Медия без
политическа реклама

Бомбата със застаряващото население ще гръмне след 50 г.

България ще намалее до 4.9 млн., според демографската прогноза на Европейската комисия, до 2070 г.

Pixabay

Застаряването на населението и социалните, икономически и бюджетни последици от него са сред основните предизвикателства, пред които са изправени редица европейски държави. Това разкрива обновеният доклад на Европейската комисия. В него ЕК разглежда прогнозите за демографското развитие и ефектите му върху пенсионните системи, здравеопазването, образованието и социалната защита. Фактите и очакванията са доста песимистични. Особено нерадостни са числата за България. Брюксел очаква към 2070 г. нацията ни да се стопи до 4.9 милиона души, а бюджетните разходи за възрастните хора ще достигнат своя пик през 2060 г., когато ще представляват над една пета от брутния вътрешен продукт на страната.

 

 ЗАСТАРЯВАНЕТО В ЕС

Основната цел на проучването и дългосрочните демографски прогнози е адаптирането на бюджетните политики към измененията в структурата на населението. В най-общ план докладът прогнозира незначителен ръст на населението на ЕС до 2070 г. – от 511 до 520 милиона души, но ще има значителни изменения в структурата на населението. Хората в трудоспособна възраст (между 15 и 64-годишна възраст) ще намалеят значително – от 333 на 292 милиона души за същия период.

Важно е да се отбележи обаче, че този сценарий все пак разчита на увеличение на раждаемостта, на лек спад на нетната миграция, както и на чувствително увеличаване на очакваната продължителност на живота. Тази тенденция обаче е съчетана и с очаквано увеличение на участието на работната сила, особено при жените и хората в пенсионна възраст. На практика очакваната структура на населението на ЕС към 2070 г. е с почти равномерно разпределение между отделните възрастови групи.

Ясно е, че застаряващото население ще постави натиск върху публичните разходи за пенсии, здравеопазване и социални грижи. Любопитно е, че при повечето държави пикът на дела на разходите, свързани с напредването на възрастта, не е в края на разглеждания период, а между 2050 г. и 2060 г., най-вече в резултат на неравномерните демографски тенденции.

Само в няколко държави се очаква спад на дела на тези разходи от БВП, като най-ясно изразен е той в Гърция, Франция и Унгария. Струва си да се отбележи и че новото изследване е малко по-песимистично от предишното по отношение на разходите, като прогнозира малко по-голям дял спрямо публикуваното за 2015 г.

 

ПРОГНОЗИТЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

 

Преди да преминем към ефектите от застаряването, които изследването прогнозира за България, си струва да разгледаме и направените допускания, които обуславят очакваното развитие. Към 2070 г. ЕК залага очаквана продължителност на живота от 83.3 години за мъжете и 87.8 години за жените, или увеличение с по около десет години и при двата пола. Това се съчетава с обръщане на тенденцията при нетната миграция от отрицателна към положителна, свиване на населението до 4.9 милиона души и относително задържане на коефициентите на безработица и заетост. В резултат на тези негативни демографски процеси работната сила според прогнозите на ЕК ще се свие до 2.7 милиона души.

България е сред страните, където общите бюджетни разходи за застаряване се очаква да достигнат своя пик малко преди края на периода – от 18.5% от БВП през 2016 г. те ще нараснат до 21.7% през 2060 г. и след това ще започнат да спадат -  до 20.7% през 2070 г. Основният компонент на тези разходи са пенсиите, които ще достигнат 11.6% от БВП спрямо 9.6% днес, следвани от средствата за здравеопазване (5.2% през 2070 г.).

Прогнозите за България сочат, че голямата пречка пред икономическия растеж – прогнозиран да се забави до около 1% средногодишно след 2040 г., ще бъде значителното свиване на населението като цяло, както и конкретно на хората в трудоспособна възраст. Въпреки че според ЕК коефициентите на демографска зависимост в страната остават почти непроменени в дългосрочен план, номинално населението във всички възрастови групи ще се свива чувствително.

 

БЪДЕЩЕТО:

4.9 милиона души е очакваният от Европейската комисия брой на населението на България през 2070 г.

Прогнозираният пик на разходите по застаряване в България е 21.7% от БВП - през 2060 г.