Мразя, когато някой ми бърка в салатата. Ама много мразя! Въпреки че според предпоследната страница на вчерашния вестник сме били в епохата на Водолея, в която всички би трябвало да се обичаме. Каква ти любов – тоя ми опаса морковчетата!
- Младежо – рекох, - не стига, че те прибрахме на нашата маса, за да не висиш на дъжда и да гледаш мача в телевизора, ами и посягаш – това на какво прилича?
- Извинете – каза младежът, - но ми се стори, че морковчето е леко загнило от единия край. Знаете ли колко болестотворни бактерии се въдят в тия дефектни моркови! Не можех да допусна такъв добър човек като вас да получи посткаротидни усложнения.
И ми изяде още едно!
- Сине майчин – викнах, - ей сега ще получиш посттравматичен шок, само че първо – травмата, после шока! Защото ред трябва да има в тая държава!
Младежът се натъжи.
- Винаги става така… Аз всички обичам, а мен – никой… Нямам си никого на тоя свят, ей така ще си умра без любов…
Странен тип. Огледах го по-внимателно – не ми се видя да е от онези, дето не мога да им запомня новото име.
- Стига се криви – рекох му успокоително, - без любов никой в тая държава не е останал! И за теб ще се намери достатъчно!
Оня през сълзи изяде още едно морковче.
- И кой? Има ли кой?
- Ами – цялата държава си те обича – ти може и да не го усещаш, но си обкръжен от толкова много обич, колкото жив човек трудно може да понесе. Затова хората, като отидат по света, усещат липсата й и чат-пат се връщат, за да ги пообича малко държавата и после, като ги наобича едно хубаво, доволни да си се приберат по света, за да си починат.
Младежът вдигна глава.
- Не бях се замислял. И като как става тая работа?
Прибрах салатата по-близо до себе си и започнах да му обяснявам. Разказах му за социалната солидарност – как всички плащат на здравната каса, а след това - на докторите и на болниците, защото здравната каса солидарно издържа и тези, които не й плащат. Защото сме социална държава, а не нещо друго. А социалната държава е такава, защото изпитва неистова любов към населението си.
Обясних му пенсионната система, която дава по малко, но на всички, защото в нея солидарно внасят малко, но – за всички. И въпреки това - от тоя месец всички ще получат по три двулитрови бири месечно повече! Защото, нищо че са пенсионери и освен да ядат фонда, за друго не стават, тя ще си ги обича, докато й се махнат от главата.
Разясних му как не пуска недъгавите да се мотаят по улиците от обич към поданиците си – за да не им развалят настроението.
Особено му хареса, като му разказах за акциза на цигарите – като са скъпи – хората ще пушат по-малко и ще са по-здрави.
- Обича ни нас държавата – защото е социална, обича ни, та оттатък, а ти не посягай към кюфтето, че ръчичките ти строших– заключих.
Оня пак се разлигави.
- К'во цивриш сега – ядосах се. – Нали ти обясних – и живи примери ти дадох как не си сам, как любовта около теб направо с нож да я режеш и на филийка да я мажеш!
Ще вземе да се окаже от ония, дето заради новите коректности трябва да им казваме по друг начин.
- Не искам да живея в такава сексуална държава – разлигави се.
- Не сексуална, а социална – поправих го. – Измий си ушите.
- Сексуална – дори маниакално сексуална – все гледа да те...
Запуших му устата с кюфтето. Един патриот не може да допусне такива думи да се говорят на неговата маса, дори това да му струва вечерята!
Хем от патриотизъм, хем – за всеки случай… Защото нас държавата може и да ни обича безпределно, но държи да е сигурна, че любовта й е споделена – и ползва разни технически способи, за да не ни досажда и тормози с излишни въпроси...
