Вънка ледено на кирка -
тръгва песента позната;
кряка весела мисирка:
леден ад скова страната!

Както старата си дрешка 
ще си отнесеш във ада -
все една и съща смешка:
зимата ни изненада! 

Колко смешно, колко мило -
без подготвени клишета:
във торбата като шило
нещо остроумно шета!

Истински оригинално -
нямаше да се досетя!
С тая смешка идеално
аз изгарям, за да светя.

Но си знам - ще ми налеят,
за да изгасим пожара;
и приятели се смеят
на сентенцията стара.

Ех, а другаде едва ли
сняг пристига изведнъж.
Сняг се сипе на парцали
в цъфналата ръж!