За да направиш работилница за ръчно изработени ароматни сапуни, трябват само една микровълнова печка, сапунена база, различни ухания и подходящи формички. Инвестицията не е голяма, около 1500 лв., а работилничката се управлява лесно. Пък и това производство хем не е сложно, хем дава възможност да проявиш творчество и да осмислиш добре ежедневието си, като произвеждаш не каквито и да е продукти, а сапуни с мисия, благородна.
Младите хора в работилничката харесват работата си, защото си дават сметка, че без нея не биха имали нито покрив над главата си, нито заплата - спечелените средства от продажбите отиват за издръжка на общото им жилище. Най-голямата драма в живота на изоставените деца, отглеждани от държавата, идва с 18-ия им рожден ден. След като завършат училище, те остават в буквалния смисъл на улицата, лутат се, не всички успяват да намерят верния път към другите. А "Дом Възможност" - мрежата от наблюдавани жилища, създадена от фондация "Социална програма и включване", им помага да наваксат това, което ги е подминало през дългите години на изолация.
Проектът "Работилница за сапуни" стартира през 2012 г. по идея на български студенти в университета в Бирмингам, част от международната студентска организация "Сайф" (SIFE). От фондация "Социална програма и включване" пък дълго проучват пазара и нормативната уредба у нас, анализират продажбите, докато работилничката прерасне в социално предприятие, фирма, която хем прави бизнес, хем гони цели с обществено значение. За да реализират социалната кауза, няколко студенти доброволци от университета в Англия започват
да пекат и да продават кексчета,
а събраните от тях средства тръгват към България. Като начало доброволците от Бирмингам обясняват на връстниците си, израснали в институции, що е то бизнес, как работят парите, какво значи да се трудиш в екип, да ходиш на работа в определен час, да се справяш със задачите си в срок. Показват им и как се правят сапуни и им помагат да усъвършенстват уменията си, за да се усетят полезни и нужни на обществото. Две години по-късно работилничката печели и конкурс за най-добър бизнес план, организиран от Българския център за нестопанско право, а с гранта от 10 хил. лв. закупуват оборудване, материали, включително и рекламни. Тъй като сапунчетата им са брандирани с надпис "Дом Възможност", хората, които ги поръчват в онлайн магазина им, знаят, че са закупили продукт с добавена социална стойност. Миналата година приходите на работилничката стигнали 10 хил. лв., а цялата печалба отишла във фондацията и за подпомагане на младежите.
Името на социалното предприятие - HOPe Soap, също не е случайно, хем съдържа в себе си думата надежда (hope на англ.), хем е абревиатурата на програма "Дом Възможност" (House of Opportunity Programme). Обнадеждени от добрите резултати, четири години по-късно от фондацията създават и второто си социално предприятие - HOPe Restaurant. То обаче иска много по-сериозна инвестиция от работилничката за сапуни. Един от източниците му на финансиране са фирмите, поели корпоративна социална отговорност, но срещата на предлагащите и търсещите инвестиции не е лесна. Затрудненият достъп до финансиране, трудният път на продукцията им до потребителите, злоупотребите с понятието социално предприятие, липсващите механизми за подкрепа на хуманния бизнес са част от трудностите, пред които е изправена икономиката ни, която прави добро за другите. Българският опит в тая сфера не е голям, тепърва ще се трупа, но със сигурност интересът към предприемачеството, което решава обществени проблеми, бележи голям ръст. А проектите със социален ефект вече са във всички сфери - от производството на храна, през екологията, през различни видове услуги, та до високите технологии.
HOPe Restaurant е малко заведение за хранене с отлична кухня в сърцето на столицата, но все още работи на минус. Масите му са само седем, а всеки клиент става съпричастен с човеколюбивата му кауза, като подпомага равния старт на младежите от домовете за изоставени. HOPe Restaurant е резултат на
спечелен през 2015 г. грант
за стартиране и развиване на заведение за хранене от Rotary Club Sofia International. Заведението се е прицелило чрез обедното си меню към персонала на близките бизнес офиси. Ресторантът изцяло реинвестира печалбата си, но за да реализира най-важната си мисия - социалната, приобщаващата, менторската, трябва да оцелява в конкурентна среда. Затова след 15 ч. привлича хората от квартала с голяма отстъпка на обедното си меню. Най-печелившата им дейност е доставката на кетъринг, като в кръга от услуги са включили и събития в ресторанта.
"Когато влязохме за пръв път, видяхме, че приземният етаж е огромен, значи може да поеме повече млади хора, обучаващи се по учебните ни програми. Помагаме на тези, които преди това никога не са имали работа. Те идват при нас, а ние им предоставяме нашата база, уменията на готвачите в ресторанта и на останалия персонал, учим ги да поемат отговорности и да влязат в духа на бизнеса. В началото не гледат сериозно на ангажиментите си, мързи ги, нямат трудови навици, нямат и социални, а персоналът на ресторанта влиза в ролята на техни настойници. Не гледаме на тях като на ученици, а като на наши добри помощници", разказва Георги Колев от фондация "Социална промяна и включване".
От осемте младежи, преминали през обучението на HOPe Restaurant, петима веднага са си намерили работа по специалността. Останалите трима също работят, но в други сфери. Божидар сега прави палачинки, а Мишо реди и пече пици - и двамата са в проспериращи фирми. Мишо е успял да завоюва такова голямо доверие на новите си работодатели, че в края на смяната са му поверили отчитането на целия оборот, който ежедневно е в размер на няколко хиляди лева.
У нас в момента
като социални се самоопределят 4008 предприятия
Те произвеждат 0.75% от брутния вътрешен продукт на страната, а според прогнозите на експертите, ако предложените текстове се приемат, до 2021 г. този процент ще нарасне до 2%. Проектозаконът предвижда и прозрачност на целия процес от регистрацията, като идеята е да се да насърчат истинските социални предприемачи и да се прекратят опитите за злоупотреба с цел по-лесен достъп до еврофинансиране и обществени поръчки. До момента всяко предприятие можеше да се самоопределели като социално благодарение на занижените критерии. След еднократното събитие и усвояване на средствата най-често такива предприятия прекратяват дейността си.
"Ако не бяхме предприятие за хора с увреждания, нямаше да се доберем до обществените поръчки, които имаме, и да продължим да оцеляваме. Общината също много ни помага", признава Стефка Ярловска, управител на общинското шивашко предприятие "Мальовица" ЕООД в Самоков. Въпреки социалната си насоченост търговското дружество е на пълна самоиздръжка, приема и реализира поръчки. Почти цялото оборудване на цеха е по различни програми, а по програма на Агенцията за хора с увреждания преди пет-шест години затворили цикъла, като обособили голямата кроялна в стария цех на бившия радиозавод. Днес тя ги подпомага с допълнителни средства. Масата им за кроене е толкова голяма, че шивашките фирми от целия град идват при тях, за да я ползват под наем.
В предприятието работят 11 души, трудоустроените са 30%, или петима - двама мъже и две жени с физически увреждания, един - с психическо. Има и хора, които не живеят в града, но по решение на вътрешната им комисия по рехабилитация предприятието е поело разходите за път на всички.
Предприятието има дълга история с корени в социализма. Регистрира се като общинска фирма за трудоустроени през 1998 г. Хората, за които това предприятие е единствената възможност за работа, изработват на ишлеме протектори за матраци, бебешки аксесоари, а последната им спечелена обществена поръчка са чаршафи за лагерите за бежанци. Неин възложител е МВР, а жените зад машините трябва да ушият 12 хил. чаршафа. Това, че част от тях са с ограничени възможности, според някои прави предприятието им по-рисково и нестабилно от останалите. Ако зад продукцията им обаче не стои качество, една Белгия би ли я приела само от филантропски подбуди, само заради социалната кауза, която стои зад продуктите и услугите?
------Идеи-----
Данъчни облекчения до 10% от счетоводната печалба ще получат фирми и юридически лица с нестопанска цел, ако подкрепят с инвестиции и дарения каузите на социалните предприятия. Това предвижда новата законова рамка за социалната и солидарна икономика. Очаква се проектът на закона, чието обществено обсъждане вече е приключило, да бъде внесен в парламента съвсем скоро. Освен данъчните стимули, регламентирани в Закона за корпоративното подоходно облагане, предложените инструменти за подпомагане на социалните предприятия включват и финансова и консултативна подкрепа от държавния фонд "Социална закрила" при кандидатстване с проект. Социалните предприятия ще се ползват и с преференции при кандидатстване за обекти, които са публично-частна собственост.
Законопроектът урежда достъпа до обучение и заетост на най-уязвимите групи - хора с увреждания, със зависимости, бездомници, жертви на домашно насилие, бивши затворници, бежанци, хората от рискова за пазара на труда група - до 29- и над 55-годишна възраст. Те ще бъдат обучавани с финансиране от държавата, както и наемани от социалните предприятия, но и ще могат сами да създават фирми в областта на социалното предприемачество.
Един от критериите, които новият проектозакон задава, е предприятието да е жизнеспособно, устойчиво и да има социална добавена стойност. Той класифицира социалните предприятия като клас А и клас А + според тяхната големина и вложената в тях инвестиция. Законопроектът предвижда и праг от 30% за наетия персонал. За да бъде едно предприятие социално, изискванията към двете групи е да имат до трима служители от уязвимите групи за клас А и до 30 за клас А+. Конвенционалните предприятия пък трябва да са инвестирали в публични цели до 7500 лв. от печалбата си за първата група и до 75 000 лева - за втората. Проектът на закон за социалната и солидарна икономика предвижда да се създаде национален регистър на социалните предприятия, както и да се въведе специална сертификационна рамка, по която произведените от тях стоки и услуги да са разпознаваеми.
Предстои да видим доколко тези текстове ще проработят в желаната посока. Предишни опити да се насърчи социалното предприемачество законово катастрофират в тежки злоупотреби - последният пример е Законът за обществените поръчки, който преди няколко години спешно трябваше да бъде преправян, след като се нароиха купища инвалидни кооперации, нямащи нищо общо с хората с увреждания, а целящи да ползват предимство при търговете. Калпавите закони и злоупотребите с привилегии обаче не пречат на много фирми у нас и днес да са успешни модели за социално предприемачество.
