Художествена галерия "Илия Бешков"-Плевен
Живопис, графика, рисунки
С 64 произведения - живопис, графика и рисунки, на Георги Машев пазарджишката художествена галерия "Станислав Доспевски" гостува на плевенската "Илия Бешков". Творбите проследяват творческия път на един от художниците, оставили най-богато и значимо наследство на ценителите на изобразителното изкуство. Въпреки това името му звучи непознато на широката публика и ако не бе изложбата по повод 130-годишнината от рождението му през 2017 г., навярно още дълги години това име щеше да бъде чуждо за масовия зрител. Сега колекцията си поставя за цел да поддържа интереса към произведенията на автора, разработил теми и наложил живописни тенденции, от които се влияят поколения български творци. Художникът демонстрира интерес към приказното и мистичното в родната история и предания. Рисува богомилите и тяхната дуалистична философия, кошмарите на съновиденията и несъзнателното, образи на митологични и легендарни герои. Може категорично да бъде определен за баща на диаболистичната тематика в българското изобразително изкуство. Изложбата е ретроспективна, няма конкретен фокус и затова лаконично е озаглавена "Георги Машев".
Георги Машев е роден на 1 януари 1887 г. в Пазарджик в семейството на Петко Машев. През 1906 г. става студент в Рисувалното училище в София. През 1908 г. е изключен от Рисувалното училище заради конфликт с преподавателя си проф. Петко Клисуров, породен от консервативния метод на преподаване. През 1908 г. заминава за Санкт Петербург, където се записва в Художествената академия за година, а през периода 1908-1910 г. отива в Белгия и е приет за студент в Специалния отдел за живопис на Брюкселската художествена академия, в класа на проф. Едмонд Ришар. Отново учи в Рисувалното училище, което през 1912 г. завършва в отдела му за живопис при проф. Иван Мърквичка, Стефан Иванов и Иван Ангелов. През 1914-1915 г. учителства в Цариброд и Царибродската смесена гимназия. Основава дружеството на художниците в Цариброд. В годините преди войните сътрудничи с карикатури в редица софийски вестници като "Балканска трибуна", "Българан", "Смях" с остри карикатури срещу политическите действия на Фердинанд. Прави изложба през септември 1915 г. в София. В този период, между 1915-1918 г., Георги Машев е назначен за военен художник на Конната дивизия. Негови картини с военни сюжети са включени в изложбата на българските художници в Берлин. През 1921 г. заболява от туберкулоза, но надмогва болестта и усилено работи. От 1923 до 1937 г. работи като художник в Министерството на просветата в София.
Особено важно събитие в творческия живот на Георги Машев е инициативата му да замине през 1930 г. в Париж и още на следващата година от пребиваването си е допуснат от журито за участие в най-значителната европейска изложба "Салон за изобразително изкуство". Приет е и като член на Дружеството на френските художници хумористи (което е със специфичен статут - участващите там са 100 на брой и могат да се попълват само при сложен консенсус от представители едва след смъртта на техен член). Връща се и работи в България през 1932 г. и до 1946 г., когато здравето му се влошава рязко и фатално. След две тежки операции на язва между стомаха и дванадесетопръстника той умира в Александровската болница на 16 август 1946 г.
Фактът, че остава напълно неоценен за родната история на изкуството, е определен от писателя Константин Константинов в неговата мемоарна книга "Път през годините" така: "Винаги когато споменавам името му, мисля за онази сентенция на един френски писател - че значимостта на хората, както и на народите се измерва не с приликите помежду им, а тъкмо с тяхното различие един от друг. В младата история на българското изобразително изкуство Георги Машев се отделя рязко от другите, неочакван и своеобразен... Днес малцина го знаят. Ала по-късно към това усамотено убежище, край което минава пътят на българското изобразително изкуство, ще се върнат, уверен съм, не един от младите, като към изходна точка, установена от първия български визионер в живописта".
