facebook
twitter

Наблюдател

КУЛТУРА

Краят на въображението

Връзките се късат и дори не го забелязваме
1664
Снимка: Архив
Професор Александър Кьосев

В края на май 2018 беше завършена българската част от изследването на европейските ценности - истински мегапроект на Европа, в който участват 45 страни и който има вече пет "вълни": с повече от 250 въпроса изследването е провеждано през 1981, 1990, 1999, 2008, 2018, а България участва за четвърти път от 1990 г. НБУ е институционалната база на българското изследване, чийто ръководител е известният социолог проф. Георги Фотев, а доц. Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч" ръководи емпиричната част. 
За тълкуването на резултатите бяха поканени изтъкнати български социолози, политолози, философи и културолози - според замисъла на ръководството на проекта техният разговор трябваше да даде старт на български стратегически дебат за Европа и мястото на България в нея. По-долу предлагам собствените си наблюдения в малко по-пълен и разгърнат вид.
Всички мои колеги установиха общи процеси, които протичат в България от 2008 към 2018 г. Накратко, става дума за бавно повишаващо се значение

на непосредствените лични задачи и човешка среда

- от 2008 към 2018 нарастват показателите за важност на личната работа (3 пункта), свободното време (10 пункта), семейство (което по принцип има изключително високо ниво на доверие - 89.9%), на патриархални ценности като верността и децата (между 3 и 6 пункта), на приятелите и познатите. Бавно нарастват дори показателите на удовлетвореност и щастие (между 1 и 4 пункта). Като цяло през 2018 г. българските граждани изглеждат малко по-спокойни и удовлетворени от 2008 г. - финансовата криза изглежда отминала, доходите растат, макар и с малко, равнището на доверие се покачва, макар и незначително.
Едновременно с това отговорите на въпросника демонстрират рязък спад във важността на политиката, което е на фона на традиционно ниското ниво на доверие в институции на демокрацията - съдебната система, здравеопазване, образователната система. Към това се добавя и ниско желание за политическа активност. След протестите от 2014 г. е настъпила умора и изследването регистрира не особено висока готовност за участие в протести и граждански акции (през 2018 г. само 8% от гражданите еднозначно заявяват, че биха участвали в законни форми на протест).
Ще рискувам с една не много приятна хипотеза. Макар задоволителни на повърхността, данните намекват за нещо тревожно под нея - за един едва доловим, бавен процес на разпад на социалност. Да припомним, че нацията е огромен и опосредстван социален организъм: тя е общество, базирано на споделени традиции и хоризонтална солидарност (тя се състои от милиони хора, които не се познават и едва ли някога ще се запознаят - но въпреки всички дистанции и разлики между тях, включително въпреки всички икономически, социални и културни неравенства, те се чувстват принципно свързани, равни и солидарни в своята национална принадлежност - през Възраждането тази връзка

е била метафорично назовавана "братя и сестри българи"

Има обаче една трудност пред тази хипотеза. В противоречие с нея може да се проследи и един обратен процес, тенденция, която изглежда в определен смисъл сякаш противоположна. Нараства "гордият" патриотизъм, т.е. ценността, която би трябвало да споява нацията, голямата общност. Всички показатели на "българското" растат с 3-4 пункта, като най-впечатляващ е ръстът на отговорилите, че се смятат за "много горди" от това, че са българи - от 33.9% през 2008 на 47.1% през 2018, 14 пункта. Забележителното е, че това върви с нарастваща ксенофобия и социални дистанции спрямо чуждите и различните, с усещане за дефицит на участие във властта, с традиционното желание за силен лидер.
Т.е. тук това странно смесване на патриотизъм, ксенофобия и мечти по авторитаризъм дава основания за подозрение, че въпросният горд патриотизъм е всъщност националпопулизъм. Други изследвания също говорят, че той всъщност

е лишен от истинска културна памет,

ползва беден репертоар от елементарни национални символи и еднозначни емблеми и етикети, че не се характеризира с истинско познаване на националните културни традиции - т.е. той е плосък, вероятно е не толкова истински проблем на идентичността, колкото публичен и медиен феномен.
Но най-симптоматични за всички тези процеси според мен са два показателни резултата, свързани с възпитанието на децата.
В изследването има въпрос "Кои от следните качества децата трябва да усвояват в семейството" Отговорите, които той получава през 2018, заслужават да бъдат наречени тревожни. Те демонстрират сериозен спад на родителското желание да се внуши на децата алтруизъм (от 31.4% до 14,4%, спад от цели 20 пункта) и "въображение" (от 24.4% до 20.2% - спад от 4 пункта). За сметка на тези "абстрактни" ценности, и тук нарастват показателите на "непосредствените", в някакъв смисъл патриархални добродетели, ценени в малката, видима общност. Все повече родители биха искали децата им

