Лошият здравен статус на възрастните хора у нас ни поставя на 26-то място сред държавите-членки на Европейския съюз. Сънародниците ни над 55-годишна възраст по- рядко ходят на профилактични прегледи в сравнение с връстниците си от останалите държави от общността, а в добро психично здраве са едва 52,6% от българите, за останалите страни-членки на ЕС този показател е 63,9%. Това съобщиха експерти на министерството на труда и социалната политика при представяне на Националната стратегия за активен живот на възрастните хора в България (2019-2030 г.). Документът е приет от министерски съвет в средата на март тази година, а конкретните мерки за реализиране на основните политики по сектори в момента се разработват.

Според изследване на Евробарометър едва 1,9% от  застаряващите ни сънародници спортуват, докато средно за страните от ЕС този процент е 10,7. Затова пък по отношение на заетостта на хората от третата възраст сме на 20-то място в класацията на ЕС и сме близо до средното равнище за общността, което е 27,9. В същото време по отношение на по-високите възрастови групи сме доста по-назад в сравнение с водещите държави. Едва 9 % от българите в групата 65-69 г. работят, докато в Естония – 26,5, а в Румъния – 19,2 %  Това сочат показателите на Индекса на активния живот на възрастните хора, с който се измерва неизползвания потенциал на възрастните за активно и здравословно стареене на национално и регионално ниво. Индексът е съставен от 22 отделни индикатора, групирани в четири области, отразяващи активния живот на застаряващото население. Сред тях са заетостта, участието в обществения живот, способността на хората да живеят независимо и в добро здраве. По отношение на участието в обществения живот обаче сме на дъното на класацията. Ниските стойности на този индекс се дължат на недостатъчно развитото доброволчество у нас за разлика от другите европейски държави, в които хората от третата възраст са с особено активни граждански позиции, отбелязват експертите.