Според Световния индекс на робството, огласен преди няколко дни, 40.3 млн. по света се трудят в условията на робство. 71% от тях са жени. 15.4 млн. са вкарани в принудителен брак, 24.9 млн. работят насила. Най-често съвестта ни е пред изпитание, когато си купуваме лаптопи, компютри, мобилни телефони. Следват облеклото, рибата, какаото и захарната тръстика. Звучи екзотично, но всъщност е близо до нас. Според същия индекс в България 32 000 души живеят в условията на съвременно робство, а всеки трети е изложен на риск да попадне в такава ситуация. Страната ни е с едни от най-лошите показатели в ЕС. Индексът се изготвя от австралийската неправителствена организация Walk Free Foundation, а под съвременно робство авторите на доклада разбират случаи на експлоатация, които човек не може да избегне поради заплаха, насилие, принуда, заблуда или злоупотреба с власт. Форми на съвременното робство са принудителният труд, трафикът на хора, експлоатацията на детски труд, сексуалната експлоатация, насилствените бракове, продажбата на деца и др.
-----
Измамите с офертите за работа зад граница често са трудни за установяване. Хората предпочитат да мълчат, а случаите се разчуват най-вече при поредния скандал с масово подлъгани гастарбайтери, които спят под открито небе или сред дървеници в бивши конюшни, оцеляват благодарение на кофите за смет и не могат да се върнат обратно в родината, защото нямат не само пари, но и документи. Част от измамените дори не осъзнават, че са в ролята на жертви, или си затварят очите пред погазените им трудови и човешки права. Мизерията, от която бягат, е още по-голяма. „Тук също работиш 12 часа вместо осем, при това срещу оскъдно заплащане, а трудовите ти права и почивните дни са само на хартия. Там поне ще получавам бомбастична заплата в евро... Пък и един ден може и да стана германски пенсионер“, казва с въздишка Коцето, инженер по професия, малко преди да потегли към малко градче от бившата Източна Германия. От беднотията на Северозапада се е заел да го издърпа негов съгражданин.
Трафикът на хора е сред най-приходоносните престъпни дейности и се претегля годишно в суми над 3 милиарда лева, сочат данни на Европол. Но колко дълбоко в безизходица трябва да си, за да приемеш, че обява за събиране на зелен хайвер в Северно море срещу надница от 130 евро на ден е реална? И да застягаш светкавично куфарите за път. Примамливата оферта наистина съществува, само че в рамките на социален експеримент на фондация „Анимус“, направен покрай информационната им кампания за клопките, заложени в обявите за работа в чужбина. Само за един ден
на пуснатата въдичка се хващат 150 души
Причините за увеличаващите се случаи на трудова експлоатация за българите са ясни на всички. Често емиграцията измъква от семейството им хора без опит, които тръгват на път при неясни условия на труд, без договор, без нищо черно на бяло, което да указва каква заплата ще могат да получават. За тях всичко, с което се сблъскват, е ново - самолетът, негостоприемният климат, местните порядки. За ориентир често служат заминалите преди тях. Може би и заради това напоследък институциите отчитат положителна тенденция - след шумните случаи на излъгани берачи на боровинки и пр. все повече кандидат-гурбетчии си отварят очите на четири и търсят съдействие за предварително проучване на конкретна обява, привлякла вниманието им, като звънят на националната телефонна линия за борба с трафик на хора. Телефонната линия 0800 20 100, открита през 2015 г. по инициатива на неправителствената организация "А 21", е денонощна и анонимна,
набира се безплатно и от чужбина
„Сигналите, които получаваме, са различни, голяма част от тях се подават от самите хора, изпаднали в тежка ситуация. Много от хората, склонни да се превърнат в лесна плячка, живеят в малки населени места. Там подвеждащите оферти най-често се предават от уста на уста“, отбелязва Яна Стоянова от международната неправителствена организация „А 21“, която вече десет години работи за противодействие на трафика на хора, включително и с цел трудова и сексуална експлоатация. Подпомагат на жертвите чрез офисите си в САЩ, Великобритания, Гърция, Австралия и Украйна, а напоследък и от България. Рискът от трудова експлоатация е най-голям за малките, икономически обезкървени градове и селца, които