да имат не въображение и алтруизъм,

а трудолюбие, постоянство, отговорност и пр.
Всички тези симптоми ни водят към голямата картина. И тя сякаш подкрепя хипотезата: българските граждани постепенно губят усещането за ценност на дистантните социални връзки, онези, които изискват "абстрактни" свързвания, с хора, които не познаваш, с цялото общество. Всъщност алтруизмът и въображението са много важни и тяхното рязко намаляване не е никак безобидно - те са основно социално лепило на модерната социалност, включително и на модерната нация - чрез тях се изграждат солидарност, усещане за включеност, идентичност и социална кохезия. А онова, което наблюдаваме в България от 2018, намеква, че и националното общество бавно и невидимо се разпада до ценностите и манталитетите на малките, изолирани групи, като паралелно дълбинната връзка на свързващия патриотизъм бива подменена от своя популистки двойник - един кресливо-горд национализъм, всъщност форма на недоволство от елитите, медийна мода и маска на ксенофобията и засилващите се социални дистанции спрямо всички, които са различни.
Но това е само трудно забележима тенденция, тълкуването й е в сферата на предположенията. Затова и казаното тук не може да бъде друго, освен все още само хипотеза. Може би следващи изследвания ще разсеят тези тревоги. Но може би корабът потъва така бавно, че ние не забелязваме това.




 

57

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

По ръба на синята бездна

15.12.2018

Петьо Цеков

1001 2
Три воденични камъка тежат на изнежената шия на Франция
Има ли Шекспир ботокс?

15.12.2018

266 1

Коментари

Страници

SvSophia
снимка на SvSophia

Трудолюбието, хеле пък отговорността не са "ценности" действително. Но затуй пък са добродетели ?

Минавам оттук

Защо само днес. Това са вековните черти на българина-прагматизъм индивидуализъм и твръдо закрепване за тесен кръг свои хора. И никакво въображение камо ли алтруизъм Друг е въпросът, защо само сега това се "откри".

дъртреалист

странно смесване на патриотизъм, ксенофобия и мечти по авторитаризъм

Думата ксенофобия я има само за да се злоупотребява с нея. 

Само като чуя някой да я употребява спрямо българите и вече съм със съмнение за неговата добронамереност.

Защото българите не са ксенофоби. Когато приемаме руснаци, евреи, арменци, германци и много англичани напоследък, не сме ксенофоби, а като не приемаме млади мюсюлмани потенциални терористи - изведнъж ставаме ксенофоби. 

Значи е лошо, че се опитваме да се предпазим?

   

"Мечти по авторитаризъм" също е глупост. Хората просто искат по-добро управление. Най-логична е човешката представа, че по-добър мениджър, по-силна личност - ще управлява по-добре.  

Обаче такова обяснение не е интересно. Не е драматично. 

Няма как да вкараш наукообразни обяснения.

Аз Патагонец
снимка на Аз Патагонец

Ето по-добра статия по същата тема:

https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2018/05/30/3187106...

Прочетох и двете статии, обаче не разбрах как точно са формулирани опциите за отговор.

Като например: подреждане по важност на добродетелите, посочване на най-важния или избиране на няколко от тях като най-важни.

Защото ако трябва да се маркират максимум три отговора, резултатите въобще не са изненадващи и показват, че българинът вече разбира, че просперитетът зависи от личните качества, възпитани в семейството, а не само от късмет и може да се постигне и по законни начини.

През живота си съм виждал таланти с богато въображение, които не са постигнали нищо, защото са им липсвали трудолюбие и постоянство. "Аз няма да стоя по 8 часа на работа, искам сам да разполагам с времето си!" И се захващат с разни каузи, често абсурдни, чрез които да изразят собствената си значимост.

А в България алтруизмът се свързва и с разни НПО-та, които защитават правата на кого ли не, като гарантирането на тези права винаги опира до изразходване на повече средства от държавния бюджет и най-често със скромни резултати. Т.нар. "алтруисти" в никакъв случай не работят безплатно.

И как българинът да има вяра в алтруизма, след като по правило вижда зад него лични интереси?

дъртреалист

Благодаря за линка, Патагоне, 
че то от професорски писания нищо не се разбра.

Освен, че той не различава патриотизма като морална ценност от партизанското патриотарство.

И че лъже за нарастващата ксенофобия. Защото "Толерантност и уважение към другите" се вдига с 3%.

Но хоратаа явно лъжат. Защото той, професорът, си знае, че българите не харесват гейовете и това е много лошо...

