"Всичко е облицовано с мрамор. От лявата страна на входа има стая за портиер и за гардероб, предназначен за публиката. До стълбището - голямо антре, откъдето се влиза в широк вестибюл. Отпред се разстила голям хол - чакалня, а встрани - две стълби водят към етажите. Стените на хола и стълбите са облицовани с италиански мрамор, а подът и самите стълби - с полиран черен гранит." 

Така статията "Новият съдебен дворец в столицата", публикувана във "Вестник на вестниците" през май 1940 г., описва столичната Съдебна палата. Почти всичко в нея в София се е запазило както при откриването й през 1940 г. Там са си антрето, стълбищата, чакалнята, италианският мрамор и черният гранит. Там си е и гардеробът. Съвсем скоро обаче може да изчезне. Наскоро във Висшия съдебен съвет (ВСС) се разви дискусията 



дали това помещение да не се превърне в... деловодство.



Скоба - последният състав на ВСС остави ужасен спомен у всеки, имал нещастието да наблюдава работата му. И с кадровите си назначения, и с реакциите си при скандали в системата, и с нивото си на дебати, често под махленското. Може би затова витаеше наивната надежда, че следващите "кадровици на съдебната власт" може да са малко по-поносими. Вятър работа! 

Гардеробът на Съдебната палата се намира вляво от централния вход. Това е единственото звено в цялата палата, което работи както трябва. Без майтап, гардеробът изпълнява всички функции, каквито се очакват от него - приема на съхранение палта, чанти, раници и други багажи, дава номер, срещу който връща предаденото в същия вид, т.е. не е окрадено, не е повредено, съхранено е. Използва се предимно от адвокати, но и от немалко граждани. Както вече стана ясно, проектиран е още при строежа на сградата, който продължава над десет години - от 1929 до 1940 г., по проект на архитектите Никола Лазаров и Пенчо Койчев. 

Естествено, липсата на гардероб в палатата няма да се отрази на качеството на правораздаването. Въпросът обаче не е там, а в генералното усещане какво би трябвало да представлява пространството наоколо. 



Ако лекомислено зачеркваш класически архитектурни решения, си дивак. 



И си дваж по дивак, ако лансираш идеята, че централният вход на една от най-представителните сгради в столицата може без много усилия, с минимално преустройство, да се превърне в деловодство. Как ли виждат това минимално преустройство душманите на съдебния гардероб? Горчивият опит от сблъсъка с българската администрация, била тя съдебна или обща, сочи, че обикновено чиновническата учтивост е барикадирана зад съвсем новичка бяла PVC дограма от пода до тавана и мъничко гише, в което трябва да си завираш последователно устата и едното ухо, за да те чуват и да ги чуваш. Задължително на видно място е сложено работното време и регламентираните почивки - например от 12 до 13 ч. 

Със същия успех ВСС може да обсъди идеята дали да не превърне някоя от тоалетните на палатата в деловодство. Е, преустройството може да не е толкова минимално, но пък ще си заслужава. И без това са големи (също по архитектурно решение) и разделени със стена. Тъй че в малкото помещение, където сега са умивалниците, може да е приемната за граждани, а отзад може преспокойно да кипи усилен деловодителски труд. Ще викнем двама-трима майстори да изкъртят и измажат стените, ще запушим тръбите, после един латекс, дограма с гише и да вкарват бюрата. Колко му е работа!

Истина е, че Съдебната палата е пренаселена, защото там са няколко съдилища и прокуратури - цивилни и военни. Но проблемът на никой от тях няма да се реши, ако гардеробът на сградата се превърна в деловодство. Напротив - за пореден път ще стане ясно, че може и по-лошо. А ако ВСС е толкова загрижен за удобството на гражданите, би могъл да помисли и по други въпроси - например защо 



години наред вътрешният двор на палатата има кошмарен вид 



А уж трябваше да се превърне в зона за отдих. "Идейният проект" за преустройството в нещо като малък парк с пейки и дръвчета все още виси в един от коридорите в сградата. А през съседния прозорец се вижда реалността - ужасно неугледно място, използвано за паркинг. Стените, които го обграждат, също са в потресаващо състояние, а на една от терасите може да се види и вездесъщата алуминиева дограма. Почти като "усвоена тераса" на панелка. 

От поне шест години в една от съдебните зали липсва дървен елемент от преградите, разделящи публика и участници в процеса. На негово място грозно стърчи желязо от конструкцията. Да не споменавам липсата на сапун в тоалетните и наличието на страховити аромати. Както и част от вътрешните коридори, т.е. тези за персонала, които години наред се използваха за складове на старо оборудване - бюра, столове, лавици и т.н. 

Наистина съдебната система би могла да функционира и без гардероб в палатата. Който не си представя какво става в съдебната зала, когато няма гардероб, може да заповяда на заседание по делото КТБ в Специализирания съд. Там гардероб няма, въпреки че отидоха няколко милиона за ремонти. Без абсолютно всякаква мисъл пред входа на сградата са сложени едни плочки, върху които падне ли малко сняг, става една... Наскоро адвокат се подхлъзна и контузи точно там. В съдебната зала, където се гледа делото КТБ, има 18 обвиняеми и поне още толкова адвокати. Всеки има палто, яке, чанта и т.н. Хвърлят ги където им падне, а накрая картината е красива, колкото родното правосъдие.