напролет масово тръгват на гурбет и се връщат през зимата по родните си места. Колкото и тежка да е работата, хората тръгват да берат британски нарциси и ягоди, шведски боровинки, гръцки портокали и се примиряват с битовите условия, с караваната, която делят с още пет-шестима, с липсата на топла вода, с общия санитарен възел... Обещаните пари са бързи и често са много повече, отколкото може да се изкара в България. С всички лишения дори високият стандарт навън може да бъде свит, за да има и за близките, останали тук. Това обаче е по-добрата развръзка, а човек може да попадне в ръцете на измамници и едва да успее да се добере обратно в България, още по-беден и още по-смазан,
затънал в още повече дългове
Тези случаи не са секнали нито у нас, нито в чужбина. През февруари полицията във Великобритания изведе 200 мигранти - мъже от Литва, Румъния, България и Полша, от ферма за цветя по подозрения, че ги държат там като роби. Семейство от България разказа, че са им били отнети документите, че прибират половината им надница за издръжка, че работят по 12 часа... Два месеца по-късно у нас шивачки от Пловдивско протестираха, че австрийският собственик не им плаща, а условията в тези скрити от любопитни очи шивашки фабрики продължават да граничат със скандала. Месец след тях на дневен ред излязоха шивачки от Дупница, които с усилията на ред институции успяха да получат заплатите си за 2016 г. Периодично се чува за нечовешки условия, при които са държани хора по наши или гръцки ферми - наскоро стопанин от Родопите беше изхвърлил на улицата семейство с току-що родено дете без стотинка в джоба.
Лицензът невинаги спасява от перипетии по пътя към чужбина. Фирмата, изпратили българите да берат нарциси в Южна Англия, се оказа с лиценз. След отнемането на лиценза от страна на социалното министерство дружеството обжалва заповедта на ведомството и регистрацията му е възстановена, а оплакванията от измамени зад граница българи продължават.
Най-често в капана попадат мъже в разцвета на силите си, около 30-те, здрави и прави, готови да изкарват с труд хляба си, но за предпочитане зад граница. Това, че силният пол е по-засегнатата страна, потвърждават и данните на Националния център за борба с трафик на хора за миналата година.От от общо 67-те измамени с обяви за работа, мъжете са 51. Завлечени са с оферти за наемане в сферата на земеделието и строителството. Злоупотребите с женския труд пък преобладават при наетите като домашни помощници и детегледачки. Мъжете обаче предпочитат да премълчат за провалите си и много от случаите, в които са превърнати в роби, остават вън от статистиката. И докато българите търсят препитание на Запад, бизнесът у нас не спира да се оплаква от глад за работна ръка, всякаква, не само висококвалифицирана, и да търси евтина работна сила от още по-бедни държави.
„При информационните ни кампании за разгласяване на риска от трудова експлоатация използваме атрактивни обяви за работа в чужбина. Вместо телефон на работодател оставяме за контакт номера на националната линия за борба с трафик на хора. За една такава обява ни се обади мъж от замиращо село, за да ни попита
кога ще отидем да ги вземем всички
Цялото село е безработно и иска да се изнесе на работа зад граница. Обяснихме му, че става въпрос за информационна кампания, ангажирана с опасността от нарушаване на трудовите права. Човекът уж разбра за какво става дума, но продължи да се моли, хората от неговото село искат да работят, ама не без пари, а срещу заплащане като на бели хора. Не може ли да им помогнем?“, отбелязва Яна Стоянова от фондация „А 21“. За последните три години, откакто линията съществува, получените сигнали за трудова експлоатация зад граница по телефона са над 1000. Не всички обаждания са доказани престъпления, но са за потенциален трафик на хора. Информация за този вид престъпления събират и дипломатическите мисии в съответните държави. В много от случаите трудовите правоотношения не са уредени предварително с договор, ако пък лицето е подписало такъв, то той е на езика, който не владее, или се оказва, че няма юридическа стойност. Схемата се повтаря. Работодателят поема разноските за пътя, после прибира документите за самоличност на гастарбайтера, за да не му бяга. А хваналият се на въдицата трябва дълго да му се издължава.
„Ставах в пет всяка сутрин, за да изведа кучето, да приготвя закуската, да събудя децата, да ги облека, да ги нахраня, после да приготвя обяда, да сервирам, да отсервирам, да пера, да гладя, пак да готвя, пак да отсервирам... До полунощ буквално тичах и се препъвах във вещите из двуетажната къща, крещяха името ми от всички страни за щяло и нещяло... Нямах лично време, дни наред не можех да се погледна в огледалото, да подвия крак за минутка. Бях прислужницата, икономката, детегледачката... Смятаха, че
щом ми плащат, могат да ме обиждат,
да правят каквото си искат с мен, да изцелят докрай силите ми...“, разказва българка, минала през ада на трудовата експлоатация в съседна Гърция.
По данни на прокуратурата през 2017 г. новообразуваните наказателни производства общо за трафик на хора са 86, а решените 183. Осъдените и санкционираните лица с влязъл в сила съдебен акт са 62, наказаните с ефективно лишаване от свобода – 41, а с глоба – 29. Наказателният кодекс преследва случаите на трафик на хора с цел трудова експлоатацията, като престъплението се наказва със
затвор от две до осем години
и глоба от три до дванадесет хиляди лева. Тези престъпления обаче са много трудни за доказване, тъй като в българското законодателство липсва дефиниция за принудителен труд, разясняват експертите от ГДБОП. Много от присъдите с това обвинение са оправдателни или леки, като самото престъпление се подменя с административни нарушения. Това е и причината само едно от заведените дела за трудова експлоатация през миналата година да завърши с присъда.
„Лицензирана агенция „Трик 07“ набира строителни работници за работа във Франция. Не се изисква опит, не се изисква владеенето на език, личен автомобил е предимство. Трудов договор с френски работодател, осигурена квартира, 7 до 10 евро на ден, заплащане – 9,76 Е / час/ бруто. Заминаване веднага.“ Успяхте ли да разпознаете рисковата обява?
Кой дава добри пари
на работник без трудов опит за конкретната дейност? Та и без базови познания за чуждия език и без каквато и да е културна подготовка? Част от сериозните фирми инвестират предварително в ускорени езикови курсове на изпращаните от тях работници зад граница. Измамната оферта може да се мъдри закачена на ограда или дърво, но експертите подчертават, че интернет вече е водещ в престъпната схема за работа зад граница, дори когато става въпрос за нискоквалифициран труд. Специализираните сайтове за работа зад граница пък може да се окажат репликирани с престъпна цел.
В европейските държави, в които българите най-често търсят работа, социалното министерство поддържа служби с български трудови аташета. Съветът от там към всички запътили са на работа в конкретната държава е преди заминаване най-напред да проверят дали работодателят, по чиято оферта тръгват, наистина съществува, както и дали посредническата компания притежава лиценз. И да не се доверяват на случаен посредник, колкото и хора да е извел зад граница.
БЕЗОПАСНО
Държавната институция, която посредничи за работа зад граница, е Агенцията по заетостта. На сайта й е поместена подробна информация за работа и пребиваване във всяка страна, членка на ЕС, а в мрежата на Европейския портал за професионална мобилност EURES вакантните работни места в момента са 1 656 714. Това, което различава EURES от другите посредници за работа в чужбина, е гаранцията, че всички вакантни позиции в електронния портал са реални и легални, подчертават от Агенцията по заетостта. Базата с работни места пък се обявява ежедневно, а услугите за цялата мрежа за всички страни са безплатни. По информация на Агенцията по заетостта от началото на тая година до края на юни близо 300 българи са започнали работа чрез оферти, публикувани на българския сайт eures.bg с помощта на информацията и консултацията на българските EURES съветници. Повечето от тях са намерили препитание и заетост в Обединеното кралство, Германия, Испания и Франция предимно като селскостопански работници, в хотелиерството и ресторантьорството, помощен и обслужващ персонал и строителни работници.