КАк така няма да харесват различните.  Направо всички трябва да искат да бъдат различни.

Д-р Гилотен

Да противопоставяш "трудолюбие, постоянство, отговорност" на "алтруизъм и въобръжение" е мръсно и гадно елементарно прикритие на внушението, че трябва да се приемат всякакви мигранти, независимо колко тези мигранти са настроени плуралистично, толерантно към различните от тях и алтруистично към другите.

Constituent

Националното общество се разпада, разбира се--много българи предпочетоха рисковете на отвореното, макар и неизвестно, пространство пред сигурната стагнанта на познатото "родно" такова. Нека не забравяме, че за българина обитаването на "света" е съвсем отскорошен феномен--повечето нации/етноси не са били така "затворени" спрямо "външното", както бяха българите. След стотина години ще можем да говорим за някакви видими характеристики. Дотогава: хипотези и лични мнения/прогнози.

Constituent

"прикритие на внушението"

 

Считам Кьосев за сравнително обективен либертарианец. Вярвам му.

 

Constituent

"той не различава патриотизма"

 

Александър Кьосев е един изключително умен човек. Познавам го, познавам също и аналитичния му подход, както и работата му. Бих посъветвал позициите му да се разглеждат колкото се може по-обективно и с разбиране. Без емоции, искам да кажа.

Д-р Гилотен

Не познавам господина Кьосева лично. Гледал съм го в няколко интервюта или предавания и ми е правил добро впечатление. Въпреки всичко, отстоявам мнението си, че статията е за прикритие на внушението, че трябва да се приемат всякакви мигранти, независимо колко тези мигранти са настроени плуралистично, толерантно към различните от тях и алтруистично към другите.

Д-р Гилотен

"засилващите се социални дистанции спрямо всички, които са различни."

Кукловодът и олигархът им е през оная работа за Манго и Айшето, които сутрин рано ни събират боклука.

Constituent

"всякакви мигранти"

 

И аз споделям позициите Ви по отношение на мигрантите, и съм озадачен от това, което защитава Кьосев. Предполагам го прави от гледна точка на някаква кантианска модалност, която ми се струва неадекватна, прилагана към съвременната ситуация. Нека си спомним старогръцките философи, които, когато е трябвало, са хващали мечовете, за да си набавят необходимото количество роби.

Д-р Гилотен

Как се финансира господин Кьосев? Ако отговорим на този въпрос, може и да намерим обяснение на сегашната му позиция.

Чел съм изследвания, в които се твърди, че 20-30% от проститутките са принудени да вършат тези дейности насилствено, а не по желание -може господин Кьосев да е от тези 20-30%.

Constituent

"тези дейности"

 

Е, не, не мога да участвам в разговор на подобно равнище. Кьосев е учен от световна величина и подобни квалификации обиждат повече този, който ги прави.

Д-р Гилотен

Поемам тази отговорност и си запазвам правото да не се съгласявам и да се съмнявам.

фopyмниk

Не е достатъчно да се каже "аз се съмнявам", защото в крайния си вариант това понякога е диагноза за патология. Достатъчно е да продължите съмнението си със съвсем лесното търсене в интернет, в който очевидно стоите достатъчно време. Така ще разберете къде работи професорът, по какво е професор, какво е академичното му битие, какви са книгите, които е написал... Мятането на празни обвинения и обиди (в по-горен пост, препращащ към проституция) само показва собстеното Ви равнище.

Приятен ден.

дъртреалист

След протестите от 2014 г. е настъпила умора и изследването регистрира не особено висока готовност за участие в протести и граждански акции 

Думата "умора" не издава научно мислене.  Как социологията вижда такова социално явление?

А... какво прави обществото, като се умори - поляга да си почине? 

...

В обществото текат процеси. И анализаторът трябва да ги вижда.

Нагласите се развиват. Зреят. Днешният българин е с много по-зряло мислене от преди 10 г.

В последните 1-2 години българското общество преживява преход, наистина нови поколения започват да доминират общественото  мнение...

Протести "изобщо" и несъобразени с момента, са безполезни,

но протести си има, но много по-добре насочени, по конкретни поводи, и затова по-успешни.

Българският протест не е уморен, а много по-умен.

Защо световният учен не вижда това, а предпочита да вижда социален разпад и умора...?

------

... вярно, че коментирам емоционално, но така се чувствам провокиран,

когато се вещае черно бъдеще, наместо то да се вижда в неговата пъстрота.

Ивохристовщина. 

