След остри критики ГЕРБ временно отложи разглеждането в парламента на противоречив проект за промени в Наказателния кодекс (НК), с който се въвежда затвор за търговията с влияние в частния сектор. Поправките бяха изготвени от правосъдното министерство, според което корупционните престъпления в бизнеса трябва да се преследват по същия начин, както в публичната сфера. Инициативата на ведомството предизвика съпротива не само от страна на работодателите, но и от Висшия адвокатски съвет, Върховния касационен съд и водещи юристи.

Въпреки това миналата сряда законопроектът премина безпрепятствено през парламентарната правна комисия. Вчера председателят й Данаил Кирилов обаче поиска отпадането му от дневния ред на пленарната зала. Той се обоснова с отпора, който бизнесът оказва на поправките. "Очевидно е, че се налага продължаване на общественото обсъждане. По тази причина предлагам отлагане с 10 дни", заяви Кирилов. И обеща да организира дискусия в правната комисия през следващата седмица.

Противопоставиха се само от БСП, тъй като заради промяната в дневния ред отпадна и собственият им проект за промени в НК, насочен срещу домашното насилие. Депутатите трябваше да разглеждат общо 7 законопроекта за промени в НК, заложени в седмичната им програма.

Предстоящото обществено обсъждане през следващата седмица се очертава да бъде тежко за управляващите, тъй като критиките срещу законопроекта им са насочени не към отделни негови разпоредби, а срещу основните му принципи. От Асоциацията на организациите на българските работодатели обявиха, че "промените не намират опора в конституцията", която прогласява неприкосновеност на частната собственост, и могат да създадат "условия на несигурност в правната сфера и в гражданския оборот". "Законопроектът предвижда недопустима намеса на държавата. Всяко неизпълнение на договорно задължение може да доведе до ангажиране на наказателна отговорност", обезпокоено коментираха и от сдружение "Произведено в България".

Според критиците на проекта той превръща прокуратурата в оръжие за саморазправа с частния бизнес, като приравнява длъжностните лица в публичния и в частния сектор. С отлагането ГЕРБ се опитва да си остави време за козметични промени в текстовете. Ако обаче съпротивата срещу тях остане силна, някои от тях можело и да отпаднат.

От Върховния касационен съд подчертаха в становище по проекта, че и сега има разпоредба в НК, която криминализира активния и пасивния подкуп в частната сфера, и това прави ненужно създаването на нови правни норми. Висшият адвокатски съвет директно обяви, че не съществува обществена потребност от подобни промени. И оцени предложенията на управляващите като "прибързана, недобре обмислена хиперрегулация и най-вече недопустима намеса в частния сектор, в типични гражданскоправни и търговски отношения".

Само прокуратурата реагира положително спрямо законопроекта. От държавното обвинение смятат, че промените в НК щели да приведат "наказателноправното регулиране в съответствие с актуалните обществено-икономически условия".

Правосъдният министър Цецка Цачева обяви притесненията от законопроекта за "несъстоятелни". Тя подчерта, че законодателните предложения са били изготвени въз основа на анализ, извършен от чуждестранни прокурори, за функционалността и организацията на българската прокуратура.