За АЕЦ „Белене“ ще се търси китайски инвеститор, както и голям европейски партньор с китайско посредничество, обяви вчера министърът на икономиката Емил Караниколов, който коментира приключилата в края на миналата седмица среща във формат 16+1. Все пак големите проекти с Китай трябва да са по правилата и условията на ЕС, подчерта Караниколов пред БНТ.
Ден по-рано от енергийното министерство съобщиха, че е подписан меморандум за обмен на информация, свързана с нормативната рамка, както и "обмен на експерти, организиране и участие в съвместни семинари". Наскоро обаче от Китайската държавна ядрена корпорация заявиха, че трябва да получат определени гаранции от българската държава, за да участват в проекта. Правителството и в момента отхвърля варианта за строителство на Втора атомна с каквито и да било държавни гаранции.
Инвестициите на Китай в Западна Европа са по-големи от тези в Източна и Централна Европа, допълни Караниколов. Стокообменът между България и Китай в момента възлиза на 4 млрд. лева. България ще бъде гарант за спазване на европравилата, което било голямо признание за страната ни. Относно разговорите, свързани с износа на български тютюн за Китай, Караниколов каза, че става дума за 10 хиляди тона сушен български тютюн. По думите му предстои китайски представители да уточнят сортовете на тютюна, който ще изнасят от България. Според него оттук нататък всичко е в ръцете на производителите - дали те ще предложат качествен продукт.
"Най-важното е, че за първи път осигуряваме български тютюн да влезе в Китай. Обръщам се към производителите, че оттук нататък всичко зависи от нас, от качеството. Аз съм сигурен, че ние ще се справим добре", посочи министърът. Обсъдените теми на форума „16+1“ са инфраструктура, пътна инфраструктура, енергетика и туризъм, напомни Емил Караниколов. По думите му предстоят преговори с китайски компании в индустрията, а преговори ще протичат и за туризма и земеделието. Eдин от най-силните туристически козове на страната ни пред китайските туристи е биотуризмът, смята министърът. "Само за миналата година от Китай са излезли 100 милиона туристи. Не всички, разбира се, са дошли в Европа, но голяма част. Изпращаме туристически аташе, за да може да презентира България", коментира ден по-рано той. "Китай не познава България", обобщи Емил Караниколов.
СМЕСЕНИ ЧУВСТВА
Поддържането на добри търговски отношения с Китай е добре за българската икономика, коментира финансистът Любомир Дацов за предаването „Нещо повече“. Той обаче изрази умерен скептицизъм за резултатите за българската икономика от договореното по време на срещата на върха "16+1": „Каква е гаранцията, че заради това, че форумът е проведен в България, нещо ще се промени? На фона на поредица от пиар акции, фанфари, общо взето, човек трудно вижда и усеща резултата на всички тези събития. Надявам се да има някакъв резултат. Имаше подписани договори с едни частни компании, а имате ли усещането, че знаете какво всъщност е подписала държавата? Китайската банка за развитие и няколко български банки имат два или три пъти по-голям ресурс, който не се използва за инвестиции. 1.5 млрд.евро ще влязат следващите няколко години. Първо трябва да има капаца итет, проекти и да се знае за какво служат тези пари. В момента това е просто положителен знак от страна на Китай, но от гледна точка на нашата икономика това не е от особена важност“, посочи още експертът.
По отношение на проектите, договорени с Китай, финансистът коментира: „Аз не виждам нещо повече в тези проекти като схема и като модел, което може да донесе добавена стойност, освен това, че идват едни хора, които искат да строят. Но след това идва въпросът как ще бъдат връщани тези пари, т.е. това концесия ли ще бъде на тези обекти. Ако е така, тогава си има стандартните процедури, а ние не сме ги чували да бъдат извървени. Така че всички тези неща, които бяха обявени, освен че има политическа воля от страна на Китай, всичко останало тепърва трябва да бъде направено. Има толкова много технически въпроси, които представляват тези огромни пречки“, изтъкна Дацов.
ОПТИМИЗЪМ
Първият реактор на АЕЦ "Белене" може да заработи след 10 години, прогнозира Кирил Цочев, бивш вицепремиер и бивш депутат, след срещата "16+1"между Китай и страните от Източна и Централна Европа. "При съществуващо обвързване една трета от стойността, което е около три милиарда, България ще участва с апортна вноска в бъдеща сделка, в която Китай е стратегически инвеститор, строи и продава на свободния пазар без държавни гаранции и без дългосрочно изкупуване на електрическата енергия. Трябваше 2017 година първият реактор на "Белене" вече да функционира, сега ще функционира след девет години и половина - около 2026-а, 2028-а", коментира Цочев.