В анализа на Кьосев няма и помен от такова разбиране. А има 

 

Д-р Тормозчиян
снимка на Д-р Тормозчиян

Анализът на проф. Ал. Кьосев е точен, само не съм съгласен с някои от изводите, които той прави. Например с този:

 

А онова, което наблюдаваме в България от 2018, намеква, че и националното общество бавно и невидимо се разпада до ценностите и манталитетите на малките, изолирани групи

 

Аз не виждам разпад, а само поредното потвърждение на това, че в продължение на цели 150 години след сдобиването си със своя държавност българите не успяват да изградят модерно общество, а продължават да живеят с ценностите, нагласите и манталитета, придобити през ония  известни 500 години.

Д-р Тормозчиян
снимка на Д-р Тормозчиян

Прочетох и двете статии, обаче не разбрах как точно са формулирани опциите за отговор.

Като например: подреждане по важност на добродетелите, посочване на най-важния или избиране на няколко от тях като най-важни.

 

Не, за всеки показател има отделна карта и може да се посочи един от няколко възможни отговора.

 

МОЛЯ, ПОСОЧЕТЕ ДОКОЛКО СЛЕДВАШИТЕ НЕЩА СА ВАЖНИ ВЪВ ВАШИЯ ЖИВОТ.
<Посочете на всеки ред по един отговор>
Q.1A Работата
-2 Без отговор
-1 Не зная
1 Много важно
2 Доста важно
3 Не е важно
4 Никак не е важно

Gilgamesh
снимка на Gilgamesh

  "Всички тези симптоми ни водят към голямята картина."  

По-добре да четем хороскопи.

Д-р Тормозчиян
снимка на Д-р Тормозчиян

Защото българите не са ксенофоби.

Настина ли? А какво сочи ей тази инфографика

 

Българите - най-големи ксенофоби в ЕС

 

 

От графиката се вижда, че всички са малко или много ксенофоби, но българите са изпреварили дори унгарците, въпреки че именно в България има най-малко чужденци. Според статията те са само 2 %, на други места съм срещал, че чужденците в България са дори под 0,5 %. И въпреки това ревът и страхът са най-силни в България.

дъртреалист

Да, това е добра база за разговор.

Do you feel comfortable or uncomfortable in social interactions with immigrants  

е въпрос, който има различно значение в различните страни.

За българите, живеещите в страната - 1 германци, 2 англичани, 3 руснаци, 4 арменци, 5 турци (вторично дошли), 6 грузинци, 7 поляци, 8 чехи, 9 сърби, 10 румънци ... ...  НЕ СА ИМИГРАНТИ... 

А и фактически малко от тях приемат българско гражданство, нито това е заплаха.

Така че те не разглеждат социалните си интеракции с тях, като нещо различно. 

Докато пришълци прескачащи оградата, без идентичност, хранещи се с пръсти седнали на земята, закачащи жените ни, отнасящи се с пренебрежение към нас, защото според тяхната религия сме по-долу от тях....

Да, това вече се разбира от масовия човек като имигранти.

...

Докато за западноевропейския човек имигранти са всички европейски народи, (с пришълци от които те живеят отдавна) плюс сравнително малко пакистанци и др. п.

Въпросът е неправилно зададен, 

но това е нарочно.

За да изкарат европейците охлюви.

...част от войната срещу Европа.

D4D5
снимка на D4D5

Имаме крещяща нужда от чужденци. Няма нормален човек, който би гласувал за мутрафони. Като си натурализираме няколко милиона "сирийски инженери", най-после ще се сбогуваме с Шайката. 

 

*Тва беше към Тормозчиян...

Sine_metu

Подобни "анализи" озадачават, много меко казано.

Трите важни думи - разпад на социалност (оставям настрана що е то "социалност" и с какво се яде. Разпаднаха се българската държава и българското общество) - са потопени в потоци от наукообразна словесна атака.

 

Срамежливата наченка на анализ - ниското ниво на доверие в институции на демокрацията (оставям настрана, че точното определение за 9-19% доверие е практически пълно отсъствие, а не ниско ниво) - бързичко е задушена, като е представена като нещо "традиционно", моля ви се! и "фон".

 

Пейзаж, едва ли не.  Хайде холан.

Става дума за преднамерено провалена държава и умишлено разложено общество, а не за естествена земна радиация или нещо друго от пейзажа.

Село123
снимка на Село123

От графиката се вижда, че всички са малко или много ксенофоби, но българите са изпреварили дори унгарците, въпреки че именно в България има най-малко чужденци. Според статията те са само 2 %, на други места съм срещал, че чужденците в България са дори под 0,5 %. И въпреки това ревът и страхът са най-силни в България.

 

И кое странното? нация и народ не се съхранява 1500 години с мултикултурализъм.

