Планетата Матракука, 2 април 2224 г., неделя

Дежурни с боклуджийския си кораб са Цвик и Цум. И двамата са от расата „Клечки за зъби“. На нея е отредено да се прехранва със събиране и обработване на космически ненужности. Мисията им е отговорна, тъй като странни обстоятелства запращат камари космическа смет към Матракука. Работната смяна на Цвик и Цум минава спокойно. Сред прибраните вехтории е и "Вояджър-1".

8 април 2224 г., събота, домът на Цвик

Трети ден дворът на Цвик е препълнен с клечкозъбовци. Има и от съседни градове и села. Грамофонът от "Вояджър-1" свири, неуморно повтаряйки 19-ата пътечка „Излел е Делю хайдутин“. Клечкозъбовци захласнато слушат. Гласът на Балканска с типичното глезандо достига до:

„Зароча, Дельо, пороча

Даридерескимнем айене,

айене, кабадаие.“

Тълпата изпада в транс. 

17 май 2224 г., сряда, Матракука

Извънредно заседание на Върховния съвет на планетата Матракука. Доминиран е от расата „Кибритени клечки“. Спешното му свикване е причинено от тревожна новина - боклукът около Матракука обезпокоително расте. Клечкозъбовци са престанали да изпълняват своите задължения. Три поредни седмици корабите им не събират космическата смет. Цвик, Цум, гласът на Ваня Балканска и гайдата на Димитър Петковски са променили расовото им мирозрение. Песента "Делю хайдутин" е разтълкувана от Цвик и Цум като послание от Бога, призоваващо ги да влязат в лоното на новата религия Даридерескимнем. Цвик и Цум се самообявяват за нейни пророци - кабадие на Матракука. Събирането на смет е обявено за ерес. До къщата на Цвик набързо е построен скромен храм на новата религия. В олтара му са поставени останки от "Вояджър-1", грамофонът и златната му плоча.

19 май, 2224 г., петък, Матракука

Етичната система на расата "Кибритените клечки" е пределно минимизирана. В нея отсъстват трудните за дефиниране размити понятия като справедливост, строгост и т.н. Първоелементът според философията им е нещото, което те наричат Необходимост. Тя е монадата, от която се гради всичко останало. Всеки един елемент е проникнат от нея. Такива са и двете решения от извънредното заседание на Върховния съвет на Матракука.

От дома на Цвик вече няма и следа. От грамофона и златната плоча – също. Цвик и Цум са заличени завинаги от нарядните списъци на сметосъбиращата фирма. Изпълнението на второто решение изисква малко повече време.

9 септември 2230 г., четвъртък, село Парамун, Трънско

Кротък есенен следобед. Село Парамун изглежда почти така, както преди 253 години. Кибритените клечки от Матракука наричат подобни области Риманови пространства с устойчиво неразвитие. Наум могат да пресмятат площта им, реколтата джанки от тях и литрите игрив ракишор, получен след изпичането им.

В 14:01 часа в небето на Парамун се появява подобие на дирижабъл. Зависва над селцето точно там, където е бил Милор по време на старта на "Вояджър-1". Дирижабълното подобие расте устремно. Силуетът му заприличва на огромна кибритена клечка, облечена със сив шлифер, обсипан с дванадесет внушителни черни копчета. 

14:58 часа 

Дирижабълът едрее, закрива Слънцето. Над Парамун почти мръква. Кокошките се прибират в курниците. 

15:05 часа

По радиото четат бюлетина за нивото на река Дунав. Стигат до Вилдунгсмауер. Точно в този момент копчетата на дирижабълния шлифер с трясък се откъсват и яростно политат към земята. Малко преди да я ударят, в Парамун пропява петел.

Този кукуриг се оказва последния звук от Земята.