат лекарствата на фирма Б. Така доста хора може да не се погрижат да си сменят рецептата. Тоест на бива да се позволи изконната
вяра на българина в конспирации да докара масова хипертонична криза
Затова трябва максимално бързо и максимално изчерпателно да се съобщи всичко известно и да се успокоят хората, за да не тръгват нито слухове, нито паника в държава, в която споменът за манифестациите насред Чернобил е прекалено ярък. Вместо това обаче в петък българската агенция по лекарствата тихо и кротко пусна съобщение на сайта си, което никой не видя. Започна да се шуми едва когато фармацевтите получиха нареждане да спрат продажбата на 62-та препарата. Когато здравно министерство сколаса да прати официално съобщение, информацията отдавна беше по всички медии. След което МЗ реши, че със закъснялото съобщение се изчерпват публичните му ангажименти по въпроса. Агенцията по лекарствата се включи еднократно с кратък брифинг на експерт, който обясни, че мярката е превантивна, защото тепърва ще се изяснява има ли изобщо примес в лекарствата и колко, хората да си сменят терапията при първа възможност, но да не я спират. И също млъкна - дали защото ръководството на агенцията се оказа командировано в Испания в сюблимния момент или по друга причина - не е ясно. А когато се върна у нас, директорът на агенцията Асена Стоименова трябваше да бъде принудена от депутатите да отиде в парламента, където да даде обяснения за случая, при това с демонстративно нежелание.
Затова и по темата се наложи да се изказват лекари и фармацевти, които вместо да успокоят хората, само ги объркаха. Председателят на Българския фармацевтичен съюз Илко Гетов и шефът на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов спориха в ефир има ли нитрозамини в пушения салам и колко са те в сравнение с евентуалното им наличие в хапчетата, а зам.-шефът на лекарския съюз Николай Брънзалов обяви, че няма да изписва повече лекарства с валсартан, защото в целия ЕС нямало контрол. Костов поиска здравната каса да каже колко хора, пили проблемните лекарства, вече се лекуват от рак и даде да се разбере, че може да има недостиг на алтернативи на пазара, където е останало само оригиналното лекарство, което е и по-скъпо. Медиите побързаха да зададат на НЗОК безумния въпрос колко са хипертониците с рак, а също резонния - ще доплащат ли действително болните повече за лекарства. Дори и на умния въпрос обаче няма ясен отговор - текат уверения, че това няма да се случи, но като цяло се изчаква да минат няколко месеца, за да може да се каже със сигурност плащат ли хората повече или не.
Новината за евентуално канцерогенния примес в най-масовите лекарства ни завари по бели гащи, които развяваме вече няколко дни в очакване темата да утихне, а впоследствие да се окаже, че опасен примес в опасни концентрации е нямало. Което няма да ни направи по-подготвени за действително кризисна ситуация, при която не кризата, а неадекватната реакция ще се окажат по-голямата заплаха.