 

не казвам кое  е добро и кое не, но ксенофобията си има обяснение, и е здравословна за съхраняването на нацията.

Mrx

НБУ е институционалната база на българското изследване, чийто ръководител е известният социолог проф. Георги Фотев, а доц. Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч" ръководи емпиричната част. 

Като видиш, кой ги е нищил тези ценности ще разбреш какъв е резултата. Няма нужда да четеш статията. 

Sine_metu

български стратегически дебат за Европа и мястото на България в нея

Щеше да бъде смешно, ако не бе трагично.

Мястото на България в Европа не подлежи на обсъждане. Страната ни е донор. На хора, на национални богатства, на ресурси. Не го казвам аз.

 

Според официални правителствени оценки, само за висшето образование на емигриралите сме похарчили 25 милиарда лева. Според не толкова официални, но напълно достоверни, преките материални загуби от донорството ни надхвърлят 100 милиарда лева. Това са само преките. За оценка на общите, умножете по три.

Според официален доклад на ЕК, 12-те от Стара Европа печелят само от разширяването, подчертавам само от разширяването на ЕС след 2004, по около 50 милиарда евро годишно. Рекордьор е Германия с нарастване на БВП с 480 евро/човек от населението/година, 12-тата е Дания със скромните 25.

"Стратезите" от ЕК също са от срамежливичките и не показват загубите на новоприсъединените, но не е трудно да се сметнат.

БВП на България вследствие присъединяването намалява с 300 евро/човек от населението/година. За 10 години - 3 000 евро по-малко per capita или общо сме загубили БВП на стойност около 50 милиарда лева.

 

Най-учтиво препоръчвам на "изтъкнатите български социолози, политолози, философи и културолози" да вземат предвид тези простички и лесно проверими факти при по-нататъшните си тълкувания.

Може пък да им отворят очите за истината.

Д-р Тормозчиян
снимка на Д-р Тормозчиян

не казвам кое  е добро и кое не, но ксенофобията си има обяснение, и е здравословна за съхраняването на нацията.

Има си, хиляди книги са изписани по темата. Многократно съм препоръчвал в сий форум преведената на български книга "Съседи и чужденци" от Уилям Полк

 

"Изглежда странно, говори неразбираемо, дори мирише странно. Дрехите му са необичайни, често пъти нравите му накърняват нашите собствени норми, а религията му е истинско предизвикателство или оскърбление за правата вяра, към която питаем любов в душите си. Самото му съществуване е вече пародия на нашия живот."
Такава е, общо взето, универсалната представа за чужденеца, съпътстваща цялата човешка цивилизация. Във всички епохи и култури чужденецът е идентифициран обикновено с усещането за заплаха. В най-различни езици понятията враг и чужденец са синонимични.

 

Ксенофобията е естествен защитен механизъм, тя е вродена, чуждото винаги плаши и дразни. Трябва да се намеси обществото, социумът, за да бъде овладян този естествен инстинкт и сведен до поносими равнища. Тук важи поговорката "Дозата прави отровата". Не трябва да се търси премахване на този защитен механизъм чрез идеологически инструменти. То не е и възможно - затова се провалиха и пролетарският интернационализъм, и наследилият го мулкикултурализъм.

 

Но не трябва да се позволява и също толкова изкуственото му помпане от безмозъчни националпопулисти - това не е здравословно за самото общество. Частният интерес на тия субекти вреди на обществения интерес и затова трябва да подлежи на социална регулация.

дъртреалист

Да, много добре казано!

Развитието иска опознаване на "чуждото", но не и заобичване на чуждото...

Как звучи "ксенофилия", налудничаво и извратено, нали?

... пропуснал си много важен инструмент за социалното инженерство - политкоректността.

С нея ни внушават, че ксенофобията е нещо страшно.

Ние просто сме длъжни безрезервно да приемаме всичко, което ни е чуждо...

 

Sine_metu

български стратегически дебат

Ми хайде де! За 28 години се изнадахме.

Впрочем ние във форума не чакахме програми и финансиране. Отупахме от праха записките си, припомнихме си SMART принципите за целите - Specific (конкретна) - Measurable (измерима) - Attainable (достижима) - Relevant (уместна, с практическо значение) - Time-bound (определена във времето), преценихме, че има само две, които наистина са стратегически и същевременно достижими... нали никой не вярва, че в България е възможна коренна промяна, преди да е станало очевидно и необратимо късно? Ами и ние така.

 

Зададохме си два прости въпроса:

Защо стигнахме до катастрофата?

Коя е повратната точка, след която България не може да бъде спасена?

Страници

Влез или се регистрирай за да коментираш