Национална галерия
До края на 2018 г.
Един от най-значимите наши живописци Златю Бояджиев (1903 - 1976) е представен от днес във филиала на Националната галерия - Двореца, чрез работата му в портретния жанр. Образците са от колекцията, собственост на Боян Радев, който е предоставил за изложбата емблематични творби, показващи еволюцията на жанра в трактовката на художника. Портретът присъства активно в творчеството на Бояджиев още от началото на неговия творчески път през 1930-те. Първите му модели са близките, семейството и приятелите, чиито образи оживяват върху платното с несвойствена за млад автор категоричност и зрялост. В експозицията са включени "Дамски портрет" от 1932, и "Портрет на майката на художника" от 1936 г. - ярък пример за качествата психолог, чрез които живописецът успява да улови точно характера и състоянието на своя модел. Тези работи са типични като пластичен език за ранното творчество на Златю Бояджиев, характеризиращо се с изразителен рисунък на пластичната форма и цялостно графично звучене. Различни като подход в пластичното изпълнение са групата портрети, рисувани след 1951-а, когато художникът, след получения инсулт и парализата на дясната ръка, започва да рисува с лявата. Почеркът му става различен с експресивно положени къси мазки в чист цвят и със специфична динамика на четката, постигаща сложна живописна тъкан. В поредицата творби от тази голяма група се причисляват и тук експонираните портрети на Васил Стоилов, Христо Нейков, Мария Столарова, Богомил Райнов, Катя Паскалева и на други известни или непознати персонажи. В портретите от пръв поглед грабва безпогрешният анализ на характера и присъщия за класика лаконизъм на изразните средства. "Усещаме топлото приятелско отношение на художника към модела и се забавляваме с начина, по който той е интерпретиран", коментира изкуствоведът Анелия Николаева. В колекцията е включен и портрет на самия Златю Бояджиев, рисуван от неговия приятел, големия български живописец Давид Перец (1906 - 1982) и познат на публиката от множеството негови репродукции. Кураторите са поставили творбата сред поредицата от лица, заради монументалното излъчване на образа, който сякаш не случайно естествено доминира над портретната галерия, за да припомни за мощното присъствие на Златю Бояджиев в българското изкуство на ХХ век